StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,008
   Съобщения: 155,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Последвай мечтите си. Слушай сърцето си. Част 5

Родителите на Изабел не знаели за случилото се…и по-добре, но само донякъде.
Първоначално тя искала да накара извършителя на това отвратително и гнусно деяние да страда, искала да му върне болката, която той е причинил на нея, но след не много време, когато преосмислила случилото се, решила, че отмъщението е за слабите. Силните прощават. А тя била силно момиче. Оставила живота да го накаже. Избрала да прости непростимото. Самата тя не знаела кой е искал да я нарани толкова, но и нямала голямо желание да разбере. Станалото-станало, дори и да разбере кой е, това няма да заздрави раната, няма да укрепи психиката й, няма да я превърне в предишната Изабел.
Мечтата й, за която Ви бях споменала в началото, да отиде в университет и да учи така известната специалност Психология, била плод на това, което е преживяла. По-голямата мечта на мечтата й била да помага на хората в нейното положение.

На следващия работен ден, тя отново видяла Крис. Като че ли това момче нарочно идвало всеки Божи ден в магазина.
- Изабел – извикал гръмогласно.
- Моля?
- Може ли да поговорим навън 5 минути, не повече?
Двамата излезли пред магазина.
- Слушам те.
- Изабел, аз…аз идвам всеки ден тук, за да те виждам. Глупаво е, сигурно това ще ми кажеш, но ти си причината. Дори нашите се чудят на желанието ми всеки ден да ходя до магазина. Преди това беше непосилно за мен. (усмихва се). Искам да излезем, моля те, не ми отказвай. Изглеждаш ми много интересно и свястно момиче, искам да те опозная, дай ми шанс.
- Дума да не става, аз съм на работа, няма кога да излизам на срещи, който е свободен – нека си излиза. Потърси си друга компания, съжалявам.
- Изабел, ще те чакам довечера след работа в парка, ще чакам колкото е необходимо.
След като изрекъл последните си думи, Крис си тръгнал.
Били минали само два часа от разговора им, а Изабел все още усещала парфюма му.
- Дори за парфюм има вкус, гадно момче – развълнувала се тя.
В края на работния ден, й се струвало, че са минали хиляди години в чакане да приключи. Изтичала набързо до тях, преоблякла се, казала на родителите си, че излиза с една колежка и излетяла през вратата. Дори забравила да я затвори. В гърдите на майка й сякаш нещо се свило. Усещала, че Изабел я е излъгала и отишла да се види с онова момче. Но предпочела да мълчи. Искало й се да не е права, защото за всяка майка е трудно да приеме, че детето й е пораснало и малко по-малко се адаптира към житейските промени. Каролина знаела, че Изабел е умно момиче и не би направила нещо, което не смята за правилно. Хубавото в тяхното семейство било, че всички си имали доверие и уважението било преди всичко. Повечето семейства били далеч от реалните представи за истинско такова.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2017-01-25
прочитания: 261
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход