StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,919
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,224
   Точки: 2,660,744
   Съобщения: 154,931
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,814

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пътуване в живота - четиринадесета част

Щастливо завръщане

 

Декември показа, че е благосклонен да отпусне сняг за празниците. Направи подготовка, насипа го по пътищата, накъса електропроводите, провери кой колко е подготвен за следващите снеговалежи. Радостта ни от първия сняг, от красотата бързо помръкна от неуредиците, мръсотията, кишата.

Бях готова. Напазарувах , приготвих скромни подаръчета за най-близките, цитруси, бонбони, бисквити за всички /ако можех да го сторя/. В днешният ден с какво да изненадаш човек от село. Там също има всичко. Не вярвах тяхната обична Спаска да не е заредила малкото магазинче с какво ли не за празниците. Предполагам, че сръчните ръце на жените са подредили къщите от добре, по-добре. Самата аз вече нямах търпение да потегля за село.

Познатият сценарий: автогарата, билет, моето малко автобусче тип „маршрутка” и отново на път. Сега знаех къде отивам и при кого. Колкото по-нагоре пълзеше автобусчето, толкова кишата и мръсотията оставаха назад и все едно не съществуваха. Снегът в планината си беше бял и непокътнат. Дърветата отрупани, далечните била в мъгла. Красота, достойна за обектива на майстор. На поредният завой ни посрещна внезапна ниска мъгла. Автобусчето се шмугна безразсъдно смело в нея, не му беше за пръв път. Мъглата се оказа снежен облак. Обилен  сняг се сипеше навред край нас. Затрупваше неочаквано бързо всичко наоколо. Шофьорът включи фаровете, намали скоростта и благослови всички, които бяха за благославяне. Оказа се, че нагоре е навалял още сняг. Дърветата отрупани бяха свели  клони ниско и пречеха,  

имаше нужда от разриване на пътя. Селото е на хвърлей място, но автобусчето придърпа няколко пъти и спря. Вътре бяхме три жени и едно младо момиче. Мъжете обикновено не пътуваха с маршрутки, автобуси и разни други возила. Те си се возеха по един в собствена кола. Така им беше по-удобно, а и по-престижно. Шофьорът се почеса по тила, погледна ни и рече:

-Не сте да ринете сняг, а сам едва ли ще се оправя. Нощес е натрупало, сега заваля, че се не видя. Снегорините кой знае къде са се пръждосали. Ще викам кмета и помощници. Дано има някой як мъж тъдява, ама като зная по селата мъжете колко и какви са…. - и пак последва тиха благословия.

Слава Богу обхват имаше, обадихме се на кмета и не се мина дори час помощта дойде. Мъже се бяха намерили: кмета, момчето от охраната, Младен от фермата, още няколко други, всички  с лопати. Разринаха пряспата, кметът успокои шофьора, че насам идва снегорин и всичко ще е наред, ще се върне по разписание и навреме. Пристигнахме весели и освежени на познатия селски център. Спаска изскочи от магазинчето си, махна с ръка на всички:

-Хайде, греяна ракия по филджанче да се стоплите и всеки да си върви да шета. А ти, добре дошла - грабна ме тя в прегръдки. - Хайде, че откога редим боб за тебе. Ще изпуснеш най-хубавото в селото, подготовката за Коледа.

Нямах много време за приказки. Исках час по-скоро да видя леля Ганка, моята мила хазяйка.

-Ааааа, тая няма да я бъде, леля си Ганка пак ще видиш след малко. Сега обърни ракията, дай тука багажа.

Спаска го подаде на момчето от охраната, което дяволите се усмихваше и чакаше настрани. Кметът нещо го наставляваше. Разбрах, че ще ме откара до в къщи. Вълнувах се, нямах търпение да се прибера. Все едно се връщах в бащината си къща.


Милка Маркова 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-12-08
прочитания: 216
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход