StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,460
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,519
   Точки: 2,643,297
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПЕПЕЛЯНКАТА - 10

С всяко погълнато малко голишарче силата на змията майка растеше и когато свърши и с третото реши малко да си почине, като нави тялото си на спирала в гнездото на жертвата. Почувства сладост от победата. Сега можеше да се върне и да опази малките си рожби от многобройните им врагове и да им се порадва, когато си играят. Огледа се за човека, който й беше помогнал, за да му благодари още веднъж, но като не го видя, пъргаво се свлече от дървото на земята и зигзагообразно забърза към малките си. Какво ли правеха досега без нея. И дали я бяха послушали да не излизат от укритието си докато се върне. Тези тревожни мисли я налитаха и пришпорваха да увеличи скоростта си на пълзене. И когато стигна до дупката, в която ги беше укрила и ги зърна живи и здрави, сърцето й се разтопи от  щастие. Майчински ги прегърна  и като им се порадва, ги изкара навън на открито, за да ги научи да ловуват и сами да се грижат за себе си. След като им даде първите съвети под зорките й погледи те се впуснаха да си търсят храна. Как се радваше майка им, когато успяваха да уловят и глътнат по някой скакалец, щурец или бръмбар. Приличаха на майка си и на баща си, които бяха ненадминати ловци. Гордееше се с тях и си представяше как ще пораснат големи.
Захласнати от лова, а той беше много успешен, защото малките змийчета напълниха тумбаците, не бяха разбрали, как слънцето беше се качило на небето и беше застанало точно над тях. Беше дошло време за почивка и майка им намери едно открито място на припек да да си починат и попечат на слънцето. Трите змийчета сплетоха телата си и се излегнаха под топлите лъчи на слънцето. Потънаха в сладостна дрямка, а майка им се покачи на един камък, за да може да ги пази и ги гледаше с умиление.

Изведнъж върху тях, като гръм от ясно небе се стовари един крак. Тя мълниеносно се стрелна към него и с цялата си сила и злоба заби отровните си зъби няколко пъти в голата му плът.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-01
прочитания: 152
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход