StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,443
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,493
   Точки: 2,643,141
   Съобщения: 151,453
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отражение

     Небето даваше сребристи отблясъци по повърхността на сивото езеро, спокойно, като да бе застинало в сън. По северният му бряг млади върби галеха с клоните си водите му, набраздявани единствено от малки камъчета, хвърляни срещу огледалната му повърхност от време на време.
      По копринените вълни, застинали в смирение се отрази образ, който накара водите да се разтанцуват в опита си да избягат от него. Поредното камъче полетя и се вряза във водата, която отрази образът му. Бе застанал там, висок, блед, скулите изпъкваха, придавайки на лицето му онази характерност. Черна като гарванови криле коса се спускаше почти до гърба му. След миг водата се успокои, и срещна кървавочервените му очи, като дебнещ хищник, чакащ жертвата му да сбърка.

Пеперудите, кръжащи над попълзелите по брега храсти се отдръпнаха и отлетяха, малките рибки, плуващи в плитчините потънаха към дъното, в клоните на върбите кресливата сойка притихна, и след малко отлетя към гората.

     Той остана спокоен, сякаш нищо и никой не съществуваха около него. Нагази в сребристите води и дрехите му веднага се намокриха и натежаха, той продължи да върви, докато водата не стигна до средата на гърдите му, спря и затвори очи.

На километър наоколо нямаше живо същество, той можеше да извърши убийство, и никой нямаше да разбере, можеше да погуби и сам себе си, пак никой нямаше да разбере.

     Само червените сфери на очите му трептяха по повърхността на водата, всичко друго бе потънало в равна сивота. Всичко бе застинало в ням сън. Без емоции, без очакване или надежда, без страх, без днес или утре. Алекс прокара ръка по повърхността на езерото, галейки водите му, сетне замахна и ги разплиска, и ням вик се изтръгна от гърдите му. Изражението му стана свирепо, зловещо, сам се уплаши от себе си, обърна се и понечи да тръгне към брега, но той му се стори далечен.

- Това си ти – каза през шепот, между отвращение и разочарование. – Ти си мъртъв, умъртвяваш всичко, до което се докоснеш.

Потопи се във водите и остана така, чакащ нещо да се случи, носейки се като откъснат листец след вятър.

Разбит на части, студен, чужд на целият този свят. От небето покапа дъжд, карайки езерото да се превърне във вълнуващо се отражение на неспокойно дете. Алекс се носеше на водите му, и капчиците се разбиваха по кожата му като сълзи на майка, изгубила рожбата си. Той не можеше да плаче, не знаеше как. А и сълзите едва ли можеха да изразят празнотата, която зееше вътре в него. Сива, гладка като повърхността на сребристото езеро, тиха, няма, безгласна. Страховита, огромна, празна. 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-05-05
прочитания: 186
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход