Tой е ловец на души. Когато започне нощният живот, излиза на лов. На един му откраднали портфейла, на друг не му стигат за таксито или сметката в ресторанта, трети загубил на комар, четвърти решил да се самоубива заради борчове, пети го чака съд, пак заради същото...
Светът е пълен с нещастници.
Просто ги издебва когато са изпаднали в немилост и им предлага сделка. После плаща дълговете им и всички са доволни. След което прибира душите им.
Хората се страхуваха от него. Жените захлопваха прозорците, щом го зърнат да минава по улицата им, проверяваха прибрали ли са се мъжете им, кръстеха се пред иконите, стискаха децата в обятията си.
Аз не се боях и го наблюдавах как работи, скрит в сенките на нощта.
Веднъж в месеца той идваше при мен.
Влизаше, присядаше в крайчеца на фотьойла, чинно, стиснал колене, като срамежлива ученичка . Чакаше да го почерпя с цигара, вдишвайки дълбоко дима, като за последно. С треперещи пръсти поднасяше чаша вино към устните си, отпиваше малка глътка, а потракването на ръба й в зъбите му издаваха страх и вълнение.
После вадеше дебел, кожен тефтер и ми диктуваше.
Записвах внимателно, сверявахме данните и си отиваше оттегляйки се заднишком, с припрени поклони.
Знаеше, че трябва да дойде отново.
Следващият месец.
Защото ми беше длъжник.
И имахме сделка.
* * *