uFeel.me
Смъртта и любовта - проза - продължение
Автор: eksplozia,  22 юли 2011 г. в 12:06 ч.
прочити: 246
Когато лицето на брат й се изправи срещу нея, тя видя в него и майка си и баща си, усети отново миризми и аромати от детството си. Половината от нея се почувства щастлива. Той я прегърна мълчаливо през раменете и двамата поеха по дългите коридори на Франкфуртското летище. Някъде с подсъзнанието си възприемаше нещата и ги складираше в паметта си - може би някой ден ще им се зарадва. Настаниха се в колата му и поеха. Имаше около 50 километра до къщата му и щяха да пътуват към половин час, защото навън имаше снежна буря и по магистралата бяха навалели големи преспи, които ежеминутно се увеличаваха. Изведнъж усети, че по лицето й текат сълзи. Нямаше хълцане или спазми - сълзите просто неконтролируемо се стичаха. Тя дори успя да се учуди как става това. Никога през живота си не беше плакала по този начин. Брат й освободи едната си ръка от волана и я прегърна. Сълзите й рукнаха още по-неудържимо.
Смъртта се беше прилепила за нея и я следваше навсякъде. Влизайки в дома му тя внесе със себе си покрусата, болката и мълчанието. Снаха й я прегърна също така мълчаливо и предложи да вечерят. Седнали около масата те съсредточено се хранеха, като че ли от това зависеше живота им. На вратата се позвъни и звукът направо разцепи тишината. Беше Джузепе - съседа италианец. Женен щастливо за испанката Изабела. Добродушен, симпатичен и очарователен. Беше дошъл да вземе резервните ключове, защото заминаваха за два дни до Виена, а той щеше да се грижи за котката и къщата.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me