Тя беше красива. Дори тази дума е слаба за нея. Тя не може да опише съвършенството, въплътено в това момиче. Тя бе всичко, което Бог е желал да бъде една жена. Отдавна бе свикнала с подсвиркванията след себе си и звуците от изкривени ламарини щом тръгнеше да пресича. Никога не бе разбирала защо мъжете подсвиркват след жени като нея. Нима очакваха, че някоя ще ги завлече в храстите и ще ги изнасили само защото са свирнали? Или се чувстваха жалки и грозни и подсъзнателно искаха да си отмъстят, да свалят красотата от пиедестала й? Тя бе готова да се влюби във всеки, който просто й кажеше „добър ден”, без да добави някоя мръсотия. Искаше с нея да се отнасят като с човек, а не като с креватна играчка или трофей, с който да се хвалят пред приятелите си.

Освен това беше и умна. Дипломата й от унверситета бе само шестици, но тя не го казваше на никого. Не вярваха, че такова красиво момиче може да изкара шестици по всички предмети с учене. Не можеше да си намери и работа, защото ако шефът бе мъж на въпроса за заплатата неизменно се отгонаряше с похотливо намигане, а жените изобщо не я и изслушваха. Но това не беше проблем. Говореше три езика и някак си изкарваше хляба с преводи. Там поне не зависеше от началници. Не мечтаеше за мезонети и коли. Гарсониерата под наем в „Дружба” и очуканият Ескорт незнайно коя употреба й бяха достатъчни.

Нямаше постоянен приятел. Отвращаваше се от нежеланието на мъжете да погледнат по-навътре от красотата й. Мразеше ги за това, че се интересуваха само от тялото й, а не от душата в него. След всеки от редките случаи, когато бе допускала мъж в леглото си, чувстваше само една празнина на мястото, където би трябвало да е сърцето й. Всички й повтаряха колко е красива и колко ги възбужда, но никой не я слушаше. Никой не пожела да разговаря с нея за смисъла на живота, нито пък да обсъди впечатленията й от наскоро прочетената книга. Понякога тя се питаше дали някой изобщо е чул какво му говори, или след като си свършеха работата заспиваха моментално, временно изгубили интерес към момичето до себе си. Понякога се опитваше да говори на техния език. Беше страхотен шофьор и можеше да разглоби и сглоби двигателя с вързани очи. Би се радвала на един смислен разговор за автомобили, но мъжете само се подхилкваха щом чуеха жена да говори на тази тема. А тя просто желаеше някой да я обича заради душата й, а не заради обвивката.

Всъщност имаше едно изключение. Бяха се запознали по Интернет, съвсем случайно. Тя бе написала нещо в един форум, той й бе отговорил, и въртележката тръгна. Никога не си размениха снимки. Беше им достатъчно да знаят, че другият споделя същите възгледи, макар и не съвсем. Иначе не би имало за какво да говорят. Обсъждаха какво ли не – от контактите с чужди цивилизации до грешките в икономическата политика на правителството. Всяка вечер щом включеше компютъра тя с нетърпение очакваше поредното писмо от Него. Понякога й пращаше сладки картички с гушнати мечета и целуващи се кученца, които я разсмиваха. Все по-често заспиваше с мисълта за Него. Сънуваше ужасяващо реални сънища, и не искаше да се събужда, за да не открие че пак е сама в изстиналото легло. Тогава прегръщаше възглавницата и тихо хлипаше, след което преглъщаше мъката и ставаше да вари кафе. За един. Беше свикнала.

Най-накрая се реши. Само един ред: „искаш ли да се видим?”. Ръката й трепна от вълнение докато натискаше бутона за изпращане.

Той прие. Тя се облече в най-хубавите си дрехи. Нищо скъпо, нито пък кичозно. Скромни и красиви, като нея самата. Никакъв грим, никакми накити. Искаше да бъде себе си. Умишлено не взе колата. Предчувстваше какво ще се случи и искаше да си позволи чаша вино, което да я опие, размивайки границите между  реалността и мечтите. И докато вървеше към мястото на срещата нямаше подсвирквания и клаксони. Тази вечер тя бе толкова красива, че мъжете не осъзнаваха какво се случва. Бяха зашеметени от видяното; забравяха дори да дишат.

Той дойде. Не беше хубавец – малко по-нисичък от нормалното, пълен, с оредяваща коса. Носеше дебели очила и постоянно се мръщеше за да ги намести на носа си. За нея нямаше значение. Тя знаеше, че това, което се крие под непривлекателната външност е красиво. Бе щастлива. Прекараха заедно повече от два часа, и тя се убеди, че Той наистина е умен и чувствителен. Момичето предчувстваше, че това ще бъде първата й истинска нощ с мъж. Знаеше, че на сутринта няма да се събуди празна, изпълнена със самосъжаление.

-- Аз ще тръгвам – каза той накрая и остави една банкнота под чашата си.

-- Не искаш ли...

Той я погледна учудено.

-- Съжалявам – каза накрая. – Хубавица като теб няма какво да търси с такъв като мен. Не ми е потрябвало съжаление. Знам че не съм ти равен, и не искам хората да ни сочат с пръст и да се смеят зад гърба ми.

И изчезна в лятната нощ.

Тя не помнеше как се прибра. Захвърли прекрасните си дрехи в коридора и пусна водата във ваната. Машинално взе една ябълка от хладилника – ябълките внаги й помагаха щом бе тъжна. Потопи се в топлата вода и започна да бели плода, хълцайки. Смяташе, че отдавна е забравила да плаче, но сега сълзите напираха и караха красивите й рамене да потрепват. Ножът се изплъзна и я поряза. Тя го хвана по-здраво, и ръката й, сякаш придобила своя собствена воля се вдигна.

Намери я хазяйката след два дена. Легнала във вече изстиналата вана, червена от кръвта. Съвършеното й лице бе нарязано, дълбоко и безжалостно, сякаш ръката е желала да разкрие още по-красивата душа, която никой не бе пожелал да види зад тленната обвивка.