StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,007
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,369
   Точки: 2,656,869
   Съобщения: 156,857
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пожарът

            Димът изведнъж се изви над покрива. Един такъв – първо слаб, блед, после сив и накрая черен. Забелязаха го двамата работника, които пререждаха керемидите на съседната сграда. Стреснаха се. Горещо време беше, лятно - през август и нямаше как някой да пали печка… А и собствениците ги нямаше…       
            Дядото почина преди десетина години, а от кончината на Бабата не бяха минали две години. Синът и дъщеря им бяха в чужбина. Доскоро къщата се обитаваше от младо ромско семейство с две деца на седем и пет години. Имаха споразумение с наследниците да се грижат за двора и постройките. И напук на клюкарите и завистниците от селото, стопанисваха всичко толкова добре, сякаш беше тяхно. Това им беше и намерението – да бъде тяхно един ден, когато съберат малко пари – толкова, колкото да покрият разходите в съда по сделката. Да, ама криви им излязоха сметките!...        
            Двамата мъже не искаха да бъдат свидетели на огъня и се обадиха по телефона на пожарната, която се намираше на десетина километра от селото. После хукнаха да търсят кофи и маркучи, докато чакат специалистите. Външната порта беше заключена с катинар. Прескочиха оградата и се опитаха да помогнат доколкото могат…           
            Ромите не живееха вече тук. Някакъв далечен роднина (сестрин внук на Дядото) беше размахал един ден пред очите им фалшив документ, а после с помощта на органите на реда в лицето на местния полицай бяха принудени да си изнесат багажа на улицата…
            Къщата гореше, гредите пукаха. Димът беше черен, гъст, миризлив. Пожарната още я нямаше, а мъжете бяха безсилни да спрат огнената стихия сами. Водата в чешмата едва течеше, заради поредната авария. С голи ръце не можеха да направят нищо, но не спираха да се чудят как така тая стогодишна здрава сграда ще пламне ей така от нищото…   
            Щъркелите от гнездото на уличния стълб се уплашиха. Размахаха тревожно крила и отлетяха кой знае къде. Наоколо всичко беше запустяло. Нямаше жива душа. Големи буренясали дворове, запустели и ограбени къщи, самотни дървета, изсъхнали цветя, пълзящи змии, грачещи гарвани…  
            Огънят облиза асмата и изсъска, а тя се насълзи, за да го прогони, но не успя. Пламъците започнаха да танцуват по нея, сякаш й се подиграваха на желанието да отгледа гроздето си. Безсилна се наведе и предаде…  
            Пожарникарската кола пристигна. Беше взела тия нищо и никакви километри за половин час. Нямаше време повече да се мотае и суети, та - мина направо през телената мрежа и я направи на нищо. Маркучите бяха размотани и опънати, водната струя насочена към огъня, но… Твърде късно! Всичко рухна пред очите на спасителите. Бяха останали само основите. Когато димът се разпръсна, се виждаха тук-там металните пружини от легла, останки от хладилник, телевизионна антена. Лозите, крушата и ореха бяха опърлени. Щяха да се оправят след време, но къщата - никога…            
            Хората от селото бяха дошли, за да видят сами станалото и да задоволят любопитството си. Цъкаха с език, шушукаха и като много вещи по всичко, веднага направиха заключението си. Едни бяха сигурни, че Внукът има пръст в тая работа. Дори се намериха свидетели, които го видели да влиза в къщата, а после да чука по тавана, за да търси там скрито злато. В чужбина учил, с химия се занимавал и знаел как да предизвика пожар… Други пък решиха набързо, че подпалвачи са ромите – направили го за отмъщение… Дошлият полицай едва разтърва привържениците на двете твърдения.
            След няколко дни беше готов протоколът от пожарната служба със заключение – късо съединение, но никой не повярва на тая измислица. Всеки си мислеше, че това е най доброто решение за прикриване на нечия немарливост или престъпление…         
            Когато след седмица се появиха Синът и Дъщерята, следователят от районното управление започна да ги разпитва за щяло и нещяло, сякаш бяха престъпници, изгорили собствената си къща. Отгоре на това в различните служби, където ги пращаше,  им взеха безбожни пари за издаване на документи, справки, служебни бележки, удостоверения и какво ли не още. Отникъде обаче не им върнаха нито къщата, нито нервите и сълзите. С нея сякаш се опитаха да изгорят и детските им спомени, но едва ли успяха. Само свиха сърцата им и стиснаха гърлата им. Нямаха и средства да водят безсмислени дела. Прегърнаха излезлият вятър и го помолиха поне да не отвява пепелта…         
            Лятото се уплаши от чувствата на хората и поиска да се скрие някъде. Изведнъж се чу гръм, навън притъмня и дъжд заваля, сякаш и небето заплака за изгорялата къща…

 

Рая Вид, 23/24.08.2016 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2016-10-10
прочитания: 411
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход