StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,506
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,750
   Съобщения: 152,577
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Присъствие

- Майк, чу ли какво ти казах? Приключихме с Universal, ако не ни съдят ще е постижение.
Честър и Уил се бяха престрашили да говорят с него, чернокосият седеше в стаята си и сякаш не ги забелязваше.
След известно взиране в пространството, Майк вдигна очи и все пак погледът му не ги достигна.
- Хубаво сте направили - каза.
- Чакай, какво?
Честър още помнеше кръвта по ръцете му, докато биеше онзи мъж, заплашил него и дъщеря му. Един разбит нос едва ли бе такава новина за него. Но от морална гледна точка...
- Майк, приключихме с тях, край.
- Отдавна трябваше да стане - мрачно рече Майкъл, стана от стола и се разходи из стаята, сякаш най- накрая умът се бе върнал в тялото му и той присъстваше тук и сега.
- Ти сигурен ли си  че осъзнаваш ситуацията? - Уил го гледаше с недоверие, Майк изглеждаше отнесен.
- Не са ви последвали, нали? Това ми стига.
 
- Уау - изкоментира Честър в коридора. - Очаквах да ни откъсне главите.
- Трябваше - Уил се обърна, гледайки затворената врата. - В това няма никаква логика. Започвам да се тревожа за него - каза.
- Той е Майк, ще му мине.
     За уикенда Честър планира ходене до някакъв детски комплекс, Емили щеше да играе под последните лъчи на есенното слънце, а те да си вземат пица и бира или да гледат филм. 
Нещата не станаха точно така, от небето се изля порой и окъпа града в сиво, за капак извикаха Честър в училището, тя отново се беше сбила.
     Двете деца седяха в двата различни края на стаята, Емили седнала на зелените седалки, свита и гледаща много лошо, другото хлапе беше дребничко момче, което стискаше ръката си и хленчеше.
- Какво става тук? - Честър влезе в кръглата стая с еко настилка и вдигна ръце, ключовете за колта се залюляха, подрънквайки.
     В залата, конструирана по немски дизайн със светло дърво и зелени обли форми, които да успокояват децата, сега присъстваха и две жени, медицинската сестра, която бе стигнала до извода, че ръката на момчето е изкълчена, както и притеснената учителка.
- Емили, какво стана този път? - светлокосият отиде до нея и приклекна. - Може ли да я прибирам?
- Не - каза мрачно учителката. - Свикан е съвет, чакаме директора.
- Съвет? - вдигна очи той. - За какво?
- Едва не е счупила ръката му - осъдително се намеси младата сестра.
- Той нарече мама курва! - изведнъж изкрещя Емили, по страните й се затъркаляха сълзи.
- Сигурна съм, че не е знаел...
- Знаеше и още как! - прекъсна момиченцето опитът на учителката да въдвори ред. - С баща ми били разделени и тя ходела с други мъже, това е лъжа! - лицето й вече се зачервяваше.
Честър се изправи и се обърна към хлапето в другия край на облата стая.
- Така ли си й казал, а? - стисна той ръце в юмруци.
- Господин Уайт, моля Ви, нека не започваме спора отначало... - облечената в бледо розова набрана блуза и бяла пола учителка вдигна ръце към него.
- Жалък плъх!
- Господин Уайт! - вече извика тя. - Не може да говорите така на ученик!
- Тогава извикайте чистачката да измие устата на малката гадинка! - озъби й се той. - Няма да позволя да обижда майка й!
 
     Дойдоха директорът и заместник директорката, появиха се родителите на Макс, момчето с изкълчената ръка, настана същинска какафония докато всеки се надвикваше с другите за да доказва правотата си.
- Другият път ще пусна кучето ми да те сръфа, идиот! - провикна се Емили. 
- Ще отрежа главата на тъпото ти псе - добил кураж след появата на родитеси се изрепчи Макс. 
В очите на Емили се появи блясък на искрена омраза. 
- Няма да пипаш кучето ми, изрод такъв! Ще те убия! 
Учителката и Честър не можаха да я удържат, тя се стрелна и го удари в лицето, и продължи да налага с ядни юмруци където можеше да стигне. 
- Ще те убия, ако я докоснеш, разбра ли?! Ще те убия! 
Макс се разрева с глас, докато Емили го биеше повторно, учителката и директорът викаха, преди бащата да вдигне ръка и да я удар през лицето, отхвърляйки я от вече пищящият Макс. 
Емили се сви на две и падна на земята. 
- Мистър Джералд... Мистър Уайт, УСПОКОЙТЕ СЕ! - крещеше учителката. 
     На Честър обаче му причерня. Той излезе напред, сграбчи по- едрият от него и по- висок с половин глава мъж и го започна с юмруци в бъбреците. А когато онзи се преви на две тоз заби коляно в зъбите му и усети как хлътват, майката на момчето се разкрещя. 
- Посегни пак на дъщеря ми и си труп, разбра ли? - Честър изръмжа, докато още го държеше. - Лично ще те пречукам и никой закон няма да може да те спаси от мен. Само се опитай. 
 
     Чак сега светлокосият осъзна, че се намираше по средата на облата зала и всички го гледаха. Той пусна Джаред и изправи Емили. За миг можеше да се закълне, че между струпалите се учители и родители се беше спряла чернокоса фигура. 
     А после той фокусира и картинката му се избистри. Дъщеря му беше набила хлапето, а той беше пребил баща му. Обгърна я с ръка и я поведе към изхода, не му се слушаха повече глупости тази вечер. 
- Къде отиваме? - Емили подсмърчаше на предната седалка. 
- В къщата - глухо отговори Честър. 
- Искам си Мая, няма да отида никъде без нея! 
- Никой не може да влезе вкъщи, а и камериерката се грижи... 
Няма да оставя Мая сама, искам си Мая! Искам си я! 
Честър изпуфтя и се принуди да обърне на следващото кръгово и да се върнат вкъщи за хъскито. 
 
- Ще я изключат ли? - вече в имението Честър седеше с другите около масата в общата стая, ръката му пулсираше при кокалчетата. 
- Майната им - каза само, после разтърка очи и гаврътна уискито си. Качи се в стаята си и си легна, Емили и Мая щяха да спят в една от стаите за гости. 
- Ти си най- готиният татко - беше му казала тя, в колата, и го беше целунала по бузата. 
- Току що нараних човек - напомни й Честър. 
- Той си го заслужи. 
     Честър отново и отново си припомняше сценката, и не можеше да избие тези светнали червени очи от ума си. Явно въпреки всичко вампира щеше да бъде с тях, пръсъствието му ги бе променило до толкова, че всеки един от тях го носеше в себе си. 
 
 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-20
прочитания: 47
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход