StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,008
   Съобщения: 155,718
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отвъд реалността

- Аз не съм принцеса!- Тя сведе поглед, за да възстанови самообладанието си и по- скоро на себе си, продължи да говори. Хаосът в главата ѝ крещеше за мир и хармония, но войната продължаваше да се води, някъде далеч от тази стая. Нощта се спускаше безмълвно и тромаво, а сенките, които се прокрадваха покрай завесите, напомняха за примирие и отдаденост. Всъщност бяха само кротки свидетели. Почти безпристрастни, променяха своята форма, като се изкривяваха и удължаваха, но запазваха стоически своето мълчание. Светлината отстъпваше място на непрогледния мрак до следващия ден, когато ще раздава слънчеви зайчета и усмивки. Ще събужда заспали чувства и ще дарява надежда на смели планове и мечти.- Не съм напудрена госпожица с перфектен маникюр и съвършен грим. Няма да ме видиш на високи токчета, в рокля на Армани...- Беше повдигнала глава, за да вижда реакцията му, но той сякаш гледаше отвъд нея. Картината, изобразяваща морски пейзаж, закачена накриво на стената, беше присвоила вниманието му. Не го искаше този диалог. И мястото му тук, не беше желано. Имаше толкова други неща, за които да се погрижи. Трябваше да бъде на различни фронтове, за да се бори за своя дял от печалбата. Луксът, който си позволи, като се съгласи на непредвидената среща, сега му изглеждаше прекалено скъп за неговия джоб. Не че беше беден, просто времето му беше оскъдно. Не че, не чувстваше болката ѝ, но не можеше да я разбере. Усети леко отегчение.- Знам, че нямам право на нищо... Аз и не искам...- Тя пак замълча. Може би, ако видеше искри в очите му, ако на устните се появи онази хлапашка усмивка, всичко щеше да изглежда по друг начин... Щеше спокойно да го прегърне... Да го целуне по челото... Щеше да вземе двете му ръце в своите и устните ѝ ще докоснат всяко едно пръстче поотделно. После ще го побутне към входната врата и докато му маха за довиждане, ще си повтаря:" Няма нищо... Той ще се върне" 
    Погледът му беше празен. Сякаш всичко живо си беше отишло. Всяка емоция се бе стопила и на нейно място имаше изчистени прави линии, които освен авторитет, за друго не напомняха. Стана. Нямаше навика да се оправдава, но му се искаше ситуацията да не изглежда толкова драматично. Осъзнаваше, че мълчанието му се превръща в ситни кристалчета лед, които пронизваха и унищожаваха доверието по между им. Погали отпуснатите ѝ рамене, опита се да я прегърне, да усети тръпнещия от желание пулс, но тя се оказа още по-скована и от него:
   - Не чувстваш ли?- Лека загриженост и нотка на вина се появиха в гласа му.
   - Знам, че ме обичаш... Усещам любовта ти, но ми липсваш...
   Не ги чуваше за първи път тези мили думи. Но сега му прозвучаха по особен начин, като предизвестие. Тъжно, разтърсващо сетивата, предизвестие. В този момент нещо се срути в него. Освободи се пространство и сърцето замря от изненада. Никой не господстваше, както любовта! Никой не можеше да властва, със същата сила, като нея! Клекна в краката ѝ, прегърна ги и главата му се озова в топлия ѝ скут. Едри, мъжки сълзи, попиха в памучната ѝ рокличка. Семпла и обикновена, като самата нея. Лека и ефирна, като милувката на морски бриз. Тя погали главата му и до ушите ѝ достигна приспивната песен на щурците. Някъде отдалеч се чу кучешки лай, пригласян от войнствения писък на котка. Някъде... Отвъд реалността... Тя беше негова...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-06
прочитания: 91
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход