StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,040
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,396
   Точки: 2,649,073
   Съобщения: 153,261
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Подозрение

Подозрение

 

  Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си.  После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена в балетно трико. Тя се приближава с танцова стъпка и се усмихва на Емил. Следва изкачване по стъпенките, стърчащи от пръта.

  Камелия вече е на върха и започва да прави различни гимнастически фигури. Гъвкавото й тяло е наслада за окото. Публиката е притихнала, не смее да помръдне, камо ли да ръкопляска. Всички гледат в захлас изпълнението. Долу Емил, напрегнат и съсредоточен, се придвижва накъдето е нужно, за да поддържа баланса. Адреналин бушува във вените и на двамата. После изведнъж светът незнайно защо се накланя. Емил надава вик, а Камелия усеща, че вече няма упора. Падане като на забавен кадър. Секунди, удължени мъчително от превъзбудения мозък. Страхотен удар и цирковата арена потъва в мрак. Екват писъци на уплашени зрители. И дотук…

   Камелия се събуди и изпъшка тежко. Тръсна глава в опит да пропъди спомените от кошмара. Тогава осъзна, че това е истина. Това се бе случило преди малко повече от месец.

  Отвори очи и видя изпънатите си нагоре, подпрени върху две пластмасови табуретки крака. Бяха оковани в гипс от глезените нагоре,  като изисканият от докторите разкрач бе осигурен от дървен прът, втъкнат между прасците. Камелия нямаше как да избяга от гледката на клюмналите си навътре боси стъпала, чието размърдване носеше единствено болка. Твърдата превръзка обгръщаше ханша и талията й, оставяйки оголени само слабините и известна част от задника, и завършваше точно под гърдите й. Това чудовищно обездвижване бе наложително заради  счупванията на долните крайници, таза и кръстните прешлени. От Камелия се изискваше само да лежи, да се храни и да си пие лекарствата. Или щеше да се оправи, или нямаше да се оправи. Никой не й даваше гаранция за нищо.

  Тя затвори очи. Копнееше да заспи, защото сънят, въпреки кошмарите, носеше мъничко забрава. Каза си, че трябва да е доволна, че може да движи ръцете и главата си. Така понякога успяваше да се успокои.

  Към осем часа се появи Емил. Избърса лицето й с влажна кърпичка, приглади нежно косата й с длан и сложи таблата със закуската върху гърдите й. Изглеждаше уморен и изнервен, сякаш не бе спал добре. Когато тя се нахрани, той й сложи подлогата и търпеливо изчака естествените процеси да протекат. Камелия вече бе свикнала с акането и пишкането в леглото и не се притесняваше, както в началото. После той я избърса и подми. Справяше се отлично в ролята си на гледач на болен човек. На Камелия й бе жал, че му причинява това.

  Емил си облече работните дрехи. Налагаше се да работи като хамалин. Парите от здравната застраховка не бяха успели да покрият лечението на Камелия и той бе взел заем. Планът бе когато се разплати, да уреди транспортирането на Камелия до родината. Към момента нямаше как да напуснат страната, защото задължението бе към опасни хора, които имаха връзки с властите. Живееха в гарсониера под наем, предоставена от същите тези опасни хора.

  След като се увери, че тялото на Камелия е наместено както трябва, Емил се усмихна тъжно и каза:

  – Съжалявам, че трябва да те оставя самичка.

  – Всяка сутрин повтаряш това. Няма никакъв проблем. Ще погледам телевизия, ще почета книга, не ме мисли.

  – Моят ангел! – каза той и потърка свода на лявото й стъпало, точно там, където бе най-големият гъдел. Камелия естествено се разсмя.

  – Престани, ще ме умориш.

  Той я целуна по бузата и излезе.

  Камелия живееше в страх. Един ден някой бе блъскал десет минути на вратата и бе крещял нещо на чужд език. Тя бе помислила, че представител на кредиторите иска парите. Ако онзи бе разбил вратата и бе влязъл, щеше да завари лежаща в гипсово корито циркова актриса. А какво би могъл да направи зъл човек на беззащитна жена? За щастие не се бе стигнало да ексцесии.

  Както винаги, когато останеше сама, Камелия потъваше в размисли за инцидента, при който едва не бе загубила живота си. Дали тя не бе направила рязко движение, нарушавайки баланса? Дали Емил не бе сбъркал? Той понякога изпиваше петдесет грама концентрат преди представление, за да тушира сценичната треска. Ако е бил замаян…

  Камелия не искаше да хвърля вината върху него, но не можеше да попречи на измъченото си съзнание да човърка. Но по-лошо бе друго. Месец преди инцидента до нея бяха достигнали слухове, че Емил си има любовница. Разни хора го били виждали в компанията на адвокатка на име Клаудия Луческу. Досега тя не бе имала основания да се съмнява във верността му, но…. черното подозрение не спираше да я гложди. Дали той не се бе опитал да я убие? Дали нарочно не бе изтървал пръта, за да се изтърси Камелия от десет метра височина?

  Срам я бе от тези мисли, но просто не можеше да ги спре. Иначе Емил се грижеше за нея добре, с отдадеността на верен съпруг, но дали това не бе поза? Може би той копнееше да запуши устата й с възглавница и да я задуши. Едва ли някой щеше да заподозре нещо. Едва ли полицията щеше да направи сериозно разследване. Камелия бе на път да се побърка. Сама, прикована към леглото, в чужда страна, задлъжняла на мутри, със съпруг, който вероятно се опитва да я убие. Не че не обичаше Емил, напротив, но фактите бяха такива, че нямаше как да не го подозира.

  Тя набра телефона на своя приятелка от цирка.

  – Да – чу се приятен женски глас.

  – Здрасти, Нели. Какво става?

  – Ох… ролята на доносница не ми допада.

  – Мила, съжалявам. Но само ако разбера истината, ще мога да се справя със ситуацията.

  – Кажи ми първо как си?

  – Как да съм. Лежа си в коритцето и чакам проклетите ми кости да заздравеят. Едно време бях перфектна акробатка, а сега не мога да се обърна сама по корем.

  – Много ми е мъчна за теб…

  – Остави това! Кажи ми какво става!

  – Видях го с тази Клаудия Луческу. Тя идва често в цирка. Натискат се. Дори не се опитват да се крият.

  – Значи той не работи като хамалин?

  – Може и да е работил, но вече не работи. Мотае се из цирка и чака онази мръсница да дойде.

  – Тя… красива ли е?

  – Ами… хубавка е… и богата. Какво ще правиш сега, Камче?

  Камелия изстена и избърса бликналите от очите й сълзи.

  – Възможно е той да се опита да ме убие.

  – Стига, Ками! Емил! Той е добър човек! Никога не би направил такова нещо.

  – Добре. Нещо друго?

  – Друго не знам.

  – Чао тогава.

  – Чао миличка, пази се!

  Животът течеше еднообразно. Емил се грижеше за болната си съпруга и уж ходеше на работа, а Камелия се правеше, че нищо не знае за любовницата и трепереше да не бъде стисната за гърлото и удушена. В момента тя вероятно бе пречка пред щастието на Емил. Колкото и да я бе страх обаче, не се обади в полицията или на родителите си в България. Макар и напълно безпомощна, тя бе твърдо решена да се справи сама. В душата й тлееше плахата надежда, че връзката на Емил с онази адвокатка е нетрайна. Може би той просто имаше нужда от секс, а към момента Камелия определено не ставаше за секс, всъщност нищо чудно да бе противна в неговите очи.

  Една неделна утрин Емил обяви:

  – Днес няма да ходя на работа. Ще стоя при теб. Съжалявам, че напоследък не ти обръщам достатъчно внимание. Все не остава време…

  – Няма нищо, мили. Не се тревожи. Аз съжалявам, че те превърнах в болногледач. Вършиш толкова много мръсна работа.

  – Никога няма да си простя, че те изтървах. Не знам как се случи. Уж бяхме изпипали номера до съвършенство, а…

  – Говорили сме стотици пъти по този въпрос. Нашата професия е рискова. Случват се инциденти. Не си виновен.

  – Ти си най-прекрасната жена на света!

  – Е, чак пък. Няма как да съм прекрасна, при положение, че тялото ми на практика не функционира. Дано се възстановя бързо, за да не ти създавам грижи.

  – Каквото и да се случи, винаги ще съм до теб, Ками. Но стига дрънканици. Днес искам да те измия хубаво и да те намажа с крем, за да не се получат рани от залежаване. Ще сменя чаршафите. Смятам и да те обърна. Добре е да полежиш малко по корем.

  – Мислиш ли, че е нужно?

  – Питал към лекаря. Не бива да лежиш в една и съща поза.

  Той донесе леген с топла вода и гъба и се зае да измие частите от тялото й, които не бяха покрити с гипс. Масажира стъпалата й, които бяха изтръпнали от дългото висене нависоко.

  После той я подхвана внимателно през кръста, повдигна левия й крак и я обърна настрани. Камелия простена и прехапа устни, болеше я.

  – Потърпи миличка. – Той подпъхваше възглавници, наместваше, побутваше, повдигаше, завърташе. По челото му бе избила пот, вероятно се боеше да не сбърка нещо. Камелия се чувстваше странно, все едно бе новопостроен кораб, който стотици хора се опитваха да пуснат на вода. Не бе предполагала, че обръщането е толкова сложна процедура. Когато се озова по корем, със стърчащ нагоре задник и няколко дебели възглавници под слабините, Камелия въздъхна с облекчение, макар че болката продължаваше да е силна.

  Емил старателно почисти покрай ватираните ръбове на гипсовата превръзка. Камелия лежеше търпеливо в тази крайно неудобна поза и се обвиняваше, че е изпитвала подозрения към съпруга си. Струваше й се невъзможно толкова грижовен мъж да изневерява. Постепенно я налегна блажено спокойствие.

  По едно време усети силните ръце на Емил върху раменете си.

  – Схванала си се – каза той и започна да масажира. Първо раменете, после свободната част от гърба, а накрая врата. Бе умел, знаеше къде трябва да пипне, за да отпусне напрегнатите мускули. Камелия се насълзи от умиление. Вече вярваше, че всичко в живота им ще се нареди.

  Марко по-късно Емил промърмори:  

  – Трябва да ти кажа нещо важно, Ками.

  – Какво?

  – Имам любовница.

  – Какво!

  – Имам любовница. Клаудия Луческу, адвокатката.

  Камелия не можеше да извърне главата си. Силните му ръце държаха врата й неподвижен.

  – Мръсник! Защо ми казваш това точно сега!

  – Не събрах сили да ти го кажа в очите. Сега се удаде удобен случай. Ти няма как да ме погледнеш.

  – Подлец!

  – Съжалявам. Ужасно ме е срам. Но много държах да си призная. Боли ме, когато крия нещо от теб.

  Камелия бе примряла от ужас. Той можеше с отмерено рязко движение да счупи врата й, или да я задуши, притискайки устата й към възглавницата.

  – А сега какво? – попита тя с треперещ глас.

  – Сега се прибираме в България. Вече имам пари да платя задълженията.

  – Какво, какво?

  – Досега крънках пари от тази адвокатка. Тя ме бе набелязала отдавна, пускаше ми ръце. Аз, разбира се, първоначално я отрязах, но когато ти пострада и стана ясно, че работейки като хамалин няма да мога да изплатя дълга … се съгласих да спя с нея. Съжалявам. Аз не я обичам. Направих го заради теб, за да можем да се приберем в България. Моля те, опитай се да ми простиш. Знам, че не те заслужавам, но…

  – О, Господи!

  – Никога няма да си простя, че ти изневерих. Но не виждах друг изход, разбери. Моля те, не плачи!
  Камелия продължи да плаче. От облекчение. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-24
прочитания: 80
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход