StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,515
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,639
   Точки: 2,643,782
   Съобщения: 152,713
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА- 7

Къщата, която кметството  беше предоставила на Жоро да ползва, докато е учител се намираше накрая на селото, до гората. Добре, че нямаше хазяи, а и околните къщи бяха изоставени и пусти, защото имаше някои привички и занимания, които едва ли биха се харесали тези добри селски хора. Но за тези странности в неговото поведение няма да говоря сега, да не би да отгатнете как ще завърши този разказ.
И така, когато Жоро навлезе в гората, веднага вдиша въздуха, опреснен от нощния дъжд и напоен с аромата на горски треви, мириса на бор и букова шума и огласян от пойните птички. Погледна си часовника. Беше станало пет и половина. Беше пропуснал голяма част от птичия концерт, в който всяка птица се включваше в определен час, като започваха от три сутринта. В момента идваше време на пойният дрозд, но защо ли не го чуваше да пее, а вместо него в ушите му се набиваше гласа на кукувицата, която обикновено  се обажда в три и половина.
"Но всяко правило си има изключения."- помисли си той и спомена го отведе при приятелката му, която тази година завършваше Консерваторията в София със специалност "Флейта" и й предстоеше дипломна работа, да създаде собствена оригинална композиция. Беше го помолила да му измисли някаква мелодия, защото имаше страхотен музикален слух. От ранна утро той слушаше пойните птици, но досега опитите му бяха неуспешни.
Силно писукане и плясък на крила го върна в действителността.
Намираше се до едно дърво, където на около два метра височина една пепелянка, беше се добрала до  долната част на гнездото, където имаше новоизлюпени три голишарчета и се пазеше от клюна на майката птица, която беше застанала на ръба, като от крепост и ги защитаваше, от време на време литваше и я нападаше в гръб, забивайки острата си човка в тялото на змията. Пепелянката не се отказваше и се опитваше да я клъвне, като забие отровните си зъби в майката. Новоизлюпените надигаха глас до небето. По едно време пепелянката промени тактиката си, като се уви около дървото здраво и с опашката си се опита да избута гнездото, за да паднат малките на земята, тогава те щяха да й бъдат в кърпа вързани. И почти успя, като толкова много го наклони, че още малко и щяха да изпопадат, но тогава майката птица предприе отчаяна атака, като мълниеносно се нахвърли върху нея и започна безмилостно да я кълве, където й попадне. Пепелянката цялата беше в кръв.
Жоро не вярваше на очите си и за момент гледката го беше вцепенило, но бързо се съвзе. Извади бързо прашката си и стреля.
Първия път не успя.
Камъка беше далеч от целта.
Вторият път също.., но на третия нямаше грешка.
Камъка се стовари със страшна сила в тялото на майката птица и я отхвърли надалеч.
Пепелянката стъписана не знаеше какво става. Цялата беше в рани. Беше разбрала, че майката птица вече я няма, но не знаеше откъде е дошла помощта. Огледа се и видя Жоро. Погледите  им се срещнаха. Той си вдигна палеца и тя радостна се се отправи към гнездото, като му помаха с опашката си, което за него означаваше:

–Благодаря ти брат!

 



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-28
прочитания: 156
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход