StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,747
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,348
   Точки: 2,646,184
   Съобщения: 154,689
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предупреждението - трета част

            Когато  дойде на себе си, първо се ослуша, а после бавно завъртя погледа си навсякъде. Намираше се в бяла стая с медицинско оборудване и видя няколко апарата - скенер,  уред за електрокардиограма,  един за ядрено - магнитен резонанс, такъв за електрическа проводимост на мозъка, както и доплер за проводимост на кръвта. Защо бяха на едно място, като касаеха различни кабинети и специалисти?  Къде беше попаднала?   Нали уж припадна? Размърда се и поиска да стане, но се оказа с вързани ръце към някакви скоби, прикрепени за леглото. Главата й тежеше, а стомахът я присвиваше,  дори й се гадеше...  
            - Спокойно. Не бързайте, моля! – чу някакъв глас и чак тогава  съзря седналия в ъгъла човек с бяла престилка.
            Не беше го забелязала досега, защото се сливаше с обстановката и не мърдаше, но беше забил поглед в нещо. Мълча дълго, но любопитството я гризеше отвсякъде и накрая отвори уста, за да попита нещо, но той я изпревари, сякаш отгатнал мислите й:
            -   Не се страхувайте! Намирате се в секретна лаборатория за изследване. Аз съм лекар. Съжалявам, че така са Ви упоили… Не знаех, че ще ме карат да…
            Виктория не разбираше нищо, но беше вперила очите си в него и усещаше, че нещо я привлича като магнит. Само това й оставаше – ни в клин – ни в ръкав да се влюби в непознат! И, ама че място си избра! Лекарят явно се смути, замълча за миг и добави пак така тихо:
           - Открих нещо невероятно в мозъка Ви… Не съм го срещал при други пациенти… 
            Болна ли беше? Не знаеше, пък и не се е оплаквала от нищо досега. Плахо попита:
            - Тумор ли имам?
            - Не! – усмихна се той, ослуша се и продължи – Доказано е, че в човешкия мозък има много гънки, които не функционират и никой не знае за какво служат. Според някои учени, това е вид закърняване, получено в резултат на развитието на науката и техниката за облекчаване на условията на труда на хората. Изчезват интоиция, телепатия, усещане на бедствия, а понякога и елементарни реакции… Някои животни не реагират, но у други има вълни, които действат на една честота с вибрациите на  гърмежи или земетересенията…
            Виктория го прекъсна ужасена:
            -  Искате да кажете, че аз съм животно или със слабо развити органи и по-точно мозък?
            Лекарят отново се усмихна. Това момиче му харесваше и трябваше да го спаси на всяка цена.! Затова каза:
            - Не ме прекъсвайте, моля!... При Вас нещата са други. Гънките на мозъка ви функционират и то много добре. Смущава ме друго и не знам как точно да ви го кажа. Като ме изслушате, помислете си добре дали нещо странно се е случило, когато сте били в пубертета?... Чакайте, чакайте! Я, първо ми кажете защо сте тук? Нещо странно да е ставало напоследък с Вас?
            Вики се замисли. Не знаеше къде е това “тук” и какво се иска от нея. Напрегна се и помоли да я отвържат. После седна, подпря главата си с две ръце и се отнесе някъде, където колони на съвременни сгради бяха накъдрени и изкривени, а гореща лава се стичаше по улиците като река… Там  нямаше  жива душа, но усещаше смесица от мирис на сяра и нещо непознато…
            - Апокалипсис! – изкрещя тя.
            - Спокойно! Не се вълнувайте!
            Докторът беше дошъл до нея и я галеше по главата като малко дете.
            - И така – рече той, отдалечи се бавно, когата младата жена се успокои и продължи:
            - Няма да крия нищо. Имате в мозъка си малък чип, който се включва отвреме навреме сам и обременява съзнанието Ви като предава като на филм минали или бъдещи събития, за които ще разберем, ако ми разкажете нещо интересно от живота си, което Ви е направило голямо впечетление… Моля ви!... За ваше добро е!... А може и за доброто на милиони хора…
            Кой знае защо Виктория вече имаше доверие на този човек с очи като небе – някак си светли, дълбоки и безкрайни. Потърси спомените си и те изплуваха от дълбините на странния й мозък. Искаше да започне и да излее душата си, но в този момент се отвори врата и тя пак чу оня властен глас:
            - Докторе, готов ли сте с изследванията? Какво се оказа?
            - Ще изпратя доклада си, господине... на електронната поща.Момичето не е добре психически, но няма близки и аз ще го настаня в някоя клиника някъде в провинцията.
            - Добре!... Действай бързо и не искам да чувам нищо повече за нея след това…
            После вратата се хлопна отново, а Виктория въздъхна. Защо този лекар излъга? Ще й повярва ли на онази случка? Загледа се в него. Той трескаво пишеше нещо на компютъра и след като го изпрати, изключи всички уреди.
            - Готово!... Да се махаме оттук! После ще ми разкажеш всичко… Сега ще те заведа на място, за което никой не знае.
            Беше минал несъзнателно на “ти” и тя му беше благодарна. Затова му се довери напълно и се остави той да я води там някъде към неизвестността

Рая Вид, 26.11.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-27
прочитания: 209
точки: 31 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход