StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,517
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,650
   Точки: 2,643,830
   Съобщения: 152,849
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА - 5

След като се увери, че майката птица е напуснала гнездото си с малките новоизлюпени пиленца, пепелянката събра всичките си сили и се опита да се придвижи към основата на дървото, но я сряза непоносима болка в гръбначния стълб. Преди време при една смъртоносна битка с един таралеж беше получила нараняване на няколко ребра кръстната част и сега тази стара травма се беше възобновила. А и нямаше сили от глад. Пред очите й причерняваше. Виеше й се свят. Много добре осъзнаваше положението си, но не искаше трите й малки змийчета, които беше родила вечерта, да бъдат пак, както миналата година, нападнати и унищожени. Виждаше ги пред себе си. Особено първото, което много приличаше на баща си, който я беше спечелил в ритуална битка със съперника си за нейното сърце. Нямаше никога да забрави борбата между тях. Как издигаха високо главите си над земята в S- образна поза на шиите си и си нанасяха удари, като се опитваха да се притиснат към земята. Изпитваше гордост, че се бият за нея. За голяма нейна радост победи този, който харесваше повече. В паметта й ярки следи беше останал спомена за любовния си танц с него при изгрева на слънцето. Как под първите лъчи на възраждащата се природа, вплели телата си, като огнени пламъци, се отдадоха един на друг.

"Но спомена не топли." - помисли си тя, когато пред нея отново изплуваха образите на малките й рожби, които пълзяха към нея. И тя премина към единствения метод, чрез който можеше да добие сила, за да се изкачи на дървото и да изяде малките пиленца. А той беше да събуди спящата енергия в себе си.
И точно това тя направи,като отново се напрегна и със свръхусилие успя да свие на кравай, като положи главата си върху земята и започна свива и отпуска детеродните си органи. После на няколко пъти вдиша и издиша. Раздвижи опашката си и когато почувства топлина в утробата си постави езика си върху вдлъбнатината на твърдото небце зад зъбите и вдиша. Задържа дъха си, докато почувства огромна енергия съсредоточена в утробата й и бавно започна да издиша. Усети стартирането по гръбначния й стълб енергията към главата и когато достигна до мозъка й, тя отлепи езика си от небцето и пъргаво се придвижи към дървото, чрез сближаване и раздалечаване на ребрата, като акордеон. Покатери се на него и стигна до първия клон. Захвана се за него със задната си половина със задната половина на тялото, а с предната част се протегна нагоре. После с предната си половина захвана следващия клон, а със задната си част се изстреля нагоре. Вече чуваше писукането на малките голишарчета и добиваше по- голяма сила. Та нали ако успее да се нахрани с тях, щеше да се върне и да помогне на своите, които навярно я чакаха.

Тя много добре осъзнаваше, че това е жестоко, но какво да се прави, след като в този свят, за да живее един, друг трябва да умре.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-26
прочитания: 158
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход