StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,366
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,106
   Точки: 2,663,528
   Съобщения: 149,701
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Промяна

     Януари се преполовяваше, улиците на Джърси бяха засипани от рекордно количество сняг. Честър не водеше малката и идваше по- рядко заради задръствнията, отнемаше му два часа и половина да стигне до къщата в това време. Тони още беше сърдит, свиреше с другата си банда, но идваше от време на време да види какво е положението.
     Майк реши да издадат албум само с инструментали, понеже нямаше кой да пее. Уил предложи да извикат гост вокал, той категорично отказа. Албумът съдържаше шест парчета и обложката бе направена от него. Както винаги той работи много над нея, но имаше лошо предчувствие.
     Когато отиде в офисът на Universal, те го накараха да чака почти три часа, защото бяха в среща с друг изпълнител. Приеха го в късният следобед и поискаха осем хиляди за издаването на албума.
- Шегувате ли се с мен? – Майк стоеше пред полирана кръглата маса в офисът им, зад която се беше изтегнал един от директорите – на около 40, с безвкусни скъпи дрехи и нагла усмивка, не отрази малкото му избухване.
- Това е цената за албум.
- От кога? – жегна се Майк? – Записали сме песните, подготвили сме обложка, остава само да ги копирате и да си лепнете логото на тях.
- Това – изправи се мъжът срещу него – не са песни. Това са китари и клавири – посочи дискът в ръката на чернокосият. – Трябва да покрием разходите по всяко едно копие, рекламата и всичко.
- За това са двайсетте и пет процента в договора – скръцна със зъби Майк.
- Издайте се сами – директорът свали краката си отмасата и показно тръгна към вратата.
- Ще се издадем! – ядно отвърна той. Нямаше да позволи някакъв паун да се подиграва с работата му.
- И ще ви струва трийсет хиляди с разпространението и печата. Между другото, кой ще ви промотира?
Майк стискаше зъби, ръцете му бяха започнали да треперят.
     Накрая нямаше друг избор и прие. Тръгна си към къщи с усещането, че току що е продал на дребно музиката им, че е станал евтин изпълнител от поп средите.
Ако Алекс беше тук, това нямаше да се случи, помисли си, той винаги ги поставяше на мястото им, никога преди те не бяха посмявали да му говорят така.
- За къде сте без вокалист? Намерете си някой нов – беше казал изпълнителният директор на излизане.
     Майк се прибра, седна пред телевизора и си наля дълго без лед, което обърна почти на веднъж, стомахът го изболя, но той повтори. Не беше честно, третираха ги като прохождаща бандичка въпреки името, което имаха и копията за милиони долари, останали в историята на рок и метъл музиката.
За къде сте без вокалист?
Той понечи да хвърли чашата в гнева си, но се спря, нямаше сили за това.
     Албумът беше издаден през късният март, не достигна и двайсет хиляди продажби. Феновете явно бяха на мнението на компанията – без Алекс музиката им не струваше. Изведнъж верният океан от поддръжници се бе оказала малка пресъхваща локва.
 
- Няма Алекс - няма B.L.O.O.D. – пишеха те.
- Групата е много повече от един човек. Слушаме ги от години.
- Така ли? То не остана нищо за слушане.
- Майкъл е отличен басист, той е създал B.L.O.O.D., покажи малко уважение, по дяволите!
- Групата може да оцелее без басист, не и без вокалист. Те приключиха, по- добре щеше да е да си остане така. Защо се върнаха изобщо? Вече нямат какво да покажат.
 
     Подобни коментари огорчаваха Майкъл, но той нямаше как да възрази. Това безсилие го смазваше. Имаше чувство, че е намерил заешко краче, а после го е изгубил.*
- Помниш ли какво стана с Nightiwsh? – чернокосият отново се бе покрил в общата стая, вече почти не излизаше от къщата.
-?
Уил се бе сгромолясал в креслото с гръб към минибара, и не си направи труда да зададе въпроса.
- Когато първата им вокалистка напусна, никой не искаше да чуе за тях повече. Години наред скандираха нейното име на концертите, феновете отлъчиха заместничката й.
- И после си намериха друга вокалистка и сега преуспяват.
- Как можах да направя такава грешка – той притисна очите си, излязох му звезди.
- Виж какво, писна ми! – понадигна се Уил. – Месеци наред мрънкаш и опяваш, вземи да се стегнеш! Никой в тоя живот не получава на готово славата и успеха си. Него го няма, преодолей го! Ще намерим хора и бандата отново ще потръгне, стига си живял в миналото, Майк!
- С него бяха най- добрите ни години – припомни той, жлъчка се изливаше в устата му. – Пасвахме си идеално, не беше нужно дори да коментираме музиката, всеки вършеше своята работа и нещата се случваха естествено…
- Всяка банда има своят пик. Никой не живее в него за постоянно, никой не прекарва целият си живот само в успехи. Няма да ми се опиянчваш и да те гледам как се самоунищожаваш! – Уил змахна и чашата отхвръкна от масата, Майкъл подскочи. – Или си стегни задника, или и аз си тръгвам!
Сетне той стана и напусна затъмнената стая.
 
     Майкъл прекара няколко вътрешни борби, преди да вдигне телефона и да се обади на млада самостоятелна изпълнителка, която имаше общи проекти с други банди.
- Добра е – тримата с Честър и Уил бяха седнали пред телевизора и гледаха нейни участия.
- Харесва ми гласът й, може бързо да сменя от високи към ниски.
- Странно ще е да имаме момиче в групата – рече Чаз.
- Едва ли ще е по- странно от това да имаме вампир – не му остана длъжен Уил.
Майкъл й се обади и си уговориха среща в едно елитно заведение на центъра. Той отиде сам, реши, че така тя ще се чувства по- спокойна. Резервира маса, отиде по- рано от нея, а тя закъсня.
     Заведението не беше какво да е, тук само коктейлите струваха състояние. Обстновката бе скъпа, подът и стените бяха покрити с червено лакирано дърво, имаше инсталирано лед осветление, искрящи полилеи и притенциозна музика. Имаше дори постамент с роял, а барът бе със златни жилки в облицовката.
     Майк вече седеше на мястото си, облякъл черна риза и спортно сако, когато Сарина влезе местейки крак пред крак, беше се заметнала със скъпо палто с яка от сребриста лисица, огледа се над очилата си с бяла рамка и след като го забеляза показно тръгна към него.
- Майк – начервените й устни се разделиха в усмивка, лъснаха идеално подредени бели зъби, той стана за да я посрещне.
- Радвам се да те видя – той пое ръката й, тя явно очакваше да я целуне, но той не стигна до такива формалности.
Тя остави да вемат палтото й и да дръпнат стола й, преди да седне и да сложи чантата си от бяла змийска кожа на масата.
     Сарина беше под трийсет, безспорно хващаше погледа. Тънко кръстче, сърцевидно лице, подстригана на черта леко чуплива руса коса, напомняща актрисите от шейсетте. Маниерите й бях като на прицеса – очакваше веднага щом се появи някъде, да бъде отразена.
- Харесва ми мястото – каза, маникюрът й тракна по винената чаша. – Стилно е.
- Реших, че няма да е удачно да те поканя на кръчма.
Тя се усмихна, но шегата не й се понрави.
- Ще поръчаме ли?
- Моля – той й подаде менюто в кожена подвързия.
     Разбира се, че след като той я беше поканил, той трябваше да плати. Сарина обаче не се свенеше да поръчва от най- скъпото, сметката само за нея надвиши триста долара още преди да бяха преминали към основната тема.
- Кажи ми за себе си – Майк остави формалностите, чашата му с уиски беше пълна, но едва ли щеше да е за дълго.
- На интервю за работа ли съм? – кокетно се засмя тя, гласът й бе дълбок но имаше онази нотка, която извиваше и можеше да пръсне стъклена чаша без усилие.
- На такова си – вече сериозно каза той.
- Добре – без дори да се бе смутила рече тя, пръстите й внимателно сгънаха копринената салфетка пред нея. – На седемнайсет излязох на сцена за първи път, със сигурност знаеш за „Вещиците”, първият ми проект…
Майк вътрешно трепна, чувайки думата „вещици”.
- След това водех телевизионното шоу „Известни”. Миналата година бях в журито на Х фактор, знаеш… - посочи го и отпи от шампанското, оставяйки червило по чашата. – Пяла съм с „The Ring”, “Amazons”, Имам обща песен с Кейти Пери, аз пеех повечето – махна с ръка.
- Работата, която ти предлагам е по- различна – каза Майк. – Чувала си музиката ни.
- Разбира се – засмя се тя. Сякаш имаше някой, който да не познава вампирите от Джърси. – Винаги съм искала да пея с Алекс. Колко жалко, че си тръгна – тя въздъхна и отново отпи. – Защо си тръгна така внезапно?
- Това не е тема за обсъждане – каза Майк, поглъдът му я накара да се откаже от следващият въпрос.
    Разкото му отношение не й се хареса, показа го като отпи от чашата си и вирна глава, сякаш пък той можеше да я обиди. 
-
Когато приключим тук ще те откарам до студиото, искаме да те чуем – пристъпи към действие той.
- Какво, сега? – Сарина се стъписа, маникюрът й докосна гръдта й, скрита под нарязана бяла блуза със златиста обшивка. Музиката на заден фон бе стар джаз, влудяваше го.
     Ако имаше музика, която Майк мразеше, това бе джазът. Безразборното тананикане и подобният на задавяне звук на застаряващи афроамериканци го изкарваха от равновесие, мразеше този хаос на звуците. А тромпетите сякаш бяха нокти, които стържеха по спиналните му влакна. Обърна уискито си с единственото желание да се махне от това място. Той беше рокаджия, не класик.
- Защо не сега? – вдигна вежда Майк.
- Ами мислех, че това е просто формална среща – изтъкна тя. – Не съм се подготвила…
- Какво има да се подготвяш? – попита я директно и отказа на келнерът, който отново се завъртя около масата им. – Гласът ти е в теб, това ни трябва.
     Сарина явно бе очаквала той да я изведе на още няколко срещи в прескъпи барове. Или пък може би не бе решила още. Майк искаше отговор тук и сега, и тя остана пред свършен факт.
- Виж, не съм в кондиция сега да пея, да го оставм за другата седмица…
- Другата седмица? – рязко рече той и тя видимо се отдръпна. – Нали знаеш защо те повиках тук?
Между тях се възцари мълчание. Хората на съседната маса гласно обсъждаха предимствата на кабернето и дървесният му дъх.
- Знаеш, че търсим човек за групата си – започна Майкъл, любезно но твърдо. – Ти изяви желание за позицията. Сега остава да те чуем за да видим дали нещата ще се получат…
- Майк, не ми харесва да ми говориш така – Сарина нервно си играеше с дръжката на чантичката си. – Мислех, че ще работим заедно, а ти го изкарваш сякаш аз ще работя за вас. Аз обичам индивидуалността…
- Никой няма да ти я вземе. Но как предлагаш да работим заедно, ако не работим?
Думите му я нокаутираха. Тя помълча, сетне кимна.
- Добре, ще дойда утре. Така удобно ли е за вас?
- Удобно е – потвърди той. Плати сметката и станаха.
 
- Защо не се успокоиш? – Уил го гледаше как крачи из общата стая, започна да му се завива свят.
- Това няма да стане, тя е... тя е…
- Каква е? – Уил бе кръстосал ръце, стегнатите му мускули изпълваха ръкавите на суитшърта с качулка, на гърба имаше череп с кости. – Трябва да разбереш, че търсим нов вокалист на бандата, а не заместител на Алекс.
Майк се сепна, чувайки името му, сетне закима и с нервен жест отметна косата от очите си.
- Ако искаш да продължим, трябва да има промени.
- Знам – той кимна и отиде да свали дрехите с които бе излизал и да си измие ръцете.
     Напоследък се миеше по- често от обикновено, главно когато нещо му беше неприятно или му предстоеше да вземе решение. Усети, че за втори път бе изцедил сапун, след като се бе изплакнал, отми го и се подпря на мивката, поемайки си дълбоко въздух.
     Каква се опитваше да я свърши? Жена в B.L.O.O.D.? Щеше да им се наложи да направят големи промени, да се приспособят към нея, никога отново нямаше да бъдат същата компания както преди.
Той отпусна рамене и и издиша тежко. Кого се опитваше да заблуди? Алекс си беше отишъл, всичко бе свършило.
 
     На другия ден той, Уил и Честър чакаха в имението, Сарина бе казала, че ще дойде към дванайсет и половина. Вече беше три без десет, а от нея нямаше й следа.
- Ще й звънна – Майк правеше тигели по дъските, като навита на пружина играчка.
- Не ти е гадже, няма да й звъниш.
- Каза дванайсет и половина!
     Едно от нещата, които Майкъл мразеше най- много, беше някой да закъснява за определена среща. Той винаги се стараеше да е точен и за него това беше важно. Когато наближеше часът, той поглеждаше точната минута, в която другият идваше, такъв си беше и това нямаше да се промени.
     Сарина дойде в три и петнайсет, колата й спря пред портите и той отключи автоматично и я пусна да влезе. Изминаха още седем минути, преди да паркира пред вратата.
- Уау, доста голямо е тук – каза, оглеждайки наоколо. – Наистина живееш в замък.
- Уил и Честър – представи ги Майк. – Тони днес няма да присъства. Студиото е нагоре.
     Тя разсеяно заизкачва стълбите, токчетата й издаваха силно тропване на всяко стъпало. Майк би й казал да се събуе, но щеше да я обиди.
- Страхотно е – тя оглеждаше старинните фенери по стените, масата с метален обков по ъглите, на която бе поставен бокалът с дракона и кама, чито дръжка бе също изработена като дракон.
Влязоха в студиото и те минаха в съседното помещение, Майк й даде лист със текст, каза й да му даде знак, когато е готова.
     Жената беше нервна, въпреки високомерното си отношение. Беше облякла впит топ и множество тънки гривни, от които висяха верижки с черепи. Черните й супер впити панталони бяха увенчани с колан с голяма тока череп, още няколко по- тесни колана асиметрично висяха на талията й. Ботушите й бяха на висок ток, широки, тип боти до средата на глезена, по тях също имаше вериги. Личеше си, че се бе постарала поне да изглежда добре за тях, Майк реши да й даде шанс.
- Знаеш „Прокълнат”, нали?
- Да, знам я.
- Добре, да започваме.
    Музиката зазвуча, Сарина започна неуверено, но гласът й се извиси силен и веднага се нагоди към звученето. Майк я прекъсна по средата и пробва с друга песен, тя дори си позволи да импровизира.
- Харесва ми – Уил бе кръстосал ръце и гледаше към нея през звукоизолоращото стъкло.
- Онези крясъци, не мисля че ще може да ги изпълни – клатеше глава Честър. – Ще се наложи да подбираме песни, които пасват на гласа й.
- Започваме да пишем нова музика…
- Не може изведнъж да променим целият репертоар – намеси се и Майк, хвърляйки поглед на жената, която чакаше и нервно мачкаше страницата с текста в ръцете си. – Ще се наложи да променим някои неща.
- Значи си съгласен?
    Той не отговори веднага. Още щом тя запя, нещо в него отчаяно извика да спре музиката и да я отпрати. Болеше го да слуша. Това бяха текстовете на Алекс, той ги бе пял, никой друг не можеше да повтори това, което той правеше с музиката на B.L.O.O.D.
     Но Алекс го нямаше. А Майк започваше да дълбае все по- навътре в себе си и накрая нямаше да му остане нищо. Трябваше да поемат на някъде, не можеше цял живот да се крие и да не прави нищо. НЕЩО трябваше да се направи.
- Кажете ми, момчета, не ме дръжте в напрежение – каза тя в микрофона, Майк хапеше долната си устна и гледаше опасно.
     Сетне пусна ръцете си и тръгна към вратата, тя се сепна, когато той влезе в малката кабина и видя онзи Майк, когото не познаваше – от него лъхаше увереност и сила.
Той протегна ръка, гледайки я в очите.
- Наета си.



Заешко краче* е суеверен символ за късмет. Смята се, че който притежава такова ще го споходи голям късмет. Още се вярва, че загубилият го губи късмета си и започват да му се случват нещастия.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-04-26
прочитания: 64
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход