StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,352
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,070
   Точки: 2,663,413
   Съобщения: 149,244
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,781

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предупреждението - финал

            Колата направи последен завой и фаровете осветиха китна дървена къщурка, сгушена между няколко бора. Вики се захласна. Небето беше обсипано със звезди, които сякаш докосваха покрива и придаваха приказен вид наоколо.
            - Това е моят рай! – каза лекарят, когато слязоха.
            - Сигурно утрините тук са тихи и страшно красиви! – обади се младата жена и я обзе такова спокойствие и наслада, като че ли цял живот все тука беше живяла.
            - Да влизаме! – отвърна  той, усмихвайки се на топлите й думи. – Чака ни много работа... Надявам се всичко да мине добре, за да ти подаря красотата на целия свят.
            Така ли й се стори или наистина го каза? Сърцето й весело затупка и тя се размечта.
            - Викиии!... Нямаме време! Всяка минута е ценна за теб, за мен, за всички…
            По-късно двамата седяха до масата на свещи и тихо разговаряха на чай и сандвичи.
            - Нещата са много сложни и загадъчни – започна докторът, - но ще се опитам да ти обясня всичко и се надявам за ме разбереш... Ти не си сама. Аз открих подобен чип в себе си, като сам си направих изледвания. Нямаше на кого да се доверя и след три години, той сам се разгради и се сля с клетките на мозъка ми… Не случайно те доведох тук. Работих много и успях да  обзаведа своя лаборатория с всичко необходимо. Никой не знае за това място. Не се страхувай, моля те! Искам да извадя чипа от мозъка ти, за да  разгадаем посланието. Ако не го сторим, ще стане като при мен…
            - Сигурен ли си в това, което говориш? – попита го Виктория и Виктор кимна.
            - Толкова съм сигурен, колкото и в това, че когато се съберат хора с еднакви имена, те носят щастие не само на себе си, но и на света… Хайде лягай сега, а аз ще направя последни проверки на уредите в другата стая.
            Времето беше топло и тънкото одеало й беше достатъчно да се сгуши в него на едното дървено легло…
           
            Събуди се от нещо топло по лицето си и се закани на палавите слънчеви лъчи, които надничаха весело през прозореца. В стаята ухаеше на кафе. Май й се губеха часове или дни, не помнеше точно. Главата й беше лека, а мислите чисти… Значи докторът е успял? Нямаше търпение да разбере всичко с най-малката подробност и извика:
            - Виктор!... Къде си?
           Тя се надигна, но чу гласа му:
            -Внимателно!... Може да ти се завие свят. Спа три дни, след операцията… Всичко е наред. Изпий си кафето първо! Има и палачинки със сладко от боровинки и диви ягоди…
            Беше й добре. Чувстваше се като малко дете – щастлива и безгрижна… И харесваше някой така да се грижи да нея.
            След закуската отидоха в другата стая и тя разгледа добре обстановката. Имаше операционна маса, фини хирургически инструменти, компютър, лазерни уреди, микроскоп, екограф, малък скенер… сякаш беше малка болница и лаборатория едновременно. Доктор Мирославов й показа съкровището, което внимателно беше извадил от главата й, без да засегне никаква гънка, никаква клетка, никакво нервно окончание. Техниката му беше последен писък на медицината, а чипът- толкова миниатюрен, че човек да се чуди какво е и кой, как и защо го е поставил в мозъка й. Тя изгаряше от любопитство и Виктор не я кара дълго да чака. Докато Виктория  излизаше от упойката, беше направил специално гнездо към една флашка и сега я постави в компютъра…
            Двамата притаиха дъх и се загледаха в монитора. Предстоеше им истински филм. На екрана се появиха надписи на английски, немски, френски, испански, арабски, китайски и руски. Явно материалът беше предназначен за целия свят! Интересен мъж с високо интелигентно чело  и дълбоки светли очи започна да обяснява нещо на някакъв непознат древен език, в който се преплитаха познати думи и моментално всичко се превеждаше.. Виктория и Виктор се спогледаха и поглъщаха жадно посланието и кадрите…
            Когато свърши, те бяха в шок и още разтърсени от видяното. Първо се съвзе жената и каза въодушевено:
            - Имам идея, а вече и опит. Ще го пуснем навсякъде по света - до всички известни  медии, до сайтовете на правителствени институции и министерства, в социалните мрежи за запознанства, до агенциите за  безопасност и защита на държавата, до институтите по сеизмология,… до ООН, до ЦРУ и ФБР… Все някой ще го види… Пък нека ни смятат за луди или да си мислят, че това е фантастичен филм!...
            От  следващия ден навсякъде по световните ефири и билдбордове в продължение на цял месец се въртеше една лента, където странни кадри и надписи обръщаха внимание на населението за един жив разказ:
            “ Ние сме цивилизация, по-древна от тези на траките и инките. Пристигнахме на земята от далечна планета, сходна на Вашата, за да спасим от себе си това, което остана от нас и да дадем знанията си на другите. Оказахме се твърде алчни. Парите и скъпоценните камъни ни разделиха на бедни и богати и замъглиха съзнанието ни. Искахме все повече и повече, без да се съобразяваме с останалите. Строяхме сгради, измисляхме машини, уреди и устройства за какво ли не. Правехме го за развлечение и облекчение на живота си. Изследвахме недрата на земята и необятната  вселена, пътувахме навсякъде по света, но не успяхме да променим характера си. Откъснахме се съвсем от природата. Не виждахме дребните неща, които тя набиваше в очите ни, а това бяха часовете, сезоните, годините, космическите цикли от по 2000 години, кръговрата при изпаренията и дъжда, живота на пеперудата и жабата… Всичко беше едно повторение, а ние го отминавахме и зациклихме на едно място. Доволни от себе си унищожихме дървета, замърсихме околната среда, отровихме водата, пуснахме химикали в храната… и  след това заживяхме с манията, че се превръщаме в богове… Земята обаче се разбунтува. Появиха се урагани, бури, наводнения и земетресения… Пламнаха пожари, изригнаха вулкани, температурата се покачи, ледовете се разстопиха на полюсите, а на китните плодорадни поля настъпи такава суша и нямаше капка дъжд по цели години… Всичко изсъхна  и оста на земята се изкриви. Планетата се завъртя по-бързо и започна да навлиза в орбитите на други планети. Земята ни се тресеше, сградите се рушаха, хората гинеха… Останахме малцина и успяхме да построим на тъмната страна на луната писта за кацане и излитане. Там сглобихме най-мощния космически кораб наподобяваш странна птица, с накацали по нея гълъби и тръгнахме да обикаляме през времето и пространството, за да спасяваме останалите космически цивилизации от гибел…
            Моля ви, спасете човечеството и не пренебрегвайте този филм, както не унищожавайте казаното в него, нито кадрите за ужасите които сме преживели… Обичайте се и пазете природата с хората, животните, растенията в нея!... Не повтаряйте нашите грешки! Мислете за другите и тези след вас! Светът е за всички, животът също!”…
            Този филм развълнува мало и голямо навсякъде… А някъде там, далече в една страна в малка китна къщурка на красива планина като в приказка доволни от себе си две същества – мъж и жена с еднакви имена правеха планове за своя съвместен живот…


Рая Вид, 27.11.2013
            
           


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-30
прочитания: 260
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 24 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход