StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,117
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,368
   Точки: 2,652,456
   Съобщения: 151,486
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Семейство

- Затънал си да търсиш човеците и тяхното одобрение, не вярвах, че някой от расата ти ще падне толкова ниско. Имахме големи планове за теб, Алекс, а ти... Ти се оказа издънка.
Двамата гледаха как Амелия приближава, кръстосвайки крак пред крак, по белите й скъпи обувки би трябвало да има кал, но не, те бяха изрядно лъснати.
     Вещицата изглеждаше стара, въпреки на пръв поглед да бе жена на средна възраст, 55, най- много 60. Носеше Бяла права пола със златисти жилки, плетена набрана блуза и скъпа дамска чанта от естествена кожа с позлата. Имаше продълговато лице и руса, подстригана на черта коса. Но лицето... сякаш бе сгърчено отвътре, сякаш кожата едва се държеше на спаружените меса, очите й бяха странно хлътнали и с черни кръгове около тях, дали въобще можеше да ги вижда?
    Внимавай, каза Алекс на Майкъл в ума му, без да я изпуска от поглед. Аз ще се опитам да...
- Ще се опиташ какво? – вещицата се обърна към него и той трепна, изведнъж Майк започна да се задушава, хвана се за гърлото и се срина на колене.
- Остави го! – Алекс стисна ръце в юмруци. Майк се бе хванал за гърлото, лицето му почервеняваше. 
- Защо? Защото ти е приятел? Ще поживея още двайсет години, ако изпия кръвта му, но ти... Как ли ти би приел загубата му – почти загрижно попита тя и направи жест с ръка, сякаш искаше да го погали. Сетне остави Майк да си поеме въздух, той не посмя да се изправи.
- Какъв ти е проблема...
- Първо – тя сви ръка и гърдите го стегнаха, без да усеща стоеше седнал и я гледаше в очите – първо ще се научиш на обноски. Не ми пука дали си пил кръв от курви и девственици, аз съм много над твоите възможности. И това – тя се пресегна и откъсна амулета от врата му – няма да ти свърши работа.
Лампата над главите им примигна, бяха я закъсали.
- Какво искаш? – попита Алекс, опитвайки да се бори със стягането, имаше чувство, че нещо го държи на мястото му, не смееше да се съпротивлява твърде много, тя можеше отново да насочи атаките си към Майкъл.
- Дойдохте в моят град, изложихте ме на показ – дългият й сбръчкан пръст, украсен с двайсет и четири каратов златен пръстен го посочи – създадохте неприятности на хора, които ми служеха вярно с години... В обичайното положение бих ви убила. Сега обаче – тя натисна и пръстът й задълба в гърдите му, Алекс се стегна и изръмжа, докато тя ровеше в плътта му, сетне издърпа пръста си и го облиза – ще ви използвам за свои цели – довърши.
     Стегни се, каза сам на себе си, сетне хвърли поглед към Майк, който се бе подпрял на леглото, все още на колене. Жълтеникавата светлина от лампата правеше атмосферата злокобна, телевизорът все още работеше. Той трябваше бързо да измисли нещо. 
- Вземи мен – каза й, и пак опита да помръдне, не му се получаваше. 
- Не! – възпротиви се Майк и с усилие си пое въздух.
Амелия се обърна и приближи, наведе се към него и той изпита непонятен страх, гледайки обезцветените очи, които се впериха в него.
- Ще взема и двама ви.
     Чу се потракване на токчета, когато тя се отдалечи, затвори вратата с махване на ръка и с рязко движение събори дистанционното, все още пълната чаша на Майк и бутилката от шкафа, на който бе поставен телевизора. Гледаха я как извади от чантичката си навита на руло кафеникава покривка и я постла, след което нареди няколко неща отгоре – горяла свещ от черен восък, билки, които Алекс разпозна като самакитка и дяволски зъб, овъглена кост от дясната ръка на новородено момиче, както и бронзова купа, която постави в седата. Покривката бе ръчно избродирана със Соломоновия печат. 
По дяволите.
     Алекс се напрягаше все повече и повече, но беше като закован на мястото си, вещицата му хвърли подигравтелен поглед през рамо и продължи да нарежда олтара си. Извади дълга сребърна кама раздвоена като езика на змия и прободе дясната си ръка.
- Ела и ми донеси младост, ела и ми донеси вечност, ти Принце на мрака, и аз вечно ще те боготвроя! – занарежда Амелия на латински, лампата отново примигна.
Сетне натопи ножа в някаква стъкленица, обърна се и поряза Алекс по врата. Той беше хванат неподготвен, срина се от стола и остана да лежи на земята.
- Алекс! – чуваше Майк да крещи отдалече, всичко пред очите му се замъгли. 
    Кръв от мъртвец. Вече течеше през вените му, превръщаше го в неспособен да се защити слабак. Лежеше на земята и гледаше как вещицата събира в непрозрачен съд собствената му кръв, не можеше да я спре.

     Не трябваше да идваме, беше му казал Майкъл, който сега сглупи и се хвърли срещу нея. Дори не й предизвика неудобство, Амелия го повали на земята и преряза и неговата шия.
- Не знаеш, скъпи ми Алекс, колко трудно днес се намрира кръв на човек, пил от вампир. Вампири много, но такива като теб... - чуваше я да говори някъде над него. 
     Вещицата парализира Майкъл и го остави да кърви над голяма купа, която бързо се пълнеше, Алекс можеше единствено да лежи безпомощно и да гледа какво се случва. Главата му бе клюмнала на една страна, но очите още бяха отворени, челото му опираше в земята, а на няколко метри от него Майкъл идаваше звуци сякаш се давеше, докато кръвта му изтичаше.
От сините очи се отрони една кървава сълза и потъна в нишките на мокета. 
 
     Прости ми, каза му, че моят път те доведе до тук. Прости ми, за теб и за Тони, и за всеки един от вас, който съм наранил. Прости ми, че подведох доверието ти и в крайна сметка ти сбърка за мен, аз не съм добър човек.
- Точно така – чу противният стържещ глас над главата си. – Сбогувай се с него. Скоро няма да може да те чува.
- Не се сбогувам с него – Алекс се насили да се надигне и с мъка успя да се подпре на лакът, беше му почти невъзможно да се задържи така. – А с теб.
     Прости ми за това, което ще видиш, защото няма да мога да се спра.
 
     В следващият момент както стоеше над него, вещицата политна и тялото й сякаш изпадна в безтегловност, носещо се във въздуха. Сатанинският олтар избухна в пламъци, тяхната кръв от купата се плисна и опръска стената.
     Алекс бе изключвал човешката си същност само няколко пъти в живота си, и после не помнеше какво се бе случило, но резултатите бяха катастрофални, погром и смърт с невиждани размери. Сега той стоеше пред нея и онова синьо в очите му си беше отишло, нищо от човешката му същност не бе останало. Той се хвърли напред с рев и я събори на земята.
- Създание на мрака, стой далеч! – изпищя тя и го прокле, магията мина през него като повей. 
Той можеше да отговори, но сякаш не знаеше как, бе забравил как се говори. Червен мрак падна пред очите му и всичко което знаеше, бе как да убива. 
- Озари този демон! Озари!
Светлината, която произведе се върна към нея, преди Алекс да скочи и да забие зъбите си дълбоко във врата й, смучейки кръв.
 
     О, колко прекрасно бе чувството на идващата смърт. Усещането бе неповторимо, на жертвата, което трепери под теб. Кръвта капеше от устата му докато я източваше от вените й, а с това ноктите му пробиваха древното й тяло и плътта сякаш се свиваше под тях и се превръщаше в пепел. Късайки като да искаше да я раздели на части, вампира се отдръпна и я вдигна за хилавият врат, а сетне сграбчи ножа й и я заби на стената с него. Тялото остана да виси обезобразено на стената.

     Миг или два еуфорията продължаваше, самото чувство кръвта да се стича по кожата му бе приятно, тя носеше живот за него. А после се обърна и зениците му се свиха, усещаше друг живот наблизо.
     Майкъл продължаваше да лежи и да отслабва, купата вече бе почти пълна, това бяха над два литра кръв. Вампира пристъпи и огледа това немощно тяло, видя как очите му се вдигат към него, той щеше да бъде последното, което смъртният виждаше преди края си.
     Не знаеше защо го направи, наведе се и подхвана слабият човек, придържайки главата. Грозна рана бе отворена от дясно на шията му, сънната артерия бе срязана, човекът щеше да умре без значение дали той му дадеше от кръвта си.
     Алекс протегна ръка над купата, в която кръвта зловещо тъмнееше, натопи пръст и докосна кървящата рана.
- Върни се обратно, там от където дойде. Кръв при кръв, плът при плът
    Бавно, капка по капка, кръвта на Майкъл заигра и образува водовъртеж, и докато смъртният трепереше в ръцете му, червената вадичка тръгна обратно и започна да пълни вените му, връщайки се обратно в кръвния поток. Майк трепереше, докато цялото това безумно нещо се случваше с него, все още обхванат от болка, започна да осъзнава какво се случва. 
 После неговата кръв се смеси с тази на кръвопиеца и раната се затвори сякаш нищо не е било.
- Алекс? 
Майкъл се подпря на ръце и вдигна поглед, чак сега видя насилието, което го заобикаляше и се задави. 
     Телевизорът продължаваше да си работи без звук, почти изтръгнат от стената и опръскан с кръв. Стената бе изгоряла там, където бе олтарът, от който се носеше зловонна миризма. По пода също имаше кръв, неговата и на Алекс, а вляво на стената висеше нарязано тяло, което се бе спаружило и не личеше на кого бе. 
    Майк навърза нещата, как вещицата го бе порязала, как застави Алекс да не мърда, как той му бе поискал прошка... Бе изгубил твърде много кръв за да възприеме повечето от думите му, а ето, че сега стоеше на краката си, не знаеше как това бе възможно. 
- Кажи ми какво става, трябва да се махнем от тук... Чуваш ли ме, Алекс? 
Очите му все още бяха свирепо червени. 
 
    Чуваше как смъртният го вика, виждаше го, но не разбираше. Кой беше този Алекс, и какво искаше човека от него? Виждаше, че вече не бе слаб, не умираше. Осъзна, че той го беше спасил. За какъв дявол би спасил човек?

- Алекс!
    Майкъл с ужас се взираше в тези непознати очи, сякаш никога не беше виждал мъжът пред себе си. Устата му бе изплескана с кръв, ръцете също, защото преди малко беше забучил тялото на онази вещица на стената. Майк вече не умираше, допреди малко губеше съзнание. Той не знаеше как, но в момента трябваше да се съсредоточи върху Алекс, който не изглеждаше в час със ситуацията.
- Моля те, отговори ми! – извика към него и посегна да го разтръска, но отскочи назад стреснато, когато вампира изсъска към него и оголи зъби. Единствената причина да не го бе нападнал до сега беше, че той не го смяташе за заплаха.
- Алекс...
     Сърцето на Майкъл заби яростно и това привлече вниманието на кръвопиеца, той го гледаше без да мига, точно както котка би гледала врабче, преди да го убие. 
- Не знам какво ти направи тя, моля те, върни се! 
 
Тя? Амелия? Тя нищо не му беше направила, това бе само той, какъвто винаги е бил. Изправи се и отстъпи от абсурдният човек, не му се пиеше кръв, не би паднал толкова ниско да пие от някой като него, слаб изплашен и зависим. Какво би видял в спомените му? Болка, отчаяние, страх. Имаше си много от тях. 
 
- Алекс!
Той чу името си, но не реагира на него. 
- Не помниш ли кой съм? Как може да не помниш кой съм?! – крещеше срещу него смъртния. – Ела на себе си! Алекс!
     Той замахна и го поряза през гърдите, когато Майкъл се спусна към него, политна и падна назад, четири широки ивици кръв избиха над дрехите му. Това бе защитна реакция, инстинкт. Не, че човекът можеше да му направи нещо, той просто нападаше преди да бъде нападнат, атакуваше когато някой се окаже твърде близо. 
 
- Не помниш ли кой съм – лицето му се изкриви в гримаса на отчаяние докато се държеше за леглото и се изправяше. – Не помниш ли Тони, заради когото тръгнахме, не помниш ли, че ти спасих живота в онзи ден! – изкрещя към него, притискайки гърдите си, които горяха от порязването, а кръвта избиваше през пръстите му. – Аз съм Майкъл, най- добрия ти приятел...
     Червените орбити се взираха през него, тези думи не означаваха нищо за него. Струйка кръв се процеди от устата му и той преглътна.
- Моля те, трябва да си спомниш... 
Майкъл залитна но съумя да остане на крака. Нещо необяснимо и страшно се случваше в този момент с вампира, той трябваше да го достигне. 
- Алекс... 
     Майкъл свали ръката си и измъкна гривните с мънистата лунен камък и дърво от кръста. Вампира видя среброто и изръмжа ниско.
- Ти ми ги даде, не помниш ли? Като защита. Опита се да изградиш защита докато търсехме лек за Тони. Дойдохме тук заради него... 
     Той се разтрепери, не виждаше никаква реакция у Алекс, сякаш беше непознат, погледът му бе изпълнен с първична жестокост и безразличие, всичко това бе твърде много. 
- След като не ме помниш, убий ме, по дяволите – Майкъл излезе напред и поднесе ръцете си, светлата му плът лъсна като греещи крушки пред вампира. – Убий ме и да се свършва! Не мога да загубя двама от приятелите си! 
 
     Вампира го гледаше няколко секунди, след това се извърна, прескочи разрушеният олтар и тръгна към вратата. Майкъл се свлече на колене, това не можеше да се случва. 
 
- Вземи ме с теб, когато тръгваш, този свят отдавна не е мой – запя Майк, гледайки го как си отива. – Вземи сърцето ми, очите ми и знай, аз не познах във себе си покой.
 
 
Вземи ме с изгрева, и нека тоз’ да е последен
Когато кал при кал се връща, тленна
Очакван край, не ще се боря
Не ще браня пак открадната надежда.
 
     Вампира бавно се обърна. Познаваше тази песен от някъде. Първата песен, която беше чул, когато започна да свири с бандата. Една от първите им песни, далеч не толкова успешни, както с него. 
     Защо смъртният пееше тази песен? Звучеше като сбогуване. Той го остави жив, а на лицето му бе изписано такова страдание, не бе заради раните, които той беше отворил в гърдите му. Наистина не разбираше.
- Аз поисках от теб да ме превърнеш, помниш ли? - изправи се и приближи бавно, сълзи блестяха в очите му. - Но ти отказа, защото си мислеше, че няма да понеса да съм като теб, че ще те мразя за това. Сега вече не ми пука... 
     Майк посегна към него и когато вампира замахна инстинктивно, той вдигна ръце пред себе си и ноктите разкъсаха плътта му, кръвта бликна и закапа по земята. 
 
     Какво прави той, мислеше си Алекс. Той знаеше, че ще нападна. 
     Малко по малко обаче кръвта му започна да надделява той искаше да пие, точно като инстинкта да нападне. Хвана ръката му и впи зъби в нея. 
     Може би все пак бе подценил човека. Твърде млад но все пак с достатъчно опит и увереност, упорито вървеше напред и не се отказваше. 
Алекс видя сцени от детството му, докато пиеше, уплашеното малко момче, криещо се в онази призрачна къща. 
     Къщата, нещо в него трепна, той познаваше тази къща, дори му се прииска отново да отиде там, тя създаваше чувство на сигурност у него. 
     Видя няколко други човеци, хилави и неопитни като него, свиреха и се смееха. Значи това беше Тони. 
     А после видя себе си през очите му. Видя се да лежи на онзи път, обезобразен от ловците, задави се и се отдръпна. Картините продължаваха да се редят пред очите му. 
     Виждаше как четирите хлапета стоят изплашени, а той се хвърли и напада, видя същият този човек, от който сега пиеше да излиза напред и да му се опълчва. Видя го да седи до него в лятната вечер, докато пиеха бира и се смееха като да бяха семейство, видя го да го държи на онзи път, когато умря в крайбрежния град, видя го да убива за него. Главата му изведнъж се стегна и той отстъпи назад за малко не се блъсна в трупа на вещицата, вдигна ръце, искаше да изтръгне всички тези спомени от главата си, причиняваха му болка. 
Аз съм Майкъл, не ме ли помниш? Твоят най добър приятел. 
 
     Вампира изкрещя в обзелото го объркване и отстъпи назад, ръцете му се разтрепериха. Тези хора... Какво общо имаше с тях? 
- Трябва да знаеш, че ти си един от нас - беше му казал Тони. 
- Ти си ми като брат, човече - светлокосият го гледаше. 
- Ние сме семейство - каза Уил в онзи автобус. 
- Страхувам се, че приличам на теб, повече, отколкото си мислиш - призна си Майк. 
 
- Не ме питаш, но ми държиш сметка когато аз действам зад гърба ти. Голям лицемер си бил. Никой друг не може да заеме мястото ти, и ти го знаеш!
 
     Това вече бяха негови думи и той си ги спомни. Спомни си кой беше мъжът пред него, който беше нападнал и сега кървеше заради него. Спомни си, че го беше съживил, и сега разбра защо.
- Майк? 
     Малко по малко погледът му се избистри и той започна да вижда. Осъзна касапницата, която беше причинил, огледа се и отпусна ръце. 
- Съжалявам, аз... Ръцете ти...
- Да се махаме от тук. 
     Пътуваха обратно към Джърси, Майкъл караше, Алекс му беше дал от кръвта си за да се затворят раните му, той все още не беше на себе си за да шофира. 
     Вампира изпитваше вина, знаеше, че ако не го бе направил, те и двамата щяха да са мъртви до сега. Мисълта обаче да забрави кой е бил, го ужасяваше. 
     Майкъл гледаше пътя, ръцете му бяха бинтовани, не казваше нищо. Какво трябваше да му каже, всъщност? Че бе рискувал живота си, за да го върне? Че бе отвратен от начина, по който уби вещицата? Че беше изплашен до смърт, когато тя преряза врата му и го остави да умре в собствената си кръв? Че преживя всичко това за да види как приятелят му се обръща в чудовище което не може дори да го разпознае, и това бе по-страшно от факта че щеше да умре, далеч от дома и приятелите си, убит от един от тях. 
- Аз не знаех какво ще стане - бавно каза Алекс . - не знаех какво правя но не можех да я оставя. Тя щеше да убие и двама ни. 
- Не те обвинявам каза му Майк. - Ако беше така щях да те оставя да си отидеш. 
Всеки друг би, помисли си вампира но не го каза на глас. 
     Сега, когато се махаха от това противно място той осъзна, че изборите в живота му не са били случайни. Нито човекът до него, който го наричаше брат, или хората при които се връщаха. Дори пред лицето на смъртта, той бе избрал него. Това в света на хората се наричаше семейство.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-04-15
прочитания: 25
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход