StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,132
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,618
   Точки: 2,662,479
   Съобщения: 155,730
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Рутина

     Те никога не слушаха какво им говори, никога не се застъпваха за него, никога не проявяваха интерес към неговите интереси, но искаха да знаят всичко друго – с кого излиза, къде отива, кога ще се прибере. След всеки купон и преди всяко парти се провеждаше подробен разпит кои ще бъдат там, какво ще правят, чие е мястото, кои момичета ще присъстват и дали са обвързани – с други думи, да не би синът им да си лепне нещо.
- За бога, майко, разбрах! – извика Честър. – Няма да чукам никакви момичета!
- Мери си приказките, малкия! – изрепчи му се баща му, седнал над чашката в старата кухня. Разтраканата лампа над умивалника пак беше изгоряла. – Иначе няма да отидеш никъде!
- Класът ще се събира, не е нищо особено – Честър пъхна ръце в джобовете на светлосините си три четвърти дънки.
     Всъщност, не беше напълно откровен, но излъга не за да го пуснат да отиде. Искаше някаква част от преживяването само за себе си. Искаше да отиде на тъпият купон, да пие няколко бири и да гледа момичетата без да вижда майка си в съзнанието си, или баща му, който го чакаше до вратата и заплашваше да го остави да спи пред къщата, ако закъснее.
     Да, да ги гледа, защото никоя нямаше да му пусне, ако знаеха какъв неудачник беше. Майка му и баща му все още го контролираха. Имаше момчета от класа му, които вече имаха собствени коли, опашка от момичета с разбити сърца след себе си, занимаваха се с каквото поискат, никой не им държеше сметка. Как той си мечтаеше да бъде точно такъв – зарязан да прави каквото реши, да бъде свободен.
     Той се наведе, обу протритите си кецове, пъхна слушалките в ушите си и тактувайки с музиката тръгна към автобусната спирка, имаше десетина долара в джоба, тези, които му се полагаха за деня. Имаше още двайсет, скътани без техните да знаят, тях щеше да похарчи за алкохол нощес. А ако му излезеше късмета и за нещо друго.
 
     Честър се събуди в голямата къща и се огледа, беше дезориентиран и объркан. От време на време сънуваше подобни неща, за миналото си, за родителите, които не помнеше. Не можеше да разбере защо му идваха такива сънища, но те го изпълваха с гняв и огорчение въпреки да знаеше, че не са истина.
     Родителите му го бяха изоставили като дете, явно от стреса, той си съчиняваше разни неща. За съжаление не приятни неща. Всяко сираче си имаше свой собствен свят в главата си, заместитиел на семейството, което не е имало.
     Той слезе до първия етаж, крачолите на тъмносините панталони се влачеха по земята, откри Майк и Уил във всекидневната, пиеха кафе, Майк все още щадеше ръката си.
- Дбрутро – поздрави той и отиде до кухнята да си налее чаша.
- Добре си спал, гледам – Уил се беше опънал на дивана, в стаята беше приятно топло, телевизорът бърбореше вдъното, вън прехвърчаше сняг. Оставаха само седмица и половина до Коледа.
Той не отговори, наля си кафе, затвори вратата на кухнята и отиде да седне при тях. Въпреки заяждането, той се чувстваше някак на място. Онзи сън още го тревожеше, онази къща, онези правила…
     Тук петимата си живееха като пет пари в кесия, правеха музиката, която обичаха, всеки си имаше стая – като в голямо мъжко общежитие, можеха да правят каквото си искат, дори къщата да беше на Майк. Живееха си предоволно и никой не ги съдеше, не им държеше сметка. Дори по между си те бяха като братя, имаше разбиране.
     Чак сега Честър си спомни дъщеричката си, малкото вързопче, което му донесоха когато се роди и той смяташе, че няма как от това миниатюрно същество да стане човек, тя просто беше невероятно мъничка.
Емили растеше, той се бе борил за нея и с помощта на Алекс спечелиха делото. После Алекс изчезна, сега пак се върна… Какъв странен живот.
- …Няма да работим по Рождество – чу като отдалеч как Майк каза, и се върна в настоящето. – Обявил съм почивка, този път някой друг ще забавлява феновете.
- Басирам се, че Сарина ще се справи добре – подхвърли Уил и двамата се разсмяха. – Какво ти става, Чаз? Да не си спал накриво? – попита го, след като той не реагира на шегата.
- Какво помниш за родителите си? – попита той Майк без да отговаря.
Майкъл се смръщи. Позамисли се как да отговори, понечи да остави чашата с кафето, но се спря.
- Неща, които не искам да си спомням. Защо питаш? – беше отговорът му.
- Сънувам едни сънища напоследък... – той млъкна, не искаше да уточнаява.
- Вземи им се обади – подхвърли Уил.
- Ха-ха, забавен си – контрира го той.
Майк и Уил всъщност не знаеха за малкият фокус, който Алекс беше направил.
- Искам тези кошмари да престанат – светлокосият сведе глава. – И без това не ги помня.
- Кошмари? – наведе се напред Уил. – Не си казал нищо. Защо не се срещнеш със психолог, някой, който може да разкодира сънищата.
- Не знам, не мисля, че… Къде тръгна?
Майк изведнъж се беше изправил, оставяйки кафето на масата.
- Да си облека нещо, стана ми студено.
Той напусна стаята и изкачи стълбището. Четири ясни почуквания по вратата на Алекс можеха да зачат само едно – той беше започнал да свързва нещата.
     Когато Алекс не му отвори, Майк бутна вратата и влезе. Стаята беше празна, оново цареше хаос, дрехи по столовете, неоправено легло, на скрина беше изваден човешки череп, прозорецът беше отворен.
- Страхотно, пак си офейкал – изърмори чернокосият.
- Не, тук съм си.
Майк се огледа. Тежкото дървено бюро, леглото, зад което идваше светлина, празните стени…
- Сега и невидим ли си станал? – подразни се Майк.
- Не съм невидим.
Алекс отлепи ръцете си от тавана и се провеси от там, сякаш прекомерно пораснала буболечка. На лицето му бе изписано подигравателно изражение. Пусна се и падна меко като котка на дъските.
- С какво заслужих височайшeто ти присъствие? – той се поклони с ръка пред тялото, приличаше на благородник от някакъв филм.
- Изтрил си спомените на Честър.
Усмивката слезе от лицето му и той заряза театъра.
- Беше въпрос на време да разбереш.
- Ума ли си изгуби? – викна Майк. – Да затриеш семейството му от главата му, те дори не са мъртви!
- И твоите не са – опъна му се Алекс. – Искаш ли да изтрия и тях? Добре ще ти се отрази.
- Той сънува кошмари – скръцна му със зъби Майкъл.
- Кошмари? – повтори Алекс и се спря. – Спомня си?
- А ти какво си мислеше, идиот такъв? Че ще заличиш няколко спомена и всичко ще бъде наред? – кипна Майк. – Умът на човек е единственото, което учени и лекари не са разгадали. Не можеш да си играеш с него, това да не ти е…
- Не съм си играл – мрачно го прекъсна Алекс, махна с ръка и прозорецът се затвори, виждаше как Майк потреперва. – Той ме помоли. Опитах се да го разубедя, но той беше непреклонен. Искаше ги далеч от себе си, от живота си.
- И ти се съгласи? – обвини го Майк.
- Такова решение взех.
После явно поомекна и добави:
- Семейството не винаги е опора и разбиране, приятелю, понякога е тежест. Оттървах Честър от тази тежест, опитах се да му помогна. Мислех, че съм изтрил всичко.
Майкъл не каза нищо повече, обърна се и излезе, вратата се затвори сама след него.
   
     Не, нямаше нищо странно вещите сами да се движат, вратите и прозорците да се отварят и затварят, разни същества да висят от тавана, приятелите ти да губят спомените си. От трийсет години това бе една рутина в живота му, и Майк скачаше на бой срещу всеки, готов да я разруши.
     В един свят на беззаконие, той бе приел чужди закони, такива, които правеха живота му малко по- лесен, по- честен. Достатъчно бе, че добрите винаги губеха, защото се бореха честно, че имаше болести, бедствия и смърт. Той не знаеше всъщност на чия страна бе, но не изпускаше нещата от контрол.
     Когато на вратата се почука повторно, Алекс не се изненада да го види.
- Какво сега? – попита направо.
- Довърши започнатото – каза му. – Ще ти го пратя тук, този път свърши работата до край. Изтрий всичко.
     Алекс гледаше в тези яростни зелени очи, и всъщност Майк не говореше за него, говореше за себе си. Много бавно той кимна. Вратата тракна затворена след него.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-12
прочитания: 25
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход