- Тя ли е!?
- О, Боже мой... Не може да бъде!
Тя се обърна, преструвайки се, че не чува възклицанията. Как и се искаше да бъде незабележима в този миг! Но уви, славата понякога работеше срещу хората, които си я бяха изработили с толкова труд...
Щом най-накрая се озова сама тя като че ли малко се поуспокои - в мрака всички са равни... Забърза към къщи, или по точно направо се затича и то с всичка сила. Желаеше просто да се прибере и да се отдаде на самотата си, често го правеше в последните седмици. Когато, влезе тя затръшна вратата, облегна се на нея и затвори очи за миг. След това захвърли чантичката си на пода и застана пред голямото огледало в коридора. Макар и поради липсата на осветление да не можеше да различи образа си, тя виждаше прекрасно... в душата си . Беше се оглеждала толкова пъти, в толкова различни огледала. А сега се чувстваше празна. Защо...?
Бавно пред нея почнаха да се появяват спомени, и сякаш точно тук, в голямото огледало, тя виждаше ясно всяка част от живота си като на големия екран в киното.
Започнала като съвсем обикновено момиче, с времето тя започна да се изтъква пред публиката с необикновената си красота. Всички момчета и се възхищаваха, всички момичета и завиждаха... Началото на кариерата и дойде някак съвсем очаквано, точно в реда на нещата. Успехите идваха един след друг... Грациозна и изящна, успя да стане истинска прима на подиума. Спечели толкова, почитатели, обожатели и дори подражателки. Но беше толкова наивна... Някога един мъдър човек (навярно Шекспир) беше казал: не всичко блести, като злато. На нея обаче всичко и изглеждаше толкова истинско!
В желанието си да гони славата, напусна родителите си и си купи жилище в столицата, решена да бъде самостоятелна. Новите и приятели бяха толкова много... Излизаше с тях всеки ден и поради вродената и щедрост харчеше с пълни шепи всичко спечелено. А ставаше и по известна, ликът и блестеше от вестници и списания, участваше в реклами и видео клипове. Как само позволи да се замае от всичко това...
Тогава, когато се чувстваше най-щастлива, срещна Него. Той водеше същият начин на живот, събираше се с подобни хора, имаше и нейната популярност. Според по-обикновените хорица, такива като тях двамата са генетично заложени да се намират... Само че тя вече си имаше приятел - такъв, с който бяха заедно много преди да стане известна. Познаваха се, откакто се помнеха и се обичаха толкова... Но нейните нови приятели не го приемаха.
- Ние искаме - казваха - най-доброто за теб... Трябва ти някой от нашият свят!
Така, тя изостави детската си любов заради Него...
Връзката им започна спокойна, но с времето напрежението растеше, успоредно с Неговите изневери... Тя му поиска сметка, но нямаше ефект и най-накрая го заряза, с което си навлече гнева на приятелите си и постепенно, един по един, я изоставиха те.
Остана сама... И едва тогава се замисли. За живота си, за поведението си, за това, което има... и осъзна , че вече не и останало нищо . Красавицата от лъскавите списания за супер звезди никога не бе била реална - винаги си оставаше едно заблудено момиче, отправило се към един свят на блестящи стъкълца, изоставяйки истинските диаманти в своето минало. Каква заблуда! И каква ирония само...
Тя цъкна лампата и видя пълното си отражение - все празна, куклена красота... Това ли беше тя? Това ли искаше да бъде?
- Не! - извика и хвърли първият и попаднал предмет по огледалото и то се разби на парчета... също както беше разбит живота и .