е без теб, аморе! Вече втора вечер съм сама! Чакам те - недочаквам те! Луната слезе за да ме прегърне - толкова самотна й се видях! Обгърна ме с лъчите си и ме целуна, но тази целувка следа не остави! Тя не беше пратена от Теб! Звездите са затулили лица защото Теб те няма. А те са за двама - нали аморе? Не мога да намеря нито в думите нито в нотите Душата ти, аморе! Не мога да намеря и себе си, аморе! Свила съм се на кравайче на леглото и съм прегърнала синята ти риза, но не ми е достатъчно.Болката пулсира и замъглява мозъка ми! Ставам и взимам от скрина още твои неща. Напълвам ръцете си със суичъра който купихме във Виена, тениската с която обичаш да спиш, дори вратовръзката която ти подарих един ден когато исках да ти покажа колко много те обичам. В долния й край има избродирана една роза. Стискам ги и ръцете ми побеляват. Вдъхвам аромата им и въздуха ми спира. Тишината оглушително тътне и ускорява ритъма на сърцето ми което не иска да се съгласи с това че те няма. ЕЛА АМОРЕ!ЕЛА - ЛЮБИ МЕ!

В рая ли отивам?
Или в ада?
Виж,когато се събудя сутринта, наистина не мога да кажа!

край