Тръни и бръшлян обвиваха напуканият от времето самотен надгробен камък, гладен гарван чистеше перата си малко по- нататък, кацнал на друга плоча. Слънцето хвърляше издължените сенки на тревите по белият камък.
- Още ли го чакаш?
Клекналият пред камъка мъж отметна дългата си до кръста черна коса и я погледна. Беше застанал в малко заградено пространство с около десетина гроба, тежки черни вериги ги отделяха от другите.
- Винаги ще го чакам - проговори млядият на вид мъж. - Той ми обеща, че ще се върне.
Алисън коленичи до него и постави ръка на рамото му. Момчето пак премести поглед към надгробният камък, на него с наклонен готически шрифт беше изписано Майкъл К. По- нататък обрасли с трева стояха паметните плочи на Чаз, Тони и Финикс.Честър Уайт, Тони Алън, Винсент Райт. \"Когато светлината изгрее над твоят живот не забравяй, че мрак ще я смени, но светлина ти ще бъдеш за онзи, който след теб ще гори.\" Този цитат беше изписан на четирите камъка.
- Аз трябваше да лежа тук до тях - мрачно каза Алекс.
- Не говори така - момичето го погали със студената си ръка. - Ти избра да продължиш.
- Нищо не е същото без тях. - От очите му се отрониха две кървави сълзи и покапаха на камъка, на който беше стъпил. - И вече никога няма да има BLOOD, групата никога не може да пресъздаде онова, което имах с тях.
Али оглрда другите паметници, на съпругите и децата на приятелите им, само камъкът на Майк стоеше изправен и видимо запазен, но самотен.
- Когатo жена му почина той отказа да търси друга.
- Ти можеше да я спасиш - каза Али.
- Той не искаше. Каза, че ще я намери завинаги, отвъд. - Ръката му се разтрепери върху гладкият камък. - Той ми спаси живота, никога вече няма да го видя.
Алекс се изправи, вдигна букетът кървави рози от земята и тръгна между гробовете, като на всеки оставяше по една, последната сложи на гробът на Майк, най- голямата. Али видя, че бодлите им са разранили ръцете му.
Алекс застана прав като свещ, красив като нощно видение, блед безсмъртен вампир стоящ на гроба на приятелят си, тя застана до него и го прегърна.
- И той те обичаше - каза. - И последното, което видя преди да умре, беше ти.
Болезнено чувство изпълни сърцето му, но той така бе пожелал.
- Да си вървим - каза.
Хванати за ръка двамата вампири напуснаха гробището под последните слънчеви лъчи, угасващи в пурпурно зад хоризонта.