StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,617
   Точки: 2,657,878
   Съобщения: 157,633
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА - 11

След като усети няколко боцвания, Жоро се сепна от унеса, в който беше изпаднал и погледна надолу към краката си. Беше настъпал три малки змийчета, а майка им- пепелянката, забиваше зъбите си в крака му и се увиваше около него. Обзе го паника и страх сви сърцето му. Той знаеше, че с всяко ухапване змията впръсква  отрова, която е много силна. Почувства болка и непреодолим гняв и жажда за мъст. Светкавично замахна с крак и отхвърли пепелянката настрани. Взе един камък и с всичка сила замахна да я убие, но не можа да я улучи и тя побягна. Взе втори. Също не успя. Само одраска опашката й. Тогава взе една пръчка и хукна да я догони. Но тя вместо да се скрие в някаква дупка или да потъне в гъстия листак изведнъж се спря, обърна се и се стрелна към Жоро. Той уплашен се измести и тя профуча край него и се устреми към трите си малки змийчета, които се мятаха в предсмъртна агония. Спря се пред тях и тогава Жоро замахна с пръчката и я удари по средата, като я разполови. Тя беше вече мъртва, но той продължи да я налага и заедно с малките й змийчета да я превърне в една пихтиеста маса.
Когато се съвзе, внезапно го обзе ужас и мисълта, че отровата вече може да се е разпространила в тялото му го скова. Първата работа, когато разбра, че е ухапан от пепелянката трябваше да бъде с нещо да превърже крака си над ухапаното и с ножа си да разреже раната, за да изтече заразената кръв.
"А сега дали вече не е късно."- мислише си той и бързо сряза с ножа си прашката и с ластика стегна крака си точно над ухапванията. Разряза ги и се опита да изстиска на няколко пъти кръв от тях. Как така този път не беше взел със себе си противоотрова срещу ухапване на отровни змии, не можеше да си обясни. Та нали събираше отрова от пепелянките и я предаваше да правят от нея лекарства и противозащитни серуми, точно срещу такива ухапвания. Но нищо сега трябваше по най-бързия начин да се прибере в къщи и да си сложи една инжекция. Почувства отпадналост. Беше сам в гората. Поният дрозд продължаваше да пее тъжната си песен. И докато преди я харесваше сега му приличаше на погребална песен. Опита се да побегне, за да може по-бързо да се прибере, но почувства, че крака му се подува и премина в ходом. Започна да изпитва страшна болка. Да вика за помощ нямаше смисъл. Обикновено по обяд през лятото в гората нямаше жива душа. Пойния дрозд продължаваше да пее и му навяваше зловещи мисли. Погледна крака си и му се стори, че е започнал да се обезцветява и изтръпва. Забърза се, колкото му беше възможно. В края на краищата не беше далече, а и не беше чувал скоро някой да умре от ухапване от змия. Но знае ли се. А и колко нелепо всичко беше това, след като беше улавял толкова много змии и никога досега не бяха го ухапвали. Но това е. Никога не е късно да има и първи път. Започна да губи сили и почувства главозамайване. Не знаеше вече къде върви.
Изведнъж се оказа пред дървото с гнездото, където беше помогнал на пепелянката да се нахрани с малките на пойната птица, която беше убил.
И той отправи поглед нагоре към гнездото. Не можеше да повярва на очите си. Майката птица беше жива и пееше. И това беше точно тази песен, която беше дочул и толкова много и се възхищаваше. Пред очите му започна да се мержелее и да губи съзнание.
Последната му мисъл беше за двете мишлета, които сутринта преди да тръгне към гората беше видял, че са хванати в капана и вечерта няма  да има кой да нахрани с тях двете пепелянки, които отглеждаше, затворени в аквариуми и могат да умрат от глад

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-02
прочитания: 197
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход