StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,007
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,375
   Точки: 2,656,879
   Съобщения: 156,880
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Само едно дете, нищо повече

            „Дете, като дете! Пол - женски, възраст 3-4 години… Какво толкова? От ясно по-ясно – скрило се е някъде!“- мислеше си инспекторът и се чудеше как родителите му не знаят къде е и няма да разберат, ако е излязло от вкъщи? Вратата зеела отворена, но може да е станало от течението… Огледа апартамента – беше добре обзаведен. Имаше скъпа мебелировка, компютър, лаптоп, плазмен голям телевизор и много играчки. Семейството се състоеше от баща, майка, голям батко/почти на 15 години/ и малката Тони. Често на гости им идвал дядото, който и в момента стоеше до дъщеря си и тревожно пристъпяше от крак на крак. Чувстваше се виновен, че след себе си не беше заключил вратата. Инспекторът попита за пореден път:       
            - Проверихте ли навсякъде? Видяхте ли под леглата, в шкафовете, в гардероба?... Тук някъде трябва да е!  
            - Тя не е такова дете!... Особена е… Страхува се… Има и забавени реакции… Непредсказуема е… Казва само две -три думи, но ги изговаря като бебе… Доверчива е и всеки може да я излъже… Господин полицай, моля Ви, намерете я!
            Майката беше отчаяна, а инспекторът си мислеше, че според закона, трябва да изчака 24 часа и тогава да я обяви за национално издирване. Въздъхна първо, после реши, че дългът го зове, прати по дяволите правилата и зададе следващите си въпроси:     
            - Кой от вас говори с Тони последен?... Мислите ли, че е отвлечена?... Съмнявате ли се в някого?... Да сте виждали непознати хора наоколо?... Разполагате ли с достатъчно парични средства и да се касае за откуп?...      
            Въпросите му нямаха край, а майката и бащата недоумяваха. Изведнъж баткото се намеси само с една дума и накара всички да се спогледат:     
            - Жената…
            - Каква жена? – попита човекът на реда.
            - Тази, която идва от няколко дни да гледа Тони и да я учи на разни игри.   
            - Познавате ли я добре? - отново попита инспекторът, но като разбра, че са я намерили по обява в интернет, направо им се скара – Как сте успели да поверите детето си на непознат човек? Дори и документи не сте и поискали!       
            - Изглеждаше добра, възпитана… А и си тръгна половин час преди да Ви се обадим – намеси се най накрая и дядото.           
            Майката набра телефонния номер на детегледачката, но той даваше свободно. Някъде откъм детската стая се чу звънене. Всички хукнаха натам, а паниката им беше голяма.    
            - Оставила е апарата си тук. Умишлено е! Работата става дебела – констатира бащата, но момчето не искаше да повярва и добави:    
            - Може да го е забравила…           
            Инспекторът го изгледа и се усмихна. Това хлапе беше доста умно за годините си. Случаят започна да му става вече интересен, но нещо го измъчваше от самото начало. Тези хора бяха или безотговорни или прекалено самонадеяни. Трябваше да разпита момчето и то насаме. Извика го в кухнята и поиска чаша вода като предлог, а после не се изненада на отговорите му:          
            - Обичам много сестра си, независимо от това, че се развива бавно. Не пречи на никого… Играе си сама в стаята… Обаче имам чувството, че мама иска да се отърве от нея… Не ме гледайте така, моля! Фактът, че искаше да я остави в жилището на тази жена, без да я познава, а след това да я взима с колата… Добре, че детегледачката настоя Тони да е в обстановка, с която е свикнала…   
            - Какво говориш? – стресна го родителката му, а после се обърна към мъжа до него – А Вие? Не е редно да го разпитвате без наше позволение?
            После се разплака. Дали бяха истински сълзите й, инспекторът не знаеше, но започна да се съмнява във всеки и да си мисли, че има нещо гнило в това семейство. Нямаше работа повече тук и беше решил да си тръгва, когато на вратата се позвъни.
            - Сигурно е съседката… Ще умре от любопитство – рече майката, но се изненада, заедно с останалите. На прага стоеше обвиняемата и държеше в ръцете си… Тони. Детето беше обвило ръчички око врата на жената и спеше, отпуснало глава на рамото й.
            Човекът на реда впи поглед като ястреб в детегледачката. В него говореха и мъжът, и полицаят, и неизвестността, и търсенето на истината. Не видя нищо интересно. Насреща му беше нещо обикновено, невзрачно, облечено в поизвехтяла рокля на дребни цветчета и обуто в черни ниски сандали. Пое дълбоко въздух и каза, без да я питат:
            - Намерих я на стълбищната площадка между втория и третия етаж. Явно е тръгнала след мен. Не можех да позвъня - забравила съм си телефона тук. Разбрах в автобуса, на половината път, слязох и се върнах бързо… За съжаление нямаше как да ползваме асансьора – казахте, че работи само с чип и тръгнах пеш, но Тони явно беше много изморена и заспа в ръцете ми…         
            - Изкачили сте така 10 етажа? – попитаха едновременно дядото и баткото.
            - Съжалявам, ако съм Ви притеснила с нещо! – рече жената в добавка, подаде момиченцето в ръцете на майката, взе си телефона, сбогува се и тръгна към вратата.
            - Мамооо! Задръж я!... Не я пускай да си отиде… Явно сестра ми я харесва, щом е тръгнала по стълбите след нея… Как го е сторила? Та тя е толкова малка!...         
                В този момент Тони се събуди и протегна ръчички към детегледачката, а от устата й се отрони едно плахо:   
            - Ча… - което можеше да означава „чао“ или „чакай“.
            Жената се обърна и остана, а в очите й блеснаха две огромни топли сълзи…
            Полицейският инспекторът наистина нямаше повече работа тук. За него случаят приключи, пък и той самият беше само един обикновен съсед в момента. Познаваше тия хора бегло, макар че живееше един етаж над тях. Обадиха му се, когато разбраха, че момиченцето го няма вкъщи и той се отзова, готов да помогне с каквото може. Колкото до Тони, ами – тя беше само едно дете и нищо повече…


Рая Вид, 19/20.09.2016

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2016-09-23
прочитания: 358
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход