StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,604
   Точки: 2,662,452
   Съобщения: 155,583
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

САМОТНИТЕ ОБУВКИ

   Самотните обувки се целунаха и продължиха заедно пътя си към изгрева на надеждата и новите начинания... Те бяха удобни и Човекът не искаше да се разделя с тях, колкото и да бяха остарели и износени... В мечтите те бяха винаги млади и полета на мисълта им не допускаше дори миг съмнение в правотата си. Асфалтът беше като препечена баница... Реката докосваше с безвремие надеждата, а Човекът продължаваше да върви все напред и нагоре... Музиката не стихваше и ароматите на рози докосваха и най-нежните струни в душата му... Букет от неразбрани чувства се криеха в раницата на миналото, а бъдещето? То го очакваше още по-непредсказуемо и необикновено. Докосващо и несравнимо. То – щастието... Тя – любовта - слети в едно сияние от вечност, хармония и сила на мисълта... Самотните обувки затвориха врата след себе си и останаха сами...




vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-01-07
прочитания: 286
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход