StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,924
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,224
   Точки: 2,660,812
   Съобщения: 155,135
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,815

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пътуване в живота - тринадесета част

Престоят ми в града

 

Знаете времето как върви. Обърнеш се и то се запиляло вече в миналото. Трети месец изтича след завръщането ми от моето далечно  планинско селце, с което сродихме душите си завинаги. Не мога да ви опиша какво бяха сложили в торбите и торбичките моите приятели. Всичко, що ражда земята и кътат ръцете. Всичко. Орехи, круши, ябълки, лютенички, домати, грозде, яйчица, дори картофки, сладка от смокини, ягоди, череши и още какво ли не. Милвах торбичките и очите ми нищо не виждаха от сълзи. Всичко произведено от добрите, трудолюбиви ръце на моите приятели бих запазила завинаги, да ми спомня.

Ежедневието ме завъртя, само в самотните вечери ние с лаптопа и записките ми се завръщахме отново там, в планината при ония добри и мили хора.

Пътувах до Варна както бях обещала на госпожа Димитрия. Там, заедно с нейните деца, управителят на Дома за стари хора, в който старата госпожа живееше, и с  известен адвокат, станахме свидетели на желанието й. Тя дари своята „американска „ бащина къща на Домът, в който живееше. Условието й е  там да почиват целогодишно по един месец жители от старческите домове в страната на конкурсен принцип. Конкурсът пък ще бъде за най-добър поет и писател. За почетен Управител на този дом госпожа Димитрия определи  моята скромна особа. Ремонт и почистване на къщата предварително щяха да извършат за своя сметка децата на дарителката. Не познавах друг такъв възрастен човек като моята нова позната от селото на леля Ганка. Финансово и имотно фамилията й беше повече от добре, и тя уреди приживе имуществото си по най- добрия начин, а  децата й бяха напълно съгласни с нейните решения.

Коледа наближаваше, подготвях нещата си за ново пътуване до моето любимо село. Чувах  се редовно с леля Ганка, радвах се, че е добре и все така жизнена. Добре бяха и другите познати от селото

 

 Милка Маркова


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-12-06
прочитания: 136
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход