StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,749
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,348
   Точки: 2,646,194
   Съобщения: 154,714
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказка

                                                                                           На Елена.Винаги...

 

 

    Първите слънчеви лъчи галеха върховете на дърветата и покривите, на няколкото малки сгушени една в друга къщурки. Малкото, заобиколено от гора, селце беше притихнало в този ранен час на деня и само песента на горските птици нарушаваше тишината.

    „Пак отиваш да търсиш своята фея, нали?“ попита със загрижен глас Алинор.

„Да, мамо“ отвърна младият мъж, който се стягаше за път. „ А може и да успея да хвана нещо за вечеря.“ Заметна лъкът си през рамо и нежно целуна майка си по челото.“Не се притеснявай за мен.“

    „Ерик, разбери, тя не е за теб. Забрави я и продължи напред. Знаеш, че никога няма да можеш да бъдеш с нея, ти си човек, а тя... Тя не е за теб, Ерик.“

    „Знам го, майко“ каза с твърд глас Ерик. „ Знам го, но въпреки това искам да я видя, поне още веднъж, поне за малко...“ След това съвсем тихо, сякаш на себе си промълви „Обичам я.“ и бързо напусна къщата.

    Алинор проследи с поглед синът си, докато той не изчезна сред дърветата, на започващата наблизо гора. С угрижено лице, старицата бавно затвори вратата и се зае с всекидневната си работа.

   Както много пъти след първата му среща с горската фея, Ерик напразно обикаляше горите от край до край, изпълнен с желание и копнеж да я срещне отново. Понякога с дни чакаше на поляната,на която я беше зърнал за първи път, но напразно. И днес всички негови усилия се оказаха напразни. Изпълнен с отчаяние, той обиколи няколкото капана заложени из гората, за да провери няма ли нещо хванато в тях. Нямаше, разбира се. Имаше чувството, че целият свят е обърнат срещу него. Всички... Приятели, познати, роднини. Никой не го разбираше.

    „За твое добро, забрави я.“ чуваше гласа на майка си. „Омагьосан е. Съсипа доброто момче, проклета да е.“ спомняше си как повтаряха след него повечето хора из селцето, когато за пореден път се връщаше посърнал от неуспешно търсене. Гладен, самотен и безсилен, Ерик легна загледан в пламъците на малкият лагерен огън. Скоро умореният младеж се унесе и скоро го споходи сънят, който сънуваше всяка вечер от месеци. Беше насред китна поляна обляна от слънчева светлина.. Хиляди различни цветя изпълваха въздуха с неописуем аромат. И там насред тази феерия от цветове и аромати, танцуваше най-красивото момиче, което някога беше виждал. Не... Дори в мечтите си не беше си представял нещо толкова красиво като нея. Грациозна и лека като вятъра, който вееше тъмните й коси, девойката се носеше в неспирен танц и всичко около нея изглеждаше по-истинско, по-красиво. Хиляди пеперуди пърхаха около нея, сякаш примамени от искрящият й лик. Той стоеше, там насред поляната, запленен от вълшебният й танц и от неземната й красота, неоткъсващ очи дори за миг. След това тя заставаше пред него и двамата дълго се взираха един в друг. Искрите в лешниковите й очи разпалваха огън в гърдите и любов в душата му. Ръката му бавно се протягаше към нея, за да я докосне, за да я притегли към него. Все по-бавно и по-бавно...

    Събуди се облян в сълзи. Отново не беше успял да я докосне. Отчаяние и безнадежност стягаха душата му.

    „Ако можех поне още веднъж да те видя“ промълви той.

    „Какво щеше да направиш, ако отново ме срещнеше, Ерик?“ сякаш нашепна вятърът. „Щях да остана с теб за винаги.“

    „Сигурен ли си, че искаш това?“ прошепна вятърът.

    „Да. Готов съм на всичко само и само да мога да бъда до теб всеки ден, всеки час, всеки миг.“ Нечие нежно докосване, придружено с тиха въздишка го накараха да се обърне. Пред него стоеше тя, неговата любима, неговата горска самодива. Толкова красива, толкова пленителна с развятата си от ветреца коса, тя се пресегна със снежнобялата си ръка и нежно погали лицето му.

    „Виждам колко силно искаш да бъдеш до мен. Но това е невъзможно. Ти... Аз, аз не съм за теб, Ерик.“ нежно прошепна феята бавно приближавайки се до вцепененият младеж.

    „Моля те, искам само да остана до теб.“

    „Така да бъде“ промълви тя и леко целуна устните му. „Бъди завинаги до мен, любими мой.“

    Още миг устните им останаха скрепени в целувка, а в следващият... В следващият той не беше вече човек. С криле по-пъстри от дъгата, той запърха в шепите й, а тя го гледаше с изпълнен със сълзи поглед – най-красивата пеперуда, която някога беше виждала.

    „Бъди до мен сега и за винаги.“ проплака красивата фея. „Само това мога да ти дам.“ Пеперудата хвръкна от ръката й и полетя заедно с другите пеперуди, запленени от неземната светлина излъчвана от нея.

Както не може да се доближи до пламък без да изгори, така и сега Ерик остана да се носи покрай своята любима без да може да се докосне до нея. Завинаги...

 



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2009-02-02
прочитания: 457
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход