StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,450
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,514
   Точки: 2,643,185
   Съобщения: 151,570
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА- 8

Залепнала в калта, малко по- малко майката на малките дроздчета се събуждаше сякаш от кошмарен сън. Очите й все още бяха затворени но в съзнанието й изплуваха различни образи. Не можеше да разбере къде се намира и чувстваше цялото си тяло вцепенено. Не можеше да помръдне. А когато с огромни усилия се размърда в гърдите я сряза страхотна болка. Отвори очи и видя до нея дървото и си спомни какво се беше случило. Изплака, но не от болката, която чувстваше от удара на камъка в тялото й, а от ужасната мисъл за това какво става с рожбите й. Погледна нагоре към гнездото и се опита отново да стане на крака. Този път успя. Дотътри се до основата на дървото и се опита да се покатери, но неуспешно. Събра сили, като се притисна известно време до земята и отново опита. Трябваше да разбере дали малките й са горе, защото не чуваше писукането им. А и знаеше какво е станало, но дълбоко в съзнанието се не можеше да приеме за истина случилото се. И този път не успя. Разпери крила и се опита да литне, но се прекатури и заби човка в калта. Трябваше да си почине. И след като почувства отново сили в себе си, се добра до дървото и бавно започна да се катери. Стигна до първия клон и се спря малко да си почине. Погледна нагоре към гнездото. Имаше чувството, че е празно,  но все още се надяваше на някакво чудо. И продължи. Добре, че имаше наблизо разположени клони, което й помогна с върховни усилия да стигне до гнездото. И когато най- после се качи в него и го видя празно, припадна. Не знаеше колко време беше в несвяст, но когато се съвзе и видя следите от кръв сърцето й се разплака.
Изправи се  и с огромни усилия се добра до върха на дървото, където отвори човката си и започна да пее най-тъжната песен, която беше толкова мелодична и разнообразна и толкова силна, че можеше да се чуе надалече и със скръбните си нотки да разплаче живата и неживата природа.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-29
прочитания: 133
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход