StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,040
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,396
   Точки: 2,649,058
   Съобщения: 153,237
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разговорът

     Април наближаваше, а с него и уговорената дата за сватбата на Уил. Четири месеца бяха минали от годежа му със Саманта, той продължаваше да изпълнява задълженията си в групата, но отсъстваше все по- често, откакто бяха заедно.
И поведението му се бе променило, той беше щастлив, някак по- отнесен и благосклонен дори към мизериите на Алекс.
     Майк седеше в общата стая, отоплението бе намалено, слънчевите дни ставаха все повече. Той обаче беше свъсен, изражението му пак беше напрегнато.
Сега бе времето, мислеше си, трябваше да проведе онзи разговор с него, длъжен бе.
     Вдигна поглед, когато вратата се отвори и Уил и Честър влязоха, бяха уморени и задъхани, до сега бяха играли футбол отвън. Двамата дойдоха да седнат, Майк вдигна ръка.
- Ще ни оставиш ли за момент, трябва да обсъдя нещо с него – обърна се към Честър, който видимо се изненада.
- Искаш да изляза? – не разбра той.
- Ако не ти представлява проблем – дискретно потвърди Майкъл.
Той погледна към Уил, който вдигна рамене за да покаже, че не знаеше нищо за това, светлокосият въздъхна и излезе иззад масата.
- Винаги съм се чудил защо тези, които искат да говорят на саме изритват другите от стаята.
Вратата се затвори след него.
- За какво е всичко това? – Уил се усмихна неразбирайки. Бяха преживели толкова много заедно, на практика нямаха тайни един от друг.
- За теб и Саманта – направо каза Майк.
- Какво за нас?
 Майк преценяше внимателно всяка своя дума. Не искаше да стане скандал, но беше убеден, че се налага да го обсъдят. Повече от всичко.
- Уил, с теб сме като братя – започна той, отново с онзи тон на по- възрастен, на по- отговорен. – Знаеш, че никога не бих действал в ущърб на някой от вас.
- Майки, какво става, човече? – той се наведен напред и хвана ръцете си. – Говори ми.
Майк си пое въздух.
- Наистина ли си убеден, че искаш да си с нея?
На лицето на Винсент се изписа объркване.
- Разбира се. Тя е най- невероятната жена, искам да бъда с нея повече от всичко. Защо ме питаш? – в тона му се прокрадна съмнение.
- Сигурен ли си, че тя е жената за теб?
- Добре, кажи ми какво става – той отпусна ръцете си и стовари едната на масата.
- Обвързвайки се с нея, тя ще стане част от семейството ни – информира го Майк.
- И? – вдигна вежда той.
- И ще разбере за Алекс. Дали е готова за това?
Уил издиша шумно и извъртя очи, облягайки се назад.
- Опитвам се да предотвратя евентуален…
- Тя няма да разбере за него – прекъсна го Уил.
- Онзи полицай разбра, без изобщо да го беше срещал. А с нея ще се виждаме…
- Искаш да я изхвърля от живота си, това ли е? – смръщи се Уил.
- Не искам такова…
- Искаш да съм щастлив, но ми се струва, че повече ти пука за неговото щастие. За неговата сигурност.
- Не съм казал това – на свой ред се ядоса Майкъл.
- Какво, тогава, да не допусна никоя в живота си, защото може да разберат за главореза?
- Той не е главорез! – Майк също се наведе напред нападателно.
- Не ми ли стигат проблемите до сега, за да ме молиш да направя такава жертва? – тръсна рамене той.
- Не те карам да правиш жертва, защо ми извръщаш думите? – подразни се чернокосият. – Искам да съм сигурен, че няма да свърши зле и за двама ви. Ако планираш брак, съвместен живот, деца с нея, тя трябва да те познава. Не може да изкараш скелетите от килера на двайстата ви годишнина и да й кажеш, че всъщност най- добрия ти приятел спи провесен от тавана.
- Много си духовит – заяде го Уил.
- Искам да предотвратя евентуален катаклизъм – поклати глава Майкъл. Загриженост се бе стаила зад зеленото на очите му.
     Уил знаеше, че беше така. Майк не лъжеше за подобни неща. Но той толкова много искаше да се получи с тази жена. Откакто беше със Саманта нещо невероятно се случи в живота му. Имаше нещо повече от метъл, безразборно чукане на фенки и случайни връзки, насилие и кръв. Той си позволи да мисли в алтернатива, да планира утрешния ден. Никога не бе посмявал преди.
- Искам всичко да е наред – каза Майк. – За всички.
- Ще бъде – уверено кимна Уил и стана от мястото си. – Смятам, че съм способен да се погрижа за жената, която обичам.
От него наистина лъхаше увереност, той щеше  да направи всичко, за да й осигури най- добрият живот.
Майк обаче не се заблуди така лесно.
- Способен си да се опиташ, приятелю, и всички ние ще бъдем до един до теб, когато ни потърсиш. Но не се залъгвай, че това ще е достатъчно. Вземеш ли това решение, от утре започва поредната битка, която ще се наложи да водиш. Ще я водим заедно с теб, просто искам да съм убеден, че си наясно какво предстои.







*"Скелети в килера" е често използван израз в английският език, който означава "да скриеш тайните си", или да имаш нерешени въпроси, които се опитваш да пренебрегнеш.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-29
прочитания: 51
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход