StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,439
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,517
   Точки: 2,632,154
   Съобщения: 127,132
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Служебна поща

          Наближаваше края на декември и трябваше да се изготвят отчети за свършената ни работа. Директорът явно ми имаше голямо доверие или беше на ясно, че най-голямото магаре съм аз и затова тая чест се падна на мен. За случая по електронната поща ми изпрати това, което имаше той от миналата година. Аз естествено, като възпитан човек, благодарих. Трябваше да се ровя в много документи и таблици, да броя, да правя проверки, да съпоставям, да обобщавам и затова се залових веднага със задачата.
          Не бяха минали десетина минути и вратата се отвори с трясък. Шефът стоеше на прага, целият зачервен, а в очите му сякаш имаше искри. Нямах време да мисля какво му е, защото той се развика:
          - Ти... как си позволяваш да ме обиждаш така? И откъде знаеш произхода ми? Аха! Ровила си значи в досието ми, а? С какво право? Защо?... Питай, бе! Щях да ти кажа...
          Стоях и се чудех какво става. Въобще не разбирах за какво говори. Опитах се да попитам, но той изкрещя:
          - Ще мълчиш като говоря!
          А сега, де! Как да се защитя, като не знам в какво ме обвинява. Изчаках да му олекне малко и плахо попитах, като забравих и името му, и какъв беше:
          - Господине, какво има?
          - Ще ти дам аз на теб един господин!... Погледни си пощата!
          После се извъртя и затвори силно врата след себе си, а аз все още не разбирах нищо. После отворих това, което ми каза и ахнах. Наказанието не ми мърдаше. Главата ми се завъртя. Познавах го добре и като нищо може да ме уволни - причини винаги се намират... Да, ама кой ще му направи после отчета? Нали трябва да го изпрати в министерството?... Значи имах време. Нямаше да посмее, преди да към си свършила работата...
          Телефонът извъня. Беше отново директорът. Викаше ме.
Когато влязох в кабинета му, той нервно почукваше с молив по бюрото си:
          - Е, какво стана?
          - Шефе, моля за извинение!... Бързах много да направя отчета навреме и не съм видяла грешката си...
          - Хайде, бягай да си гледаш работата и друг път внимавай! - прекъсна ме той, а аз въздъхнах, че ми се размина.
          Нямаше да се стигне дотук, ако се бях сетила да проверя какво пиша, когато му отговарях. Там се беше наредило случайно едно съвсем друго изречение и вместо моето "Благодаря много!", то беше "Благодаря, манго!"...

Рая Вид, 26.10.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-10-27
прочитания: 241
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 18 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход