StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,616
   Точки: 2,657,877
   Съобщения: 157,628
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА - 12

Мъжкият поен дрозд беше изгубил представа за времето от мига, когато беше оставил любимата си да мъти в гнездото яйцата и беше "тръгнал" да търси храна, но беше попаднал в капан и уловен от едно момче, което го беше поставило в една  клетка и му даваше храна и вода да пие, но той не беше ги докосвал, защото мисълта му беше надругаде. В гнездото, където всеки момент може да се излюпят, а може би и вече са се излюпили малките му рожби и няма да има кой да смени майката в гнездото да ги пази, когато отиде да им търси храна. Сърцето му се свиваше от болка и макар че пред него имаше такива лакомства, за които преди беше само мечтал, сега му се повръщаше от тях. Момчето от време на време го обикаляше и подсвиркаше имитирайки неговата песен, като го подканяше да запее. Но как да стане това? Беше изгубил свободата си, а и с нея вдъхновението да отвори уста и от най-съкровените кътчета на душата си да изтръгне вълшебни звуци. Момчето беше оставило клетката му на терасата отвън с изглед към гората, за да не му е много тъжно и да си представя, че е пак в нея. Слънцето се беше изкачило в небето на връхната си точка, когато дочу познат глас да пее. Напрегна слух и долови най-тъжната песен, която беше чувал досега. И тя беше на неговата любима, която разказваше какво се е случило. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-25
прочитания: 174
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход