StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,129
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,601
   Точки: 2,662,527
   Съобщения: 155,413
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Последвай мечтите си. Слушай сърцето си. Част 4

Преди време споделих с вас малка част от една история, която се "роди" в главата ми доста неочаквано. А ето и продължението... (при интерес, ще публикувам и останалата част) 

 

- Крис е хубаво и със сигурност много харесвано момче, ще си намери приятелка, но не искам да съм аз. – помислила си Изабел.
Докато Крис все още се редил на опашката за хляб, Изабел отправяла странични погледи към него и си повтаряла, че трябва да заличи завинаги чувствата, които изпитва.
- Но как, по дяволите, как??? – мъмрела си тихо.
Тя притворила очи, в опит да спре сълзите си и изведнъж чула познат глас…нейният любим глас.
- Привет, Изабел, не е моя работа, но реших направо да ти го кажа, без заобикалки, струваш ми се тъжна и сякаш плачеш? – изстреляли се думите от устата на Крис като куршуми.
Наивната Изабел не си и мечтаела той да я попита какво й има. Наивна била самата тя, наивно било нейното сърце. Трябвали и няколко секунди, за да осмисли въпроса на Крис и да реши какво да му отговори. И обичайното за повечето момичета, нейните думи били:
- Хей, я по-спокойно, какво да ми има? Или по-точно какво, което теб те засяга?
- Съжалявам, че попитах, и сам видях, че не си в настроение, какъв глупак съм, че не предположих, че ще ми отговориш по този начин.
- Нещо друго ще има ли? – с дрезгав глас и повишен тон попитала тя.
- Не, това е. – отчаяно отговорил Крис.
След като той си платил и излязъл, Изабел изтичала в тоалетната и неуморно заплакала.
Лоша шега й изиграл живота.
Смятам, че нито един момент няма да е достатъчно подходящ за това, но обстоятелствата налагат едно кратко завръщане в миналото на Изабел.
Изабел била в 9 клас, когато на път към вкъщи й се случило нещо, което оставило отпечатък в нея за цял живот. Тя, скромното момиче, което не излизало никъде…сами можете да се досетите какво се случва точно на тези кротки момичета.
Била изнасилена.
По пътя към вкъщи.
Била омърсена.
Смазана.
Разгневена.
Объркана.
Отчаяна.
Мръсна.
Споделила това с единствената си приятелка, която за съжаление, по-късно изгубила. В едно от междучасията, момче от класа на Изабел започнало да се закача с нея. Тогава, нормално, тя била с разклатени нерви и започнала да трепери. Нейната най-добра приятелка се провикнала (може би в опит да я защити), че Изабел е изнасилена и има травма от случилото се. Тези необмислени, изговорени вече думи, развалили силното им приятелство. Станало така, че момичето, което приела като сестрата, която всъщност нямала, след дребнава караница, я нарекла с най-лошата дума, която би ранила всяко момиче. Животът ги разделил, но в крайна сметка, в Изабел останали хиляди спомени и миналото никога не я напуснало. Колкото и силен да е човек, такова нещо не се преживява. Признавам си. Едва ли има по-голяма обида. 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2017-01-24
прочитания: 218
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход