StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,378
   Потребители: 12,360
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,133
   Точки: 2,663,601
   Съобщения: 150,114
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предупреждението - четвърта част

            Воланът се извиваше в ръцете му според пътя и колата ту се изкачваше нагоре, ту се спускаше надолу, докато накрая тръгна по равен път. Виктория не помнеше колко време пътуваха и мълчаха, но навън се спускаше вече мрак, когато усети, че скоростта намаля и на един завой бавно свиха по някакъв тревясъл път. Поне това успя да види на светлината на фаровете. Не питаше нищо. Просто нямаше кога – тя заспа скоро след като тръгнаха, а когато отвори очи, вече нямаше смисъл. Беше сигурна, че нощта ще бъде интересна и скоро ще разбере всичко за себе си и онова, което не й даваше мира в главата. Не изпитваше глад, но усните й се напукаха и тя ги облиза несъзнателно. Спътникът й я разбра и рече:
            - Отзад на седалката има термус с чай…Аз не искам. Скоро ще стигнем…
            Младата жена изпи топлата ароматна течност на един дъх и си наля още една чашата. Държеше я с две ръце, загледана в нея. Очите й се разшириха. Недоумяваше как там огромни черни вълни се издигаха и заливаха първо непознати мостове, а после и небостъргачи. Земята се въртеше с бясна скорост, а водата сякаш я въвличаше в някаква огромна фуния и поглъщаше бавно като лаком звяр…
            Виктория се разтрепери, подскочио от ужас, а чаят се разля в скута й. Една здрава ръка я натисна по лявото рамо и тя седна на мястото си. Обърна се рязко и видя небесните му очи. Това я успокои и тя се усмихна виновно… После без да я подканят започна да разказва:
            - Бях на тринадесет години. С мама обичахме да се разхождаме вечер. Правехме го из парка или около жилищните блокове. Говорехме си за какво ли не като добри приятелки. В една тиха вечер изведнъж се умълчахме и нещо ни накара едновременно да вдигнем глави нагоре. Спогледахме се. Не можехме и двете да определим какво беше това, което виждахме. Не приличаше на дирижабъл, нито на самолет. По-точно имаше вид на птица, но беше някак по различно и прекалено огромно за пространството, което заемаше. Бяхме сигурни, че не е и облак. Небето беше ясно, а бялото лъскаво нещо почти го закриваше и не издаваше нито шум, нито светлина. Дори ни се стори, че по него има нарисувани множество гълъби, които леко размахваха крила и движеха тази машина. Не! не бяха ято!.. Скоро тайнственият обект изчезна така, както беше дошъл... Почти го бяхме забравили това нещо, когато след  един месец мама започна да казва: “Усещам, че някой върви след мен”, въпреки че бяхме сами. След още един месец виждаше след себе си движеща се черна качулка. Странното беше, че тя се отнасяше някъде и говореше с часове с това призрачно същество на някакъв странен език, а аз не разбирах нищо. По същото време мен започна да ме боли глава и вдигах високо кръвно налягане. Дори направих няколко припадъка и постъпих в болница. После всичко отшумя. Когато питах: “Мамо, говориш ли си още с качулката и за какво?”, тя се усмихваше тайнствено и отвръщаше: “Забраниха ми да казвам”… Минаха три години. Един ден тя изпадна в някакъв транс и започна да крещи: “Предчувствам гооо!... Идвааа! Земетресение ще имааа!... Пазете се, бе хорааа!”… След това и двете изгубихме  съзнание, но тя не можа да дойде на себе си, а аз преживях загубата й много тежко…
            Виктория въздъхна тежко и бавно отпи от чая. Човекът на волана кимна, сякаш я разбираши и наруши мълчанието:
            - Радвам се, че ми се довери… Ама че съм и аз! Голям съм заплес… Има много общо между нас и ти ще го разбереш като стигнем... Всъщност крайно време е да ти се представя – Виктор Мирославов, неврохирург и специалист по мозъчни трансплантации…
 Виждаш ли – дори и имената са ни еднакви. Означават победа, а фамилията ми - тя е “слава на мира”… Другото, после… Ето стигнахме!
            - Мама се казваше Мирослава – обади се Виктория и му се усмихна…


 Рая Вид, 27.11.2013


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-28
прочитания: 230
точки: 32 (виж далите точки)
коментари: 10 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход