StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,041
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,808
   Точки: 2,648,313
   Съобщения: 155,499
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Предложението

 

  Мартина бе присвила замислено вежди. Усмихна се нервно, докато загасяше цигарата си.

  – Много съм красива, нали? – подхвърли тя и се извърна към съпруга си Михаил, който гледаше някакъв мач.

  – Да, да, дори леко умопомрачителна, бих казал – отвърна той, без да отделя очи от телевизора.

  – Така си и мислех. Значи не бива да се изненадвам, че си умопомръкнал, когато съм близо до теб?

  – Разбира се, че не. – Той я погледна сякаш за да провери какво е изражението й. Това, което видя, не му хареса.

  – Марти, какво има?

  – Получих неприлично предложение.

  – Какво?

  – Някакъв тип искал да спи с мен.

  – Че кой не иска да спи с теб. Дори и аз искам.

  – Ха-ха, много смешно. – Тя въздъхна. – Ох…реших да ти споделя, защото всичко е… странно.

  – Хубаво. Разказвай. – Той изключи телевизора.

  – Един адвокат ме помоли да поговорим насаме. Беше вежлив, а и аз не знаех за какво става дума, така че не му отказах. Седнахме в едно кафене до офиса. Шефът му искал да спи с мен и бил готов да заплати за това 50 000 евро. Представяш ли си!

  – Нагло копеле! – изсъска Михаил. – Ти как реагира?

  – Естествено теглих му една майна и си тръгнах. Но той ме догони и тикна в ръцете ми лист хартия. Ето го, чети!

  На листа пишеше:

  „Здравейте, Мартина. Моля, не ми се сърдете за предложението. Аз съм съвсем обикновен човек, не перверзник, повярвайте. Ще се опитам да ви обясня всичко накратко. Богат човек съм, имам милиони, но скоро ще умра. Лекарите ми дават най-много още две години. Като разбрах това, реших да оползотворя добре всеки миг, който ми остава. Да правя каквото ми душа иска. Забелязах ви преди година. Аз живея близо до офиса, в който работите. Харесах ви и ви пожелах. Много сте красива. Моят адвокат вероятно ви е казал, че мога да ви предложа 50 000 евро. Това е за един час интимност. Нищо повече не искам. Разбира се редно е да обсъдите този въпрос със съпруга си. Знам, че сте омъжена. Още веднъж се извинявам, че ви поставям в толкова неудобна ситуация. Моля, обмислете предложението ми и уведомете адвоката какво сте решили.“   

  – Има пари и си мисли, че всичко му е позволено. Иде ми да го намеря и да го спукам от бой – изръмжа Михаил.

  – Това заслужава, наистина. Но поне е честен, ако не друго.

  – Така изглежда, да.

  – Добре – каза Мартина и накъса листа на малки парченца. – Приключихме с тази тема. Никога не бих ти изневерила, миличък. – Тя се притисна в него и го целуна сочно.

  Минаха седмици. Двамата почти бяха забравили неприятната случка. Финансовите им проблеми обаче се задълбочиха заради ремонта на семейния автомобил. Напрежението нарастваше. Когато се разбра, че ще закъснеят с плащането на вноската за ипотеката, Мартина реши да повдигне отново въпроса. Беше се изнервила.  

  – Мамка му, иде ми да се съглася онзи да ме изчука. Това безпаричие ме убива – каза една вечер тя, след като се понапи с вино.

  – Съжалявам, че не мога да ти осигуря живота, който заслужаваш. Шефът пак отказа да ми увеличи заплатата. Всъщност ти …сериозно ли?

  – Сериозно ами, какво толкова! Знаеш, че не бях девица, когато се оженихме. Не съм светица, определено. Тези пари биха ни оправили живота. Само ме притеснява отношенията ни да не се развалят, ако се съгласим. Страх ме е да не ме намразиш. За мен не е проблем, да знаеш. Да, ще ми е противно чужд мъж да ме…

  – Ами … добре – измърмори Михаил. Лицето му бе пребледняло, по челото му бяха избили ситни капчици пот.

  Така бе постигнато съгласие.

  „Сеансът“ мина нормално, без неприятни изненади. Бизнесменът бе на около петдесет години, слаб, с интелигентна физиономия и бледо лице. Обноските му бяха на ниво. Първо пиха шампанско и си поговориха, после се оттеглиха в спалнята, която бе обзаведена шикарно. Мартина позволи на мъжа да я съблече. Той бе доста плах, сякаш изпитваше срам, но бързо се окопити. Оргазмът, който тя получи, бе съвсем истински – не се стигна до преструвки. Когато договореното време за близост изтече, Мартина получи плик с пачки пари. Сумата естествено бе 50 000 евро. Преди да се разделят, той я целуна по бузата, пожела й всичко най-хубаво и обяви, че е останал много доволен.

  Мартина побърза да се прибере вкъщи. Михаил я чакаше на вратата. Въздъхна, когато разбра, че не е имало никакви проблеми. Тя дълго се къпа, сякаш в опит да отмие всичко чуждо от себе си.

  На другия ден платиха всички сметки, а останалата сума внесоха в банка. Доволни бяха, нямаха чувството, че са направили нещо нередно. Заживяха много по-кротко и спокойно отпреди.

  Добрият период за семейството обаче не продължи дълго. Един петъчен следобед Михаил получи обаждане от съпругата си. Тя му каза с глас, който бе треперлив и немощен, плашещо различен от нормалния й:

  – Мишо, в болница съм. Ела, моля те.

  – Какво е станало, Марти?

  – Пострадах. Но не се тревожи, ще се оправя, сигурна съм, че ще се оправя.

  – Какво е станало?

  – Моля те, не ми се говори сега. А и още ми правят изследвания, така че не знам подробности. Просто ела. Не се плаши, ще се оправя. Обичам те!

  Михаил отиде в болницата с такси. Мартина лежеше в травматологията. Дясното й бедро бе превързано. Ръцете й бяха скръстени на гърдите и потреперваха. Пребледнялото й лице се бе изкривило в болезнена гримаса.

  Михаил понечи да я прегърне, но тя ококори уплашено очи и му направи знак да се отдръпне.

  – Не ме пипай, много ме боли!

  – Какво стана, миличка?

  – Страшна тъпотия. Плаче ми се, като си спомня. Слизах по стълбите в подлеза. Една старица мъкнеше тежки торби. Едва креташе и ми стана жал за нея. Предложих й да й помогна. Взех торбите, но не се съобразих, че съм с високи токчета. Спънах се и се изтърколих надолу по стълбите. Линейката се забави… ужасно беше. Болят ме адски бедрото и кръста. Опасявам се, че има счупено. Нещо стърже… Краката ми изтръпват. Страх ме е! Съжалявам, че ти причинявам тревоги… Прибери се вкъщи, не искам да ме виждаш такава. – Мартина затвори очи. Изпод клепачите й се процедиха сълзи. Потискаща  гледка.

  Идвайки на свиждане на следващия ден, Михаил с изненада установи, че лекарите са поставили жена му в гипс. Превръзката покриваше десния й крак от глезена нагоре, а левия от коляното нагоре, и стигаше чак до гърдите. Къс, разположен косо прът, държеше краката й леко разкрачени.

  – Марти, защо са те опаковали така? Мислех, че ще те оперират.

  – Предпочетох да не ме режат – отвърна Мартина и махна с ръка. – Ще полежа два месеца така, докато всичко заздравее. Казаха, че имам счупени прешлени и пукнати таз и бедро.

  – Това е ужасно! Два месеца на легло! – На Михаил му се доплака. Жена му бе свикнала на активен живот и щеше да страда много от това жестоко обездвижване.

  – Ще издържа някак си – простена тя.

  – Да, но ако те оперират, ще се възстановиш по-бързо.

  – А знаеш ли колко пари биха отишли! Информирах се по въпроса.

  – Сега имаме пари. Това, което ти изкара…

  – Моля те, не зачеквай тази тема! – Мартина си мислеше, че инцидентът, при който бе пострадала, е наказание свише, задето е преспала с чужд мъж.

  Седмица по-късно Михаил получи разрешение да прибере вкъщи болната си жена. Пренасянето се оказа същинско мъчение, защото носилката не можеше да влезе в асансьора на жилищния блок, а стълбището бе твърде тясно. Четиримата носачи едва успяха да домъкнат Мартина, която не спираше да стене заради силните разтрисания, до седмия етаж.

  Михаил си взе отпуск, защото Мартина имаше нужда от денонощни грижи. Не се оплакваше от това, че трябва да слага и маха подлога, по-скоро му бе криво, че жена му се чувства неудобно. Тя така и не свикна с този вид обслужване – винаги се червеше от срам.

  Седмица по-късно се оказа, че Мартина има неврологични проблеми. При счупването на прешлените бе пострадал нерв и левият й крак на моменти губеше чувствителност. Нежното й стъпало, което той преди обожаваше да целува и гали, сега помръдваше неконтролируемо, сякаш бе полуотсечено.

  – Мартина, не бива така! – каза Михаил. – Отиваш в болница, където да те оправят! Колкото операции трябват, толкова. Имаме пари. За мен най-важното е ти да си здрава. Не мога да те гледам да лежиш като труп! Страх ме е за теб, разбери!

  Мартина се съгласи, защото се бе уплашила, че ще осакатее.

  Извадиха я от гипсовата коруба и веднага я подложиха на операция на гръбнака. После се наложиха още три операции. Здравето й започна бързо да се подобрява. Макар и трудно, тя вече се придвижваше с патерици.

  Една неделя си направиха сметка за парите. Оказа се, че за лечението е отишло толкова, колкото Мартина бе получила от бизнесмена.  

  – Това беше наказание, Мишо – проплака Мартина. – Голяма грешка допуснах и трябваше да платя. Затова всички мръсни пари отидоха за лечение.

  – Мислех, че не си религиозна.

  – Ами… не знам, обаче вярвам…че горе има някой, който следи постъпките ни.

  – Важното е, че оздравяваш.

  – Все още се чувствам несигурна без тях – отвърна Мартина и побутна патериците си.

  – Скоро ще си като нова.

  – Да.

  – Обичам те!

  – И аз те обичам.

  Вечерта Мартина получи обаждане от бизнесмена. Той каза:

  – Здравейте. Научих, че сте пострадали. Искрено съжалявам. Моля приемете още 50 000 евро, за да компенсирате разходите за лечението. Разбрах, че много сте се охарчили. Нищо не искам в замяна. Това е просто подарък от моя страна, приятелски жест.

  – Не! Не! В никакъв случай! Не ви искам парите! Моля ви, не ми се обаждайте повече! Забравете за мен!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-11-03
прочитания: 25
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход