Тя мълчаливо и организирано подреждаше багажа си. Ръцете й съвсем самостоятелно слагаха необходимите неща в пътната чанта. Депресията в която се намираше беше вледенила чувствата й до степен на замръзване. Стараеше се по всякакъв начин да не се вълнува за да не се изпотроши и разпръсне на хиляди малки парченца. Около нея цареше мъртвешка тишина - мъртвешка в буквалния смисъл. Съвсем наскоро смъртта внезапно посети дома й. Направи й впечатление, че слага необходимите неща без да изпуска нищо.
Хилядите командировки на които беше ходила явно бяха автоматизирали процеса и сега не беше необходимо да мисли. Заминаваше за Франкфурт да изкара коледните празници с брат си и снаха си. Това беше единственото, което я изваждаше от вцепенението - имаше усещането, че ще се прибере в родния си дом след дълго и мъчително пътуване. Един спомен се опита да се промъкне през защитните прегради които тя беше изградила и да я превземе. За да го отпрати тя се съсредоточи върху мисълта защо слага красивата вечерна рокля и дали ще й трябва. Тъй като не искаше да взима никакви решения тя остави ръцете си да свършат това което сметнат за необходимо. Те добавиха и необходимите за нея бижута. Затвори ципа на чантата и звука от това действие прозвуча неприятно и оглушително в стаята. Огледа се, за миг се замисли дали е направила всичко необходимо защото нямаше да я има повече от двадесет дни и сложи чантата до вратата. Чу двигателя на таксито което беше повикала и надникна през прозореца. То тъкмо спираше пред вратата й. Облече палтото си, взе чантата, заключи и пое по пътеката.
следва продължение