StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 159,682
   Потребители: 12,297
   Автори: 3,976
   Коментари: 300,905
   Точки: 2,636,028
   Съобщения: 152,454
   Лексикони: 4,470
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Паднал ангел

 

Роди се живот. Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек.

Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15-годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче.


Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му. Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат.

После отиде в един от Онези домове, с помпозното име "Дом за деца, лишени от родителски грижи", което си беше едно долнопробно сиропиталище и нямаше нищо общо с дом. Когато стана на годинка, напълно отговаряше на името си- беше същинско ангелче с русите си, почти бели копринени коси и големите сини очи с дълги мигли. И тук бе любимка на всички. Всички лелки наричаше МАМА.
Когато поотрасна, малкото й сърчице, изпълнено с огромна любов, разбра, че мама е само една, но кой знае защо не идваше. Стоеше с часове, допряла носле до прозореца и чакаше...
Един ден й казаха, че майка й ще дойде да я вземе. МАЙКА й, нейната майка! Какво чудо!

Тя дойде. Отведе я в същия оня коптор, където се бе родила. Кръгът се затвори. Тук самотата се оказа още по-голяма. Ангелина стоеше на един дънер в калния двор, между кокошките и прасето, а майка й се наливаше от сутрин до вечер - в ръцете й бе вечното шише с ракия. Ангелското личице бе помръкнало и тъжно, но на кого ли му пукаше...


Една нощ, когато бе на 11 години, в стаята й влезе мъжът, който в последните месеци живееше при тях. Наведе лице към нея. Блъсна я отвратителната миризма на пот и алкохол. Но тя търпеше - може би ще я целуне и ще й пожелае лека нощ. Но дебелите, груби пръсти на мъжа я заопипваха... Какво правеше той?! Причиняваше й болка. Отвори уста да извика, но голямата мъжка ръка здраво притисна устата й.

- Само да си гъкнала... ще те заколя, ей, малката...
На другия ден Ангелина се промъкна до майка си и с голям страх, който правеше очите й още по-големи, молещи, каза:
- Мамо, той влезе снощи в леглото ми... и прави едни лоши неща... боли ме...
Жената вдигна празното ракиено шише и го запрати по Ангелина.
- Ах ти-и-и, малка кучко! Открадна ми мъжа, а? Сега ще видиш ти...

Ангелина лежеше пребита, заела инстинктивно ембрионална поза. Сърцето й бе празно, очите невиждащи, русите коси разпиляни около главата й като ореол. 
Един Ангел, стъпкан в калта... Крилете му вече не бяха бели.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-01-28
прочитания: 59
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход