StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,166
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,706
   Точки: 2,662,723
   Съобщения: 156,502
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Последвай мечтите си. Слушай сърцето си. Част 6

Няма да Ви бавя с разкази за това как е минала срещата на Крис и Изабел, защото и сами можете да предположите. Единственото, което ще си позволя да Ви уведомя е, че те се харесали още повече. Ден след ден нещата между тях се задълбочавали все повече. В срещи и закачливи разговори/съобщения, минали 6 месеца.
6 месеца било достатъчно време, Изабел да запознае родителите си с Крис. Как Ви се струва? Може би е достатъчно, а може би не. Зависи от това, дали двамата имат добри намерения един към друг и дали са готови да продължат живота си заедно. Та…тя го запознала с майка си и баща си на една вечеря у тях. Както направил впечатление на нея, така и на нейните родители. Но понякога, колкото и комерсиално да звучи, хората „носят” маски. Маски, които скриват истинското им лице. Такава маска притежавал Крис. От доброто и възпитано момче, което бил в началото на запознанството им, се превърнал в пълната противоположност на себе си. Със сигурност присъства и варианта, той в самото начало да е бил такъв. Определено е бил. Не след дълго време, на телефона на Изабел звъннал непознат номер. Тя нямала навика да вдига на подобни позвънявания, защото знаела, че щом няма записан в указателя си този номер, това означава, че някой нещо е намислил. Вдигнала, защото човека от другата страна на слушалката упорито настоявал, и любопитството и надделяло. Чула женски глас, чиито думи били само:”Ще съжаляваш!”
Изплашена, тя затворила. Тялото й започнало да трепери.
- Да не бях вдигала изобщо.
На следващия ден, споделила на Крис за обаждането и той съвсем спокойно й казал, че това е било шега, нямало нужда да обръща внимание на подобни неща. В живота имало много по-важни въпроси. И както всяко друго момиче, което обича момчето до себе си, тя се вслушала в думите му и забравила за обаждането.
Всичко между тях вървяло повече от перфектно, но за съжаление, хората са прави, казвайки, че всяко хубаво нещо си има своя край.
Малко след като Изабел споделила с Крис това, което й се случило, вечерта решили да отидат у тях. Вечеряли, гледали филм, пуканки, кола, прегръдки, целувки. Станало време да си тръгва и след като го изпратила до вратата и си взели довиждане, Изабел забелязала, че той си е забравил телефона. Неволно, разбира се. Кой мъж би си оставил телефона при жена? Преди да си легне тя, телефонът звъннал. Изписало се името „Жанет”. Тръпки я побили, когато видяла, че на Крис му звъни друга жена. Вдигнала! ……….. Ама по-добре да не беше!
- Здравей, любов моя – казала „Жанет”
- Ало? Извинете, кого търсите
? – обадила се Изабел.
- А ти коя си? – сопнато повишила тон „другата” жена.
- Аз съм приятелката му, с какво мога да ви помогна? – продължила сляпо да вярва Изабел, че не е това, което всъщност й се въртяло в главата.
- Каква приятелка си му ти, в момента разговаряш с неговата годеница!!!
Когато чула тези думи, Изабел се сринала. Физически, психически, духовно… Най-малкото, което искала в този момент, е това да е истина. Молела се през сълзи това да е лъжа, да е измислица. Но не е. Жестоката истина, крита толкова време, я шибнала през лицето. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2017-01-26
прочитания: 302
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход