StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,566
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,287
   Точки: 2,657,239
   Съобщения: 152,871
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Смъртта и любовта - продължение

Във Виена пристигнаха племенницата й и Пол - нейния приятел с който тя живееше вече седем години в Нюкясъл. След това заедно пътуваха към едно селце на австро-унгарската граница. Брат й беше наел един ван с който щяха да стигнат до мястото. Отиваха там за да намерят част от корените си. Цялото пътешествие беше изчислено с инженерна точност от него - професионалиста заради който би могъл да гръмне цял един завод, ако той не си свърши работата перфектно. Той беше технологичната издънка във фамилията, а тя артистичната. И въобще май издънка - не само артистична.
Минаваха през един доста населен район, а когато къщите са разредиха тя усети че наближават мястото. В това градче беше се родила тяхната прабаба. От години и двамата си приказваха как трябва да отидат до там - за да научат повече подробности за нея. Малкото което знаеха е че се казва Франческа и че в последното десетилетие на по миналия век толкова страстно и всеотдайно се е влюбила в един българин - македонец и харамия, че се е оженила за него и е сменила родното си място с България. Не знаеха той какво е правил там и как са се запознали. Надяваха се да научат повече.
Потъналото в сняг и слънце градче ги посрещна с тишина. Опустошената й душа отказваше да се върне в настоящето и да възприеме с емоции и чувства случващото се. Отваряше чекмедженце по чекмедженце в паметта си и там със същата организираност и безпристрастност с която беше подредила пътната си чанта поставяше един след друг спомен след спомен. Може би някога ще ги извади и един по един ще ги изживее. А може би ще се върне тук след време, за да почувства отново тяхната невероятна любов за което сега нямаше сили.
Църквата се виждаше отдалече и не беше необходимо да я търсят. Влизайки през високата сводеста порта като че ли попаднаха в друг свят. Някой който те не можеха да видят свиреше тихо но ясно някаква мелодия на органа. През витражите на прозорците нахлуваше цветна светлина и образуваше хиляди шарени слънчеви зайчета. Звука на органа като че ли натрошаваше ярката светлина и тя разпадайки се танцуваше. Тя някак си олекна и се почуства като безтелесна. Срещу нея вървеше някой който тя не можеше още добре да различи - светлината беше все още в гръб и го превръщаше в един черен силует. Може би беше изминал миг или два, не разбра, и той се оказа лице в лице срещу нея. От купола на църквата точно в този момент блесна светлина и се спусна на два лъча които огряха лицата им - нейното и неговото. Единственото което виждаше бяха две очи - неговите. Зелени с някакъв невероятен син отенък. Сърцето й изтрещя със сух пукот - като от високоволтова дъга.


следва продължение

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-07-24
прочитания: 191
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход