StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,508
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,037
   Точки: 2,656,473
   Съобщения: 153,577
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,784

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предупреждението

            Виктория беше неспокойна. Отиде до прозореца, погледна навън и хлъцна, а после започна да заеква. Останалите не разбираха нищо, но една жена я попита разтревожена:
            - Какво има, Вики?... Пийни малко вода и разкажи.
            Младото момиче се успокои малко, пое дълбоко въздух и попита на свой ред:
            - Видяхте ли какво има в двора?
            - Че, какво да има? Двор, като двор… Ти за какво говориш? Я, кажи клюката, че от работа ще затъпеем тук.
            - Ама, вие?... Нима ви е все едно, че новите, високи сгради са пропаднали и са станали по-ниски от тази, старата?
            - За какво говориш?
            Някой сложи ръка на челото й, а друг й каза:

            - Вики, я си върви вкъщи! Преуморила си се, мила! Ние ще се справим сами – свикнали сме, а на теб ти е за първи път…
           Секретарката на Главния директор недоумяваше. Наистина ли й дойде работата в повече? И точно сега ли шефът трябваше да ходи в командировка в чужбина? Как ще се справи? Беше на работа от няколко месеца и уж всичко беше наред, но сега… Откъде дойде?  Предстоеше финансова проверка от Сметната палата и акредитация на предприятието. От Агенцията трябваше да проверяват всички отдели и да препоръчат дали си заслужава да продължават дейността си като Институт по проучване, проектиране и реализация на проекти и строителстово на сгради и съоръжения или трябваше да ги закрият. Най-добрият вариант беше да ги приватизират, но кой знае в какво щяха да се превърнат, за да угодят на някого… Та, директорът й се обади и поръча да организира подготвянето на документацията. Работата беше много, но я свърши добре и всички се отзоваха, защото пазеха хляба си…
            Намираше се в една от стаите на Финансовата дирекция, за да вземе сведения от там и да им даде новите инструкции, когато…
            Какво ставаше? Защо беше така неспокойна? Изведнъж се стресна от викове и излезе в коридора. Крещеше някаква жена от Техническия отдел, дошла да си взима справка за дохода. Гласът й беше неспокоен, уплашен, тревожен:
            - Предчувствам гооо! Земетресение ще имаааа! Пазете се, бе хорааа!
            От другите стаи наизлязоха служители и започнаха да шушукат:
            - Ей, народът почна тотално да откача…
            - То, при тоя скапан живот, какво друго ни остава?
            Някой извика “Бърза помощ” и на жената беше сложена успокоителна инжекция.
            Виктория гледаше сякаш филм, но нещо трепна в нея. Значи не беше сама и не беше луда. Вдигна телефона и набра номера на приятеля си. Помоли го за среща, а после му разказа в близкото кафене видението си през прозореца.
            - Ти не си добре, мила моя! Изморена си… Това са нерви… По-добре си отиди у вас и се наспи едно хубаво… Имам работа и не мога да ти правя компания… Никаква телевизия, никакви филми, никакви компютри!...  Ще се видим довечера… И, вземи махни тия телефони!
            Той стана, грабна мобилния от ръцете й, захвърли го някъде навън и след това отпраши с колата си. Вики стоеше и не разбераше реакцията му. Не можеше да живее изолирана от света и тръгна да търси телефона си в тревата на парка отсреща.            
            Когато стигна, се изненада. Наоколо беше пустош. Носеше се мирис на изгоряло, а на мястото се търкаляха парчета черна ламарина, пепел и обгорели дървета. От стените на близките сгради нямаше нищо. Колоните бяха изпочупени и от тях стърчеше армировка. Беше адски горещо!… Къде беше попаднала? Разрови с крак в мръсотията, за да открие мобилния, но тогава малко бяло куче заподскача около нея и я забута с муцинка по краката. Виктория го погледна право в очите и прочете в тях: “Пази се от големите кучета!” Озърна се и ги видя на двадесет метра. Бяха три огромни черни песа и ръфаха парче сурово месо…
            Младата жена се уплащи и тръсна глава. Стори й се, че полудява. Всичко си беше на мястото и тя вдигна от тревата телефона си. Прибра се вкъщи и се зарови в интернета. Някои от нещата, които сънуваше с отворени очи съвпадаха с предсказанията на Нострадамус. Него са го смятали за луд по онова време, нищо чудно и нея да я обявят за такава. Към кого да се обърне? С кого да сподели? Никой нямаше да й обърне внимание в Правителството. Нямаше познати и в Института по сеизмология. Щяха да й се изсмеят. При толкова години изследване с уреди, не можеше да определи кога и как ще има заметресение или ще настъпи краят на света, та тя ли ще им каже? Какво да направи?
            Виктория дълго мисли. Накрая реши да действа сама. Влезе в социалната мрежа “Фейсбук “ и изпрати съобщение на стотици виртуални приятели, които имаше, с молба да го препратят на колкото познати имат. Знаеше пет езика – английски, немски, френски, испански и арабски, преведе текста и после го пусна на страницата си. Все някой щеше да го прочете и да обърне внимание на следното: “Предстои разрушително земетресение от висока степен. Има опасност от пропадане на цели градове, пожари, наводнения, катастрофи, сблъсъци на планети, както и гибел на човечеството... Моля всички компетентните органи да вземат спешни мерки по въпросите за Глобалното затопляне на земята! След три години вече ще бъде твърде късно…”

 


Рая Вид, 25.11.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-25
прочитания: 221
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход