StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,426
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,486
   Точки: 2,632,025
   Съобщения: 126,842
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пътуване в живота-трета част

История, невъзможна в днешния ден

 

 

Въздъхна хазяйката ми,  поседя още време загледана в тъмното напред, после започна:

-Тая жена, дето ти казвам,че ни раздава сиренето, козето. Та тя де, деца няма както ти казах. Малко по-голяма е от мене, ама аз не я помня като мома,че тя е от друго село. Помня я като булка. Голяма хубавица беше. Тежка плитка, дълга до кръста имаше, черни очи като ей тая нощ, големи. Всички завидяха на мъжа й като я доведе. Той пък един син беше, имощен. Сирак останал без баща, но от богат род. Всичко си имаше само една жена да му краси двора нямаше и нея доведе. Тиха и добра беше тя. Всички я харесваха не само на хубост. Минаваше времето, всеки залисан с живота си. По едно време старите баби взеха да шушнат, че другоселката тъй и не завъди дете. „ Хубава булка, ама ялова” - фъфлеха с беззъбите си уста клюкарките и я следяха с поглед. Тя все така тиха, все така работна, ама не и не. Не завъди рожба. Разправяха,че свекърва й много я тормозела, наричала я всякак. Тя си мълчала и дума не обелвала. Свекървата я водила по врачки, по баячки, по лечителки-не. По едно време от илачи без малко да се спомине булката, но не зачена. Дъртата умря, минаха години, мъжът й също умря. На много от нас мъжете измряха. Взехме да се събираме вечер, да гоним самотата, да си сприкажем по някоя дума, кураж да си дадем. Една вечер я пожалихме, че ние поне деца имаме да се обаждат сегиз-тогиз, а тя сиротна, съвсем сама. Знаеш ли, моето момиче, какво ни разказа тая жена? Не знаеш и наум може да не ти дойде. Наведе очи тя, изчерви се под черната кърпа забулила лицето й  и с най-тихия глас ни разказа. Не била тя ялова, не била тя невъзможна да зачене, деца да ражда. Мъжът й, момиче, мъжът й не бил мъж. Не можел работата на мъж да свърши кога легне при жена. Още първата нощ, на сватбата се разплакал пред нея и й признал. Какво да прави тя, ни напред, ни назад. Цяла нощ плакали двамата. Той й се молил да го отърве от срама и позора, да не казва какво не е станало тая първа нощ. Погрижил се бил никой да не разбере. Останала с него. Цял живот на ръце я носел, дума напреко не й казал, думата й на две не направил. В очите я гледал, а тя с изгоряла душа ходела, търпяла обиди и подмятания, живота й бил свършил още преди да започне. Ей туй ни се изповяда като в църква тая жена. Та видиш ли, моето момиче, какво е имало по света. Сега е лесно. Решиш и се разделяте, даже и брак не сключват сега младите. Всеки си тръгва когато иска и се връща когато реши.

Нощта напредваше неусетно, на пръсти. Сякаш се страхуваше да не разтури седянката ни, да не развали близостта. Гроздовете от асмата над главата ни блестяха като полюлеи, тихо шумяха едрите листа над тях.  Електрическата крушката прежълтяваше все повече, примамваше безброй дребни пеперудки и после се забавляваше с объркания им танц. Леля Ганка седеше приведена,със събрани в скута си отрудени ръце. Продължавах да й се радвам и възхищавам. Макар и малко над 80, сама в живота, в къщата си, в селото, тя не падаше духом. Не носеше забрадка както повечето жени на село, косата й беше старателно подстригана,. Дрехите й не бяха на стара селска баба. Пепит, на капки, с биенца. Винаги шеташе с престилка, но не завързана на кръста, а от онези „целите” дето сме ги виждали по журналите от началото на миналия век. На масата под асмата винаги имаше натопени полски цветя. Макар градината и дворчето й да преливаха от цветове, на масата й стоеше полско букетче. Красота. Наистина скопосна жена.

Милка Маркова 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-08
прочитания: 196
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход