StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,745
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,205
   Точки: 2,627,630
   Съобщения: 143,333
   Лексикони: 4,479
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Падаща звезда

- Хей, видя ли я! – радостно извика Габи.
- Дааа, този път успях, мила – Сашо я притисна по-близо до себе си като с обич погледна в блестящите й светли очи и нежно целуна косите й. Не можеше да си представи живота си без своето момиче...
- И какво си пожела? – с усмивка го попита тя, улови ръката му и преплете пръсти с неговите.
Сигурно с часове стояха така двамата – легнали на топлия пясък, наблюдавайки нощното небе, сгушени един в друг. Чуваха шума от разбиващите се в морския бряг вълни и долавяха музиката от намиращата се недалеч дискотека. Внезапно обаче мобилният телефон на Сашо звънна и наруши създалата се романтика.
- Трябва да тръгвам, търсят ме от къщи – намръщено каза той, докато се изправяше – Сигурно е нещо спешно...
- Добре – кимна Габи, но тя като че ли имаше желание да постои още малко – Впрочем ти днес ще ходиш ли на дискотеката?
- Не – поклати глава Сашо, - знаеш, че аз никъде не ходя без теб, слънчице. И много съжалявам, че сега се налага да те оставя. Искаш ли все пак да те изпратя до вас?
- Няма нужда. Аз ще постоя още малко тук и после ще се прибера и сама.
Габи остана загледана в звездите. Мислеше си колко е щастлива. Преди време й се бяха случили толкова нещастия, но сега... сега беше друго. Сега се радваше на най-голямото щастие на света – споделената любов, която никой и нищо не можеха да променят... Понякога дори имаше чувството, че всичко е толкова красиво, та чак изглеждаше мъничко нереално. Като прекрасен сън, който никога не искаше да свършва...
Залисана в своите розови мисли, тя не чу приближаващите се стъпки.
- Ей! – извика зад нея добре познат глас. Беше Силви – най-добрата й приятелка – Какво правиш тук? Защо не си в дискотеката? Там е супер!
- О, не – отвърна Габи, – не ми се ходи там сама. Ако Сашо беше с мен щях да ида, но така... не, благодаря все пак.
- Но как! – изненада се Силви – Сашо е там! Аз тъкмо излизах да подишам въздух, когато се разминах с него...
- Не може да бъде! Той ми каза, че се прибира...
- Той е там, скъпа, видях го...
Габи се затича към дискотеката. Сигурно беше станала грешка, нейният любим никога не би я излъгал... Влезе и се огледа за него, но не го видя никъде. Успокои се и тръгна към бара да си поръча нещо за пиене... И тогава го видя. Наистина беше той. И не беше сам... С него имаше красиво русо момиче, с което се прегръщаха така, както преди малко се беше прегръщал с нея. “Така ми липсваше”, чу го да й казва, докато я държеше с обич в обятиета си.
Габи не издържа и излезе. Бягаше с всичка сила... А от какво – и тя не знаеше... Може би от лъжата, може би от парещата болка, която тази изневяра й причиняваше. Не можеше да приеме ужасната истина... Та какво стана с красивия й сън...? Е, да беше действително твърде хубаво за да е вярно, прекрасните неща не се случваха на обикновени момичета като нея нали? Искаше й се да е силна, да не плаче, но сълзите се стичата по лицето й пак, и пак... И сега на къде...? Не можеше да се прибере така вкъщи...
Реши да се разходи по моста. Беше тъмно, напълно безлюдно и... ужасно подтискащо. Внезапно задуха силен вятър и вълните станаваха все по-силни. Щеше да се разрази една от онези силни летни бури край морето... но на кой ли му пукаше? Не и на Габи, не и сега, когато целият й свят се беше срутил пред очите й... Разхождайки се, без да се притеснява от природната стихия, тя стигна до края на моста. Наведе се и погледна надолу в тъмната вода. Замисли се какво ли ще стане ако скочи сега... Макар и да живееше в крайморски град, тя така и не се беше научила да плува. Би било толкова лесно да зареже всичко, да прекъсне това мъчение, пък и на кого ли толкова щеше да липсва... Тя преметна единия си крак през заграждащото пространство, после и другия – решението беше взето... Тъкмо, когато обаче реши да се пусне, светкавица освети небето и се чу страшен гръм. Това като че ли стресна Габи и я извади от вцепенението, в което се намираше. Тя бързо премина пак от другата страна и, отчаяна, закрачи към къщи.
Нямаше никого у тях като се прибра. Почувства се ужасно самотна... Телефонът звънна, но тя не пожела да го вдигне – нямаше сили да говори сега, нямаше и желание. Включи се телефонният секретар и след сигнала се чу гласът на Сашо:
- Миличка! Няма да познаеш какво стана! Сестра ми, за която ти разказвах преди, се върна от Германия и сега си е у нас за ваканцията! Като се прибрах ми казаха, че е излязла с приятелки на дискотека и аз веднага тръгнах на там за да я видя. Толкова се зарадвах като я видях! Тя е страхотна, искам още утре да се запознаеш с нея... И, скъпа, искам да ти кайа и още нещо... Тази вечер като се разделихме не можах да ти отговоря на въпроса – какво съм си пожелал като съм видял падащата звезда. Всъщност не си пожелах нищо, тъй като след като имам теб, то имам всичко, за което някога съм си мечтал... Обичам те!!!
От очите на Габи отново започнаха да се стичат сълзи, но този път те бяха от щастие...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2005-03-21
прочитания: 341
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход