StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,706
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,048
   Точки: 2,648,263
   Съобщения: 150,352
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предупреждението - втора част

        От малкото радио се носеха думите на песента и се забиваха в съзнанието на Виктория: “Ако до всяко добро същество има поне още едно… Ах, дано! Дано!”...
            - По дяволите! – изрече девойката на глас и закри устата си с ръка, сякаш да предпази света от проклетите думи...
            Беше минал месец от онова съобщение, а никой не реагира нормално. Дори развали отношенията си с приятеля си и се чудеше на подхвърлените реплики, които получаваше:
            - А, стига, бе!
           - Ей, маце, с това майтап не се прави!
            - Ехааа! И ся, кво?
            - Добре, че ни каза! –  Ще си поживеем за последно…
            - Що не ходиш на доктор, ма?
            - Все ще се умира някак си…
            - Кажи си адреса и ще дойда да те утеша…
            Виктория не разбираше липсата на интерес и примирението на хората. Нима бяха станали бездушни, безразлични към всичко? За луда ли я смятаха? Сигурно!... Трябваше да измисли нещо друго, но какво? Стоя дълго пред компютъра, а после отново прати в мрежата текста  на езиците, които знаеше, като добави следното с по-ситен шрифт: “Ако някой,  някъде се интересува от това, имам доказателства и ще обясня с удоволствие подробностите.”
            Десет дни се изтърколиха ей тъй на – много бързо за някои, а за Вики бяха цяло мъчение. Виденията продължаваха да я измъчват. Започна да се отчайва, когато…
            Беше на работа. Телефонът извъня и тя подскочи като ужилена. Погледна непознатия номер и сви рамене, но отговори. Гласът отсреща беше плътен и някак си прекалено властен:
            - Обаждам се от Националната агенция за борба с престъпността. Моля, явете се спешно на адрес…
            - Какво? – не разбираше тя, но отсреща затвориха.
            Мислите се заблъскаха в главата на младата жена. Защо точно оттам? Нима от чужбина не са разбрали още опасността?  Очакваше да я потърсят от Института по сеизмология, Института по физика, Агенцията за гражданска защита, от Военното министерство и дори от Правителството или Президентството, но не и от това място. Всъщност, защо не изпратиха поне кола?... Нещо я сви под лъжичката, тялото и изведнъж натежа  и тя въздъхна тежко, като избърса изпотеното си чело, сякаш цял ден беше копала някъде царевица. Явно гледаше много филми или си фантазираше прекалено дълго!...
            Извика такси и след десет минути стоеше пред входа на голяма, висока сграда с тъмни стъкла… Беше сигурна, че я очакват, защото я пускаха без проблем през всички охранителни пунктове от партера през топлата връзка на третия етаж до фаталния 13-ти. Мистерия ли имаше в цялата работа? Не беше суеверна и не се страхуваше от това число, нито от черни котки, но трябваше да почука кой знае защо на стая 1313.
            Влезе и насреща й блесна светлина, а въпросите заваляха още от вратата:
            - Коя сте вие?
            - С какво се занимавате?
            - Какво сте завършили? Къде работите?
            - Знаете ли, че създавате паника сред населението? 
            Виктория се опита нещо да каже, но от устата й се отрони само:
            - Ама, чакайте!..
            - Тихо! – прекъсна я някой и тя разпозна гласа от телефона. – При нас сте регистрирана вече като опасен терорист… Седнете и напишете подробно обяснение!
            Не разбираше нищо. Терорист и то опасен? Та, тя на мравките път правеше и искаше сега да помогне на цялото човечество, а тия тук, дето и лицата си крият, седнали да й разправят врели-некипели…  
            Въздъхна и седна да описва виденията си и предчувствието за катастрофално земетресение. Първо отпи глътка вода от поставената пред нея чаша, успокои се малко и след това се опита дори с научни факти да докаже влиянието върху земята на Глобалното затопляне, но - не успя. Просто издърпаха листата от ръцете й, като казаха:
            - Стига  толкова!
            - Не злоупотребявайте!!
            - Браво бе, госпожице! Вижте я само! - Света ще оправя!  
            Виктория скочи от мястото си с намерение да се защити, но стаята се завъртя пред очите й и тя загуби съзнание… 


Рая Вид, 26.11.2013
   


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-26
прочитания: 221
точки: 32 (виж далите точки)
коментари: 14 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход