Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи - на една от тях очите му забелязаха таен знак, чертичка или петно. Старецът прочете: \"Шоко-ладова радост\". Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за Меджик - негова съседка, живееща срещу магазина...
Когато излезе, старецът дочу силен детски плач - идеше от прозореца на Меджик. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Меджик го бе поканил у тях на вечеря - и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец...
Дядото позвъни на вратата. Показа се Меджик, доста разстроена.
- Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?
- Ох, и аз не знам, дядо Марине... С нищо не мога да я успокоя...
- Ето, тука съм купил шоколадови бонбони - за тебе, за детето... Имам повод, та...
- Какъв повод? - изгледа го Меджик съмнително.
- Ами... чух, че днеска било Ден на Радостта... Трябвало да зарадваш някой близък, най-добре - дете. Децата имат най-голяма нужда от радост... Аз нали нямам близки, нито деца, та затуй...
Старецът пъхна кутията в ръцете на Меджик.
- Мерси, дядо Марине! Но... не може цялата кутия...
- Хайде, тичай при детето! Само да не му ги дадеш наведнъж!...
Меджик се прибра, бързо отвори кутията и усмихната каза на плачещото дете:
- Хайде, душичке сладка! Вземи си бонбонче!... Един от тези бонбони е вълшебен и носи радост... Хайде, избирай!
Детенцето притихна. Позачуди се малко и си избра бонбон. Докато го смучеше, попита майка си:
- Кой... дал бонбончетата?
- Един вълшебник, миличко! Един добър стар вълшебник...
Детето се засмя и гушна Меджик...
А дядо Марин се прибра доволен, хапна и легна да си почине... Унесе се и засънува чуден сън... Бели, усмихнати ангелчета го носеха нагоре, нагоре - в небето, към Рая...
Марин Тачков
19-20 октомври 2011 г.