StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,989
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,741
   Точки: 2,647,996
   Съобщения: 156,103
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

От книгата ми с разкази "Морският град свършва там, където заглъхва шумът на вълните"

От книгата ми с разкази: "Морският град свършва там, където заглъхва шумът на вълните"
ДВЕТЕ ЛОДКИ
- Аз съм по-стара и по-опитна от тебе – каза едната от двете лодки изтеглени на брега и подпрени с дървени подпори, за да не полягат на пясъка.
- Може да си по-стара, но едва ли си по-опитна – възрази другата лодка до нея. От кога не си влизала в морето, а? Твоят старец я влезе на месеца по веднъж я не. А аз всеки ден съм там с моя млад, силен и смел капитан. Виждаш го всеки ден и чувам, как скърцат дъските ти от завист. А той е красавец, нали?! С тази буйна изсветляла по краищата от слънцето коса, с тези здрави ръце и гърди, гребе мощно и бързо, когато не ползва двигателя. А да видиш само с какъв тласък дърпа мрежите, направо ще се разтрепериш. А твоят старец едвам се движи. Нали го виждам. Все бутилката му е в джоба и с мъка прекрачва, когато иска да се качи на борда.
- Нищо не знаеш, сестро – въздъхна някак леко обидено старата лодка.Моят старец, както го наричаш, и той беше млад и силен, като твоя капитан. Но вихрушките на времето и бурите взеха силите и младостта му. И твоят герой ще остарее и ще се пречупи. Морето пречупва всички. Запомни го от мене. А с моя стопанин сме преживели такива неща, които даже не можеш да си представиш. Когато сме кръстосвали морето, ти още не си съществувала. Вероятно си била дърво в някоя гора или най-много набичена на греди в някой склад. И ти ще остарееш. И на тебе вълните ще разядат сглобките. Само почакай.
- Няма значение какво ще стане – отвърна младата лодка.Важно е, какво е сега. А това, че ти си кръстосвала морето, това е минало. И аз ще го кръстосвам и даже може би повече от тебе.
- Едва ли – въздъхна старата лодка. Вече няма толкова риба. По мое време рибата гъмжеше и сама скачаше при мене, а сега рибата избяга. Нали виждам, колко много обикаляте с твоя герой и накрая се връщате без улов или най-много с една кофа дребна риба.
- Е може и да си права, но не съвсем – подсмихна се младата лодка.Моят здравеняк много често вози едни какички. Страшни сладурани са. И често отиваме на някой пуст плаж. Там те си играят на техните си игри и се забавляват. Чувам ги, как се смеят радостно. А няколко пъти се забавляваха и на борда ми. Трака ме разлюляват , все едно съм в деветия вал. А какичките са много буйни. Няколко от тях ми одраха боята с ноктите си, докато се забавляват с моя капитан. Не му се сърдя, въпреки, че бих искала и към мен да бъде така внимателен и страстен. Да ме мие по-често, и да не оставя мръсни неща по пода ми.
- Нищо не знаеш ти, сестро – отвърна старата лодка. Моят старец беше и сега все още е велик капитан и моряк, въпреки годините си. Само дето е малко поизморен. Ти не знаеш, какви красавици е качвал той тук! И то не просто курортистки, като тези дето ги возите вие, а цели актриси и певици и художнички и даже една английска графиня и италианска дукеса. Нищо не знаеш. А когато стопанинът ми се залюби с шведската принцеса, те по цели дни се разхождаха в реката и после в морето.Връзваха ме за една бреза, а те лежаха на зелената полянка и чувах въздишките им. Ех Ингрид – въздъхна старата лодка.
- Ингрид ли?! – повтори младата. И ти се казваш така.
- Да, хамсийке, така се казвам – отвърна Ингрид. Той ме кръсти на любимата си. Това е огромна чест за една лодка.капитанът й да я кръсти на своята любима, на любовта си. А ти, виж ти как се казваш! “Вълнорез” Какво е това име?
- Мъжко ми е името Ингрид! – отвърна ехидно Вълнорез. Защото съм мъжко момиче и съм смела и храбра! Поря вълните, като ножица плат., като готвач, прасенце ги поря! А я ти, виж, какъв ти е очукан вълнореза. Нали те виждам, как едвам се тътриш. На твоя старец хич не му пука за тебе. Скоро въобще няма да влизаш в морето, май.
- Никога не се знае, сестро – каза Ингрид. Никога не се знае.
А вълнореза ми е така, защото съм акостирала на много брегове и съм порила милиони вълни. Повече от тебе. Виждаш ли голямата резка там долу? Знаеш от какво е? Беше края на ноември преди много години. Трябваше да се налови риба за предстоящ празник и някой, каза, че видял пасаж навътре в морето.Времето бе лошо, но моят стопанин и още двама рибари влязоха да наловят риба. Другите двама се качиха заедно в една лодка.
Потеглихме през започващото да се вълнува море. Най-накрая през вятъра и пръските от вълните достигнахме мястото и те хвърлиха мрежите. Един път, два пъти и аз се напълних с риба. Тръгнахме да се прибираме, но тогава бурята се разрасна. Появиха се и жестоки светкавици и заваля дъжд. Двигателят хъркаше от изтощение и напрежение и изведнъж спря. Развали се. Тогава моят храбър моряк хвана веслата и загреба с всички сили. За зла участ попаднахме в течение, което ни дърпаше и ни водеше направо към едни остри скали. Но той не се предаваше. Гребеше все по-силно и мощно. Другата лодка се изгуби някъде.
Течението безмилостно ни тласкаше към скалите и със сигурност щяхме да се разбием, но моят старец, както му викаш сега, не се предаваше. Когато наближихме, той даде всичките си сили и дори накрая се наложи да подпре греблото в скалите. То се пропука, но издържа, а ние се завъртяхме и една вълна ни изхвърли на брега. Рибата се разпиля, но не я загубихме. Това е моят славен капитан, сестро.
- И моят ще се справи с такава буря! – отвърна уверено младата лодка.
- Може би – каза Ингрид. Но едва ли има такава душа, като моя. Моят стопанин е поет. Само да го чуеш, как пее и ще се влюбиш в него. Съчини песен за едно момиче, в което се бе влюбил. Искаш ли да ти я изпея?
- Може – леко троснато, но и с любопитство отвърна младата.
“За тебе е моята песен.
За теб моя морска принцесо.
Песента ми лети над вълните,
душата към тебе лети.
Песента ми лети над вълните,
душата към тебе лети.
Аз тебе само жадувам.
Към теб ще се връщам и плувам.
Ти моята рибка си златна.
Аз твоят рибар съм до край!
Ти моята рибка си златна...
Аз твоят рибар съм до край!”
Ингрид спря да пее. Настъпи някакво объркано мълчание.
- Хареса ли ти? – запита старата лодка.
Вълнорез мълчеше. Изминаха тягостни пет, шест минути и тя каза:
- Не знам. Има нещо, но... Е добре де, хареса ми. Даже много.
- Виждаш ли какъв човек е моят стопанин. Широка душа. Добър е. Един от последните добри хора. Знаеш ли, колко пъти е давал риба на хората и то без пари. А е можел да си я замрази и да я продаде по-късно. Но той ги съжалява, защото ги обича. Колко пъти съм се ядосвала за това. Имаше един дето го храни две години. Изведнъж бездомника забогатя. Върнаха му земи, къщи. Отвори складове. Викам си, ще му даде боя от скъпата да ме боядиса, но не. Богаташа си купи яхта и дори не го поздравява, като го срещне в морето.
- Да – каза младата. Такива са вече времената. Вълчи и пиратски. Щом си слаб и мекушав си зад борда.
- Аз не казах, че той е мекушав, а че е добър – прекъсна я Ингрид.
- Същата работа. Даже още по-зле – изсмя се злобничко Вълнорез. Тези времена на рицарство и достойнство отдавна са свършили. Дори бих казала, че никога не ги е имало. Съществували са само в мечтите на писателите. Някой са се захласнали по тях и много хора са си помислили, че са истина. Но не е така. Животът сестро не е вълшебна приказка. Изродите се множат, като хлебарки и стават все повече, а за да се справиш с тях се налага да станеш по-голям изрод от тях. Ето това е истината!
- Знаеш ли – започна Ингрид – всъщност си много права. Именно затова някои хора се усамотяват далече в планините, край поток или езерце и заживяват с птиците и песните им. Защо нямам такъв късмет и аз да бъда лодка на някой в малко езерце високо в планината. Там няма бури, а само спокойствие и тишина.
- Ами да, там е трябвало да те откарат. На място за загубеняци и страхливци.
- Ти си много зелена, сестро. Преди малко, като ми каза това си помислих, че имаш дълбок поглед върху нещата, но явно съм сбъркала. Сама каза, че да победиш злото трябва да станеш по-зъл от него, а станеш ли по-зъл ти вече ставаш, като него. То е победило! Но всеки сам решава. Може би към всеки трябва да се отнасяш подобаващо.
Докато си говореха така любезно и мъдро настъпи вечерта. Бе края на есента и почти всеки ден преваляваше дъжд. Небето почерня от тежки облаци и задуха силен вятър. Явно този път дъждът щеше да бъде по-силен. И наистина след минути заваляха едри капки, и всичко наоколо заприлича на водна стена. Пороят се засилваше с всяка секунда.
Старата лодка, понеже не излизаше често в морето бе добре укрепена и завързана. Имаше и покривало, така, че да не се пълни с вода. Младата лодка също бе вързана, но бе по-близо до морето и нямаше покривало против дъжд. Започна да се пълни и натежа. Бяха на лек наклон. Вълните се засилиха и я приближиха. От тежестта на водата, въжето се размота и лодката бе грабната от вълните.
Ингрид стоеше и гледаше тъжно към Вълнорез, но не можеше да направи нищо. Сега тя бе в ръцете и милостта на стихиите.
С.Йоргакиев

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-09-18
прочитания: 122
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход