StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,848
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,100
   Точки: 2,660,171
   Съобщения: 155,047
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,802

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Прасето и гарванът

     Беше късно лято над Джърси, колите прелитаха по булевардите, пренаселени от бързащи хора, слънцето се промъкваше между сградите и огряваше прашните ъгли, старите фасади и изрисуваните със спрей стени зад провисналата телена ограда, на която висяха чифт платнени ръкавици и заключен катинар с формата на сърце, беше потъмнял и ръждясал.
     Майк седеше в задния двор на стъпалата пред единствената тясна врата, която извеждаше от коридора зад стълбището, беше събрал шепа камъчета и ги мяташе на едно и също място, те отскачаха и падаха настрани.
Беше се опитал много пъти да повика Алекс, беше разлепял обяви, от полицията го бяха търсили, никакъв резултат. Явно вампира окончателно си беше отишъл.
     А Майк се опитваше да продължи живота си. Разпадналата се група, на която сега търсеха нов заместник вокалист, приятелите си, които чувстваше, че започват да се отдалечават и живота ги поема в различни посоки. Не бяха вече на по осемнайсет, толкова много преживяха заедно. Взаимоотношенията му с жените...
     За последното нямаше какво да се тревожи, нямаше такива. Майкъл беше имал една единствена жена, която бе обичал, и когато се разделиха с никоя след това не продължи много дълго. Той не искаше да се въвлича в още безплодни връзки, може би никога нямаше да намери онази за него, а може би тя не съществуваше.
     Майк метна още едно камъче, зеленият му взор обходи храсталаците, понечи да стане, когато Емили дотича от предната част и се спря от дясната му страна.
- Здравей, какво правиш?
Честър я беше довел след обиколката им в Ирландия, където отидоха на почивка заради всичко, случило се през последните месеци, от тогава тя не сваляше тази оранжева коса, наплетена от груба боядисана вълна.
- Мисля – отвърна той. – Хубава тениска.
На розовата й блузка бяха изобразени птиците от популярната игра Angry Bird, тя се усмихна и я подръпна.
- Red ми е любимия, винаги е сърдит и може да победи всички, дори без специални сили.
- Готин е – отвърна Майк, колкото да каже нещо.
- Изглеждаш тъжен – Емили наклони глава на една страна, сякаш го изучаваше. – За какво мислиш?
Майк се свъси. Честър не беше научил хлапето да не досажда на възрастните. На него, най- вече.
- Музиката, бандата, живота… - обобщи той. Мъжът, който бяха затворили в подземието преди по- малко от месец.
- Вие защо вече не свирите? – тя се подпря на коленете си, Майкъл сведе очи.
- Алекс го няма.
- Къде е Алекс? – не спираше да пита тя и Майк стисна ръце в юмруци. Не помнеше той да е бил толкова досаден на дванайсет.
- Не знам – отговори кратко.
- Защо си тръгна?
Измина някаква пуста на звуци, гледки и възприятлия секунда, преди той да каже:
- Аз го изгоних.
Още няколко такива, преди Макъл да осъзнае, че тя всъщност викаше срещу него и тропаше с крак, вдигайки прахоляк.
- …не искам да те виждам! Аз харесвах как той пее, как си могъл! Няма да ти проговоря повече!!!
Сетне се врътна и избяга пред къщата.
- Да – измърмори той и метна още едно камъче. Сленцето изведнъж беше натежало, хоризонтът го викаше.
     Няколко часа по- късно всички бяха заели обичайните си места около масата, като аранжирана сцена от постановка.
- Как си могъл да й кажеш такова нещо?! – караше му се Честър, другите мълчаха.
- Вярно е – безволево отвърна Майк.
- Не е толкова просто! – тросна му се светлокосият. – Обяснявах й часове наред как всичко е сложно и объркано. Как според теб трябваше да й кажа, че той се опита да ни убие?
- Въобще не ми дреме – Майкъл се изправи и се обърна да си върви.
- О, я не ми се измъквай! – догони го той. – Омръзна ми да те гледам все нацупен, все с тая физиономия на трагизъм. Идваш тук, закриваш слънцето и се качваш обратно горе, ден след ден, месеци наред. Това трябва да приключи още сега!
- Като не ти харесва – Майкъл посочи с очи вратата – върви си. Имаш си дом и дете.
- На никой от нас това не му харесва – вече се изправи и Уил. – Опитвахме се да се нагодим към теб месеци наред, опитвахме се да толерираме това ти поведение…
- Да се нагодиш към мен? – повтори Майк. – Ти да не си жена?
- Писна ми, човече – Уил вдигна ръце, сякаш показваше ситуацията, в която бяха затънали. – Омръзна ми от всичко. Ти дори не се опитваш.
- Аз ли не се опитвам? – Майк изпревари няколко реплики и избухна срещу него. – Извиках нов вокалист, организирах турне, правя прослушвания за…
- И в какво от това влягаш някакво желание? – посече го другият мъж. – А? В какво от това наистина вярваш и искаш да потръгне?
Честър беше отворил уста с намерението да подкрепи Уил, но реши да пасува, виждайки как желанието на Майк да се конфронтира се изпари. Той малко по малко сви рамене и сведе поглед към земята.
- В нищо – отвърна толкова тихо, че те почти не го чуха.
     Майк прекоси обратно стаята и по всичко изглеждаше, че се е насочил към минибара. Когато обаче достигна платформата с бара и преградната стена, той се свлече на него и захлупи глава на коленете си. Тони понечи да каже нещо, но после се отказа.
- Трябва да продължим напред – омекнал заговори Честър. – Нещата не са както преди, феновете го усещат, за това тръгнахме надолу…
- Опитах се да опазя всички ви! – изведнъж изкрещя той и тримата се сепнаха. Майк замахна и шибна вратичката на минибара, бутилките вътре изтракаха. – Исках да ви защитя, не съм искал да го изгоня! Мислех, че той вече ме познава, че ще дойде на себе си, не съм искал да го прогоня!
     Майк се сви на две и затрепери, искаше му се да излезе от тялото си, да се нарани, това проклето предателско тяло.
- Майк – Уил се приближи и опита да каже нещо.
- Той толкова пъти се е застъпвал за мен, спасявал ме е, а аз просто го изхвърлих, без да се замисля за последствията…
- Майк! – повтори Уил, клекна до него, хвана го за раменете и го разтръска. – Осъзнай се! Никой не те обвинява.
- Вече дори не си спомням какъв беше – поклати той глава и я отпусна на стената.
- Алекс не е мъртъв, престани – Тони най- сетне излезе напред и проговори. – И наистина, спри да се обвиняваш. Няма да постигнеш нищо така.
     Качиха го в стаята му и му дадоха успокоителни, сетне се върнаха долу, мълчанието беше тежко. Някаква мушица пърхаше около крушката на лампата, сянката й беше гигантска на стената.
- Не можем да продължаваме така – Уил беше поел лидерството, след като Майкъл бе извън строя. – Утре ще подновя рекламата, ще кача физиономията му на всеки билборд, ако трябва…
- И какво ще постигнеш? – трепна с рамене Честър, беше хванал ръцете си пред себе си. – Това не помогна особено до сега.
- Ще звънна в полицията отново…
- Най- много да постигнеш обратния ефект – възрази Тони и се прозина, беше вече късно след полунощ. – Много добре знаеш, че ако не иска да бъде намерен, никой не може да го открие. Ще го накараш да се покрие и няма и да чуем за него повече.
- Не мога да повярвам, че още не се е насърдил – измърмори Честър. – Мина почти година. До сега трябваше да се е върнал.
- Вие не вярвате, че той е… мъртъв. Нали? – насили се да го изрече Тони и ги погледна, един по един.
- Разбира се, че не е – веднага рече Уил.
- Няма как да знаем това – Тони се приведе, усети глуха болка в гърба си.
     Всъщност, вече не го болеше, всичко беше заздравяло и си функционираше идеално. Но в моменти като тези нещо го прорязваше там долу, отзад на гърба, където прешлените се бяха натрошили, когато онзи вампир го хвърли срещу колата, нервните влакна се бяха накъсали и той повече не можеше да използва краката си.
- Може да не е успял да се осъзнае – продължи тихо, гледайки как плотът на масата  закрива върховете на ходилата му. – Може да продължава да е в капан на черното си съзнание.
- Убийствата спряха – възрази Честър срещу него, но не го гледаше. Всички изведнъж бяха сметнали гладката повърхност на масата за безкрайно инересна. – Няма жертви на странни произшествия, няма обезкървени трупове, няма насилствена смърт. Нито в Джърси, нито из околните градове.
- Може да е напуснал страната – рече Уил.
- А може и да е мъртъв – в предположението на Тони се усети тяжест. – Може да се е осъзнал и сам да е прекратил живота си. Толкова много пъти го викахме…
     Погледът на Уил неволно падна на сребърният меч, който си стоеше там като страховита декорация, съвсем истински, остър и не веднъж проливал невинна кръв.
- Я стига сте хленчили! – извика той и Тони чак подскочи. – Държите се като някакви фусти! Той щеше да ви презира за вашата слабохарактерност!
- Пич, за кого ги правиш тия сцени? – Честър се надигна и отиде до минибара да си налее нещо. – Сякаш не виждам как час по час си превързваш ръката, и ти се опитваш. И на теб ти липсва – натърти.
- Не бива да пиеш – вместо отговор му каза Уил. – Как ще се прибереш?
- Няма да се прибирам, очевидно – той се върна и седна тежко на дивана, носеше чаша водка с джин.
- Детето ти те чака – укори го Уил.
- Камериерката е вкъщи. А и няма да ми е за първи път. Емили вече отдавна спи.
     Когато другите си легнаха, Честър извади лист хартия от библиотеката и седна пред масата, пиеше и пишеше.
Другите ченове на бандата рядко участваха със свои текстове, и все пак не рядко техни песни участваха.
 
 
Затворени сме в капсула,
Избиваме се взаимно, като пчели в един футуристичен свят
Ден след ден, проклетата реалност не се мени
Замръзнали сме в най- лошата версия на себе си
Сякаш живеем в смъртта си
Ден след ден

 
Той поспря, отпи и направи физиономия, прокара ръка по лицето си, трябваше да се избръсне.
- Къде си, тъп вампир такъв… Поне да се бяхте разбрали, преди да тръгнеш.
 
     На осми август Майк повика един от отзовалите се на обявата им, че търсят нов вокалист, беше млад мъж, американец, веднага го освободиха, той слушаше само олд скул метъл и си беше татуирал логото на Manowar на гърдите.
- Вие не знаете какво е музика! – наруга ги, докато излизаше и тръгна надолу по алеята.
- И на теб приятен ден – Майк му затвори вратата в лицето.
    Вторият беше красив млад азиатец, типичното лице на източните рок банди. Гласът му пасна идеално и английският му всъщност не беше толкова лош. Единственият проблем беше, че носеше розова тениска и искаше да излезе на сцената облечен като жена.
- Човече, сигурно се шегуваш – Уил го гледаше лошо, беше доста по- висок от него.
- Вие американците сте расисти и извратеняци. Това, че нося грим не ме прави обратен!
- Не съм казал, че си обратен – Майк се опитваше да къта всяка капчица търпение, която му беше останала. – Нашата визия не предполага… подобно облекло – изкриви си езика накрая.
- X Japan са го създали, самият Джийн Сиймъс го каза, че ако бяха американци, щяха да са най- добрите!
Той си тръгна разгневен, Уил издиша шумно.
- Мисля, че този го изгубихме.
- Беше подходящ, хвана темпото -  Тони завъртя палките си.
- Няма да наема някой, който се опитва да превърне бандата в евала на техните стандарти. До сега не съм носил червило, няма да започна от днес – отсече Майк.
     Остана им един кандидат, не беше нищо особено като визия, но веднага се сработиха, беше работил с други банди преди и знаеше музиката им, нещо като фен на професионално ниво.
- Две неща, които трябва да знаеш – каза Майк, вдигнал ръка, напомняща насочено дуло на пистолет към него – всичко с кръвта е постановка за пред феновете. Не задаваш въпроси за Алекс или личните работи на някой от нас.
- Струва ми се честно – усмихна се мъжът.
- Нает си – Майкъл протегна ръка и стисна неговата.
 
     Реджиналд Джеймс Картър, или Vespertilio, накратко Vesp беше по- близо до четирсетте от тях четиримата. Второто му име съвпадаше с това на Майк, той не се и съмняваше, че феновете щяха да започнат с провокациите в момента, в който го представеха, някои от тях никога нямаше да пораснат.
     Мъжът имаше четвъртито лице, загладено от пълните бузи и отпуснатата кожа под брадата му, ходеше небръснат, косата му също не бе в най- добрият си вид, къса и липсваща на места. Беше напълнял доста, но откъм глас нямаше равен, мнозина го сравняваха със самият Дио и Блеки Лаулес.
- Чух какво е станало със Сарина – дискретно подходи той. – Не е успяла да се впише.
- Направо беше трагедия – откровено каза Майк.
     За разлика от нея Весп не поиска да се настани в къщата, показваше уважение и не избързваше да променя това или онова в музиката им. Направи комплимент на водоливника на тръгване, който се зъбеше и беше замръзнал в една позиция, откакто ловците бяха нахълтали преди около петнайсет години.
- Не го бива да изпипва детайли – клатеше глава Майк, преглеждайки текстовете които мъжът беше донесъл, съдържащи грешки и нахвърляни отгоре отгоре.
- Това да ти е проблема – опита се да го успокои Тони.
- Проблем е. Няма да имаме време да преработвам всичко след него, когато започнем.
- Майк, той не е перфектен, защото е човек. Никъде няма да намериш идеалният вокалист.
Това секна възражението му, преглътна с усилие този факт и слезе да направи нещо за обяд.
- Ще продължа живота си – мърмореше на омлета със зеленчуци, който приготвяше, беше сложил цели десет яйца, Уил хапваше стабилно, а и другите бяха гладни. – Няма просто да падна, трябва да продължа напред.
Дървената бъркалка с плосък край спря да бърка и се облегна на тефлоновия тиган.
- Ти така и не ми отговори. Не се върна. Моят живот е ограничен, нямам време, което да пилея…
Черните вежди се сключиха над изомрудено зелените му очи, Майк осъзна, че яйцата бяха започнали да загарят и пак забърка, изключи котлона и ги изсипа в отделна купа, тигана сложи да се накисне и после го мушна в миялната.
     След три дни Весп дойде да свирят, носеше същите дрехи като при първата им среща, Майк надушваше, че не се бе къпал скоро.
- Мисля да отворя люк в покрива - рече той, когато мъжът си замина.
- Най сетне се нави да инсталираш катапулт в стола на Тони? – подкачи го Уил.
- Не, ще ни трябва чист въздух.
- Имаше един виц за твоята зодия – Уил се спря и го погледна. – „Боже, дари ме с търпение, но си го искам веднага, чуваш ли?”
- Това не е за моята зодия – извика след него Майкъл.
- И за теб важи. Дай шанс на човека. Тепърва започваме.
- Ще ни превърне в електро готик, ще трябва да свирим с противогази!
 
     Точно на двайсти август Майк свика пресконференция и обяви новият им вокалист.
- Знам, че предишният ни опит не беше сполучлив, не потръгна, но този път наистина вярвам, че ще успеем да си стъпим на краката – говореше той, облечен в прилежно изгладена черна риза и панталон.
Весп до него също се беше пременил, въпреки косата му да беше в безпорядък и пак да бе небръснат.
- Виж, дали ще може да сложиш нещо по- представително? – беше му казал Майк преди изявлението. – Първото впечатление е 90% от това как ще ни приемат.
- Разбира се, човече, не се коси.
     Явно обаче първото впечатление беше за себе си, на другия ден новият им вокалист пак дойде с три четвърти панталони и тениска, по която имаше накапано, незнайно от кога.
- Дръж се Майк, не го убивай още, чакай поне да вземем парите от договора! – подиграваше го Тони.
- В подземието има още място, аз ще взема ножа – обади се Честър.
- Я стига, и двамата! – викна им Майк и те се разсмяха.
     Свириха до късно вечерта и успяха да запишат цяла нова песен, Весп даде идеи да окачат вериги отстрани на сцената и лунен диск, който да свети през целия концерт, а евентуално да сменя и лунните фази, което не бяха изпробвали до сега.
- Страшно е пъргав, много добре работи – Уил прибираше китарите по местата им. – Може да измисли нещо и за феникса, ще го питам като дойде утре.
Майкъл мълчеше, не спореше но не се и съгласяваше.
- Майк, човече, отпусни му края. Не може да го изгониш заради изфабрикувани причини.
- Обонянието ми е сериозна причина – възрази той, вентилацията не бе спирана цял ден и въпреки това в репетиционната едва се стоеше.
- Лято е – рече Честър. – Всички воним.
     Майк прибираше бутилките от бира от масата в общата стая и му тъкаше. Реджиналд безспорно беше уникално талантлив и работлив, само че хигиената му беше трагична. Бирените бутилки бяха негови, момчетата бяха почистили своите. Майк ги пусна в коша за стъкло и изсумтя. Не искаше да се преръща в досадна домакиня, но това не се търпеше, трябваше да поговори с него.
     Изведнъж си спомни какво бе казал Алекс в уличката в онзи забутан град, „Хигиената им е последния проблем.” Да, обаче Весп не живееше на улицата и определено можеше да си позволи сапун и баня, поне веднъж на два – три дни.
     В последният четвъртък от месеца излизаха на сцена, Весп идваше да свирят всеки ден и оставаше до късно, вечерта бе валяло и всичко беше все още мокро, когато той пристигна с джипа си за планински терен. Беше нов и все пак разтракан и немит, на предното стъкло по спирачките се бяха закачили листа, вече пожълтели и изсъхнали, а по таблото бяха пръснати какви ли не документи, връзки с ключове, бутилка с вода и дори някаква стара тениска. Майк щеше да подмине темата, но той влезе направо с обувките и остави кални джвакащи следи по запазените дъски.
- Уау, спри, спри! – чернокосият се изпречи на пътя му.
- Майк, по- добре не… - отвори уста Тони.
- Луд ли си? – Честър го сграбчи за врата и го скри в общата стая. – Искаш да пропуснеш куршум между очите, нали? Трай си!
- Тъкмо започнахме работа, не може тепърва да избираме нов вокалист! – изсъска той, залепил гръб за стената.
- Ако ти е мил живота, не се намесвай.
Двамата запазиха мълчание, опитващи се да чуят какво става от другата страна на вратата.
- Какво има, Майки, всичко наред ли е? – Весп се спря, правейки кална локва пред стълбището.
- Не съвсем, трябва да погворим, ела – той буквално го избута пред вратата, Уил без да му казват се зае да почисти.
- Какво има, няма ли да свирим?
Майк гледаше това пълно добродушно лице и сърце не му даваше да каже каквото има. В следващият момент Весп се изкашля без да си сложи ръка и пръски хвръкнаха по лицето му, той стисна ръце в юмруци и се направи, че си почесва носа за да се изчисти.
- Ела да се разходим – почти изръмжа Майк, като се движеше се чувстваше някак по- комфортно.
- Добре – вдигна рамене другият мъж и тръгна с него по алеята между смърчовете. – Тук е наистина красиво – каза, гледайки нагоре. – И тихо. Сигурно е страхотно да живееш на подобно място.
- Самотно е – възрази Майк. – И понякога е твърде тихо.
Опитваше се да намери недостатък на къщата от неудобство, на практика тя си беше цял замък.
- Виж, човече, трябва да поговорим.
- За какво?
Весп пак се изкашля и Майк окончателно го реши.
- Ние в бандата… Имаме си някои особености, за всеки нов човек е трудно да се приобщи в началото…
- О, не се притеснявай, аз свиквам бързо, а и вие сте готини! – разбра го погрешно той.
- Какво правят? – питаше Тони, залепил нос за прозореца. – Нищо не виждам от тук!
- Майк вади мачете – пошегува се Честър.
Точно тогава Уил се появи зад тях и удари главите им една в друга.
- Ау, човече! – възропта чернокосият.
- Невъзпитано е да слухтите.
- Ние не слухтим, и без това нищо не се чува от тук…
- Вдигайте си задниците до студиото, имаме да вършим работа!
     Обратно на алеята Майк се бореше със себе си, опитвайки се да намери думи, с които да изрази твърдо позицията си, но и да не обиди новият им вокалист.
- Виж, ние…
Говореше в множествено число за да звучи по- авторитетно.
- Ние държим и на външния вид, освен на музиката. Имаме си екип, който отговаря за тия неща…
Боже, защо му беше толкова трудно просто да заяви правилата?
- Хм – изсумтя Весп. – Това ли било. Добре, ще се постарая повече за сцената.
- Не само за сцената, човече – най- накрая не издържа Майк. – Остави кал из целия коридор, като влезе, а след като си тръгнеш ми отнема половин час да изчистя само след теб. Това никога не се е случвало, когато Алекс беше в групата – каза накрая като своеобразна защита.
Весп мълчеше, двамата спряха да вървят, Майк измести поглед от неудобство.
- Аз не съм Алекс – каза накрая.
- Не те и карам да бъдеш - бързо отговори Майк, усещайки как разговорът отива в грешна посока. – Но не може да влизаш с обувките и да внесеш камион кал след себе си, нито да оставяш празни бутилки из цялата къща. Освен това…
Той млъкна, беше му наистина неудобно.
- Какво?
- Вземи да се изкъпеш. Носиш едни и същи дрехи, като анимационен герой.
Настана неловко мълчание, в следващият момент Весп прихна и удари Майкъл по рамото.
- Добре, пич, имаш го. Извинявай за калта.
     Майк почти се надяваше да се скара с него и да си намери причина да го изхвърли. Чувстваше се наистина ужасно, а после се запита според каква логика Весп го караше да се чувства зле, а на него трябваше да му е неудобно да му го каже?
Ами като тръгнеха на турне, как щяха да се поместят всички заедно в спалното помещение, ако той се отнасяше така към хигиената си? Главата го стегна.
- Хайде да вървим да свирим – каза вместо това. – Имаме осем дни до концерта.  И трябва да пия едно – каза само на себе си, без Весп да го чуе.
 
     Беше вече късно, полунощ наближаваше, входната врата беше широко отворена, отвън долитаха песни на щурчета и от време на време крясъци на нощни птици, звукът на града бе оставен далеч и заглушен от декарите гори около къщата.
Майк седеше по средата на стълбището, беше опънал босите си крака на стъпалата и до него се мъдреше бутилка Джак и малка чаша.
- Ще се приобщиш. Ще се приобщиш – повтаряше си и обърна още едно питие.
- Майк, човече, какво става? – Тони беше излязъл от стаята си и пристъпваше внимателно по тъмното стълбище. – Защо стоиш тук… И си говориш сам?
- Вечерта е хубава – отбеляза той, стиснал празната чаша.
- Тогава излез навън, помислих, че някой е нахлул в къщата – Тони дойде и седна до него, облегна главана парапета, изглеждаше недоспал, може би трябваше да опита да поспи тук. Той даде най- много от себе си при репетицията днес.
- Как ти е кръста? – чу Майк да го пита.
- Тук си е. Защо си тук, да го вземат…
    В цялото триетажно имение нямаше нито една тераса. Огромни стаи, просторни коридори и подземие, и нито една тераса.
- Ще се самоубия – клатеше глава Майк и отново си наля. – Не мога да го изтрая. Нищо няма да се получи.
- Ще престанеш ли? – Тони му измъкна чашата и я пресуши, за да не я изпие той. – Нали спираше пиенето?
- Не, сега започвам!
- Държиш се неадекватно.
- Няма да стане – каза му без да го поглежда.
Двамата чернокоси стояха посред нощ на стъпалата, алкохолът им правеше компания.
- Чувствам, че няма да стане, и с него ще се разделим.
- Нали знаеш – Тони се прозина – че няма нужда да се омъжваш за него, само правим музика.
- Сериозно ли си толкова тъп, или само така изглеждаш? – Майк си взе чашата и пак си наля, Тони чак се обиди от въпроса му. – С вас само музика ли правим? Не сме приятели? На практика не живеем заедно?
- Да ти кажа, ще се позамисля над това – отряза го Тони и го остави да се трови, облягайки се повторно на парапета.
- Няма да го изтрая да се държи като прасе – заключи Майк. –  Просто не мога.
- Прасетата всъщност са чисти животни – задрямвайки отвърна Тони. – Лежат в калните локви за да се разхладят.
- Все тая – махна с ръка Майк. А после явно остави преструвките, защото добави: - Знаеш ли, аз мисля, че няма да се получи. Може би няма човек, който да върши тази работа. Нямахме вокалист, преди Алекс да дойде, вериятно няма да намерим никой, който да отговаря на изискванията.
Тони въздъхна, изправи се и стовари ръка на рамото му, сякаш казваше „осъзнай се”.
- Това са твоите изисквания, брат ми, а те са непосилни.
- Не е така…
- Всяка банда си има проблеми, и ние имахме.
- Бяхме семейство – Майкъл се загледа надолу към светлият правоъгълник на отворената врата, бутилката увисна в ръката му и се чукна в стъпалото. – Аз го разруших.
- Хайде стига вече с това…
- Не бяхме еднакви, всеки е крив и счупен, и все пак си пасвахме, като странен и мрачен пъзел. Сега вече е късно да мисля за това.
Той се надигна и се качи в стаята си, оставяйки вратата да зее, Тони въздъхна, стана и отиде да затвори. Неволно ръката му премина по рязката от меча, оставена в дървото, обърна се да му каже нещо, но Майк се беше скрил зад ъгъла.
     Той все пак смени панталоните си, може и да беше прекален чистник, но не искаше да ляга в леглото си с дрехите, с които бе седял на стълбите. Спомни си Весп, помисли си, че в неговото състояние и с убедително прогресираща психоза, само му липсваше едно прасе около него. Той нямаше да го понесе.
     Спомни си и онзи мъж, който беше заплашвал Честър, и за който не се чу и дума, след като го бяха стоварили от колата буквално на пътя. Явно бе послужил за урок на приятелчетата си, но Майк чувстваше вина.
- Ти сбърка, приятелю – каза тихо, обърнат с лице към прозореца. – Твоята кръв нямаше да ме превърне в нищо, което вече не съм.






*Vespertilio от латински се превежда като прилеп

**Сравнението между прасе и гарван, прасето се смята за мръсно животно и е нарицателно за човек с ниска хигиена. В някои религии дори не използват тези животни за храна поради тази причина. Гарваните от друга страна са птици, които редовно почистват оперението си и са смятани за едни от най- чистите и интелигентни същества.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-05-29
прочитания: 34
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход