StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,434
   Потребители: 12,304
   Автори: 3,976
   Коментари: 301,298
   Точки: 2,621,429
   Съобщения: 123,199
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пари, пари... уви

Тя седеше в просторния дневен тракт на суперлуксозната си къща. Пиеше кафе в чашка от майсенски порцелан. Погледът ù се рееше безцелно из добре поддържаната зелена морава отпред и високия зид, ограждащ къщата. Той я отделяше от досадници и натрапници, но и от живота, който кипеше отвъд него. Погледна обсипаните си с масивни златни пръстени ръце. Ще ги смени с други, тези ù бяха омръзнали. Не знаеше броя им, както и този на имотите си. Добре, хубаво, но защо ли ù е така сиво... и тази тягостна тишина... Днес ще ходи на дамско парти. Накупи неща за почерпка на стойност около 100 лева, както винаги. Надяваше се да си "купи" приятелство с някоя от тези дами. Дали да не си направи една шопинг-терапия, нещо много унила и самотна е днес. Или да се обади на децата... Пак ще си разменят кратките, дежурни реплики и ще кажат, че много бързат. Сигурно не се чувства добре заради бъбрека. Но нали миналия месец ходи до Австрия и за 10000 евро ù махнаха камъка с най-щадящата методика /лапароскопия/. Даваше и стотици левове на месец за другото си заболяване, но нищо не можеше да спре бавния, но неумолим процес на изменение на белодробната тъкан във фиброзна.

Това я подсети, че снощи чу по телевизията за нещастието на някакво семейство - детето им било болно от нещо си... Може би, ако направи дарение, ще се почувства по-добре.
В другия край на града една млада, съсипана жена гледаше как милото ù момиченце вегетира. Обичаше го безумно, но само с това не можеше да му помогне. Трябваха пари, много пари.
По улиците на квартала една стара клошарка влачеше с едно въженце купчина прилежно сгънати кашони. Днес бе намерила едно пиринчено пръстенче и няколко воалени шалчета, с които се накичи. Тя заговаряше хората, минаващи край нея. Те я поглеждаха странно, отместваха поглед и отминаваха. Тя продължаваше да им се усмихва. Помисли си - днес е много горещо, ще си почина под сянката на онова голямо дърво. Когато стигна там, излегна се на земята, опря глава в кашоните и безметежно потъна в сън с усмивка на уста- днес беше хубав ден.
Щастието не се купува с пари, но все пак- тежкò на този, който ги няма...



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-02-12
прочитания: 85
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход