StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,465
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,526
   Точки: 2,643,341
   Съобщения: 151,957
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Шоколадова радост за детето на Меджик


   Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
   В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи - на една от тях очите му забелязаха таен знак, чертичка или петно. Старецът прочете: "Шоко-ладова радост". Дядо Марин беше прост човек и не знаеше, че тази кутия бе предназначена от Съдбата за Меджик - негова съседка, живееща срещу магазина...
   Когато излезе, старецът дочу силен детски плач - идеше от прозореца на Меджик. За тази жена се носеха слухове, че правела разни магии. Дядо Марин не вярваше в магии. Но веднъж мъжът на Меджик го бе поканил у тях на вечеря - и тази вечер се превърна в празник за душата на самотния старец...
   Дядото позвъни на вратата. Показа се Меджик, доста разстроена.
   - Добър ден, съседке! Защо плаче детенцето ти?
   - Ох, и аз не знам, дядо Марине... С нищо не мога да я успокоя...
   - Ето, тука съм купил шоколадови бонбони - за тебе, за детето... Имам повод, та...
   - Какъв повод? - изгледа го Меджик съмнително.
   - Ами... чух, че днеска било Ден на Радостта... Трябвало да зарадваш някой близък, най-добре - дете. Децата имат най-голяма нужда от радост... Аз нали нямам близки, нито деца, та затуй...
   Старецът пъхна кутията в ръцете на Меджик.
   - Мерси, дядо Марине! Но... не може цялата кутия...
   - Хайде, тичай при детето! Само да не му ги дадеш наведнъж!...
   Меджик се прибра, бързо отвори кутията и усмихната каза на плачещото дете:
   - Хайде, душичке сладка! Вземи си бонбонче!... Един от тези бонбони е вълшебен и носи радост... Хайде, избирай!
   Детенцето притихна. Позачуди се малко и си избра бонбон. Докато го смучеше, попита майка си:
   - Кой... дал бонбончетата?
   - Един вълшебник, миличко! Един добър стар вълшебник...
   Детето се засмя и гушна Меджик...

   А дядо Марин се прибра доволен, хапна и легна да си почине... Унесе се и засънува чуден сън... Бели, усмихнати ангелчета го носеха нагоре, нагоре -  в небето, към Рая...

Марин Тачков
19-20 октомври 2011 г.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-10-20
прочитания: 356
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход