StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,259
   Потребители: 12,321
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,956
   Точки: 2,631,444
   Съобщения: 126,528
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Огън в камината

         За да стигне до Лугано, пътят на Ехо минаваше през Алпите. Движейки се по магистралата, тя виждаше величествените и стръмни склонове на планината, покрити със сняг. Гледката от извисяващите се върхове бе толкова грандиозна, че всеки човек би се почувствал нищожен, криволичейки под тях.
         Ехо се усмихна несъзнателно, шарейки с поглед към висините. Мисълта, че ще прекара целия уикенд  в тази снежна идилия– без телефон и интернет, изведнъж я зарадва.  Беше си резервирала стая в малка хижа край Лугано с тайната надежда да бъде сама там и да се откъсне от сивото ежедневие на града.
         Когато пристигна и излезе от колата, леденият вятър я поздрави първи за добре дошла. Хижата приличаше на малко кокетно островче, сгушено в пухкавия сняг.  Няколко мига сред тази красива картина за Ехо, щяха  да възстановят  мислите й от получените наранявания на мръсния и прашен Цюрих. Поне така й се искаше…
         Надеждите й се оправдаха – активният туристически сезон беше свършил и последните гости си бяха тръгнали още преди седмица. Щеше да бъде съвсем сама и мисълта я накара да се усмихне още веднъж на снежния прах, подхвърлен към нея от вятъра. Само милата, възрастна хижарка и котките щяха да й правят  компания в тихото й уединение.
         Оказа се, че има малко стаи. Най-хубавата беше гостната с камина и кухненска част, където леля Дорийн, собственичката твореше вкусните си шедьоври, на които никой не можел да устои, както самата тя отбеляза на новодошлата.
         Навън се смрачаваше бързо. Тук дните през зимата бяха къси и тъмнината царуваше през повечето време...
         Леля Дори /така я нарече/ покани Ехо на чаша топъл чай. Двете седнаха една срещу друга и младата жена се запозна с историята на хижата и с няколко весели случки, ставали с  гостите. Тя бе много мила старица, решила да остане в Лугано, след кончината на съпруга си. Припечелваше покрай празниците, осигурявайки топлина и уют на своите гости. Не обичаше да нарича наематели тези, които бяха избрали малката хижа за спасение и отмора от шумния град. Навярно заради самотата си, милата собственичка приемаше всички като скъпи гости и им осигуряваше тишина, спокойствие и приятни емоции. Освен нея, постоянни обитатели на хижата бяха г-жа Мър-мър и нейните деца - котарачето Съни и сестричката му Пухкавелка.
           Чаят беше приготвен от няколко билки и подсладен с мед. Докато отпиваше и сгряваше тялото си, слушайки веселото бъбрене на старицата, Ехо се приближи до прозореца. Милиони искрящи снежинки се сипеха тихо, отразявайки последните петънца от угасващата дневна светлина. Скоро щеше да падне плътният мрак, а те да го запълнят с приказното си сияние.
           След като изпиха чая, Ехо се извини на леля Дори и се качи в  стаята си. Тя беше уютна и с малко мебели, но вниманието й беше привлечено от стария грамофон с фуния, дремещ като котарак на дървена масичка в ъгъла. Беше от онези антики, които се навиваха ръчно, за да могат да се завъртят и възпроизведат записа от плочата.
           Взе набързо душ и се преоблече, като с това действие искаше да се отърси напълно от атмосферата и напрежението, полепнали по тялото й и донесени от града. Трябваше да избяга оттам, макар и за кратко.
           Ехо изведнъж почувства, че се намира в някаква приказка и всичко, което я заобикаля носеше своето мистично присъствие. Изчезнаха всички тревоги и грижи от ежедневието, което остана далеч на пътя зад нея. Планината щеше да го задържи там, докато тя се радва на спокойствие.
           Облече дънки и широк пуловер и се отправи отново към гостната. Отказа предложената вечеря, но за да не обиди кулинарното майсторство на леля Дорийн, прие да изпие още една чаша – този път с горещ шоколад, направен по специалната й рецепта.
           Наслаждавайки се на вкусната напитка, тя седна удобно, направо на земята пред камината и се заигра с малкото котенце Съни, докато разказваше на леля Дори с какво се занимава в града. Увлечена в обясненията си, Ехо не разбра кога настъпи полунощ. Стопанката неусетно бе задрямала, слушайки разказа й, но палавото котенце дръпна силно пискюла на елека й и тя се събуди. Извини се на гостенката си, като й пожела приятна нощ и отиде да си легне. На Ехо все още не й се спеше и остана да се наслаждава на пленителната неуморна игра на пламъците в камината. Оттам струяха топлина и светлина, съчетани с мекото припляскване на огнени длани и езичета, ближещи големия дънер, който леля Дори сложи преди да я остави сама. Ехо реши да запали свещите над камината и загасяйки електрическото осветление, напълно се потопи в атмосферата на уютната гостна.  Отпиваше от полуизстиналата напитка и продължаваше да си говори с котарачето.        
         Съни бе от неизвестна порода,  гледаше с блестящи очички и често накланяше главичката си с разбиране на думите на човека до нея. Ехо го погали и си помисли, че Съни е много умно коте. Получи близване по дланта в знак, че мисълта е била уловена. Двете бяха доволни, дори много, а Ехо искрено се радваше, че попадна точно на това място и усещаше, че ще успее наистина да си почине...
         Обгърната от нежната топлината и след дългото шофиране през деня, клепачите й натежаха. Сънят нежно галеше миглите й, макар тя вътрешно да се противеше.  Искаше да запази магията на момента колкото се може по-дълго. Малката пухкава топка вече сладко спеше и нежно и тихичко помъркваше, сгушена до нея. В главата на Ехо звучеше музиката на древните келти и тя неусетно се потопи в игривия ритъм на танца, който пламъците насреща отмерваха с трепванията си. В този миг й се стори, че някой пусна грамофона  в стаята й и звуците на игрива нежна цигулка се понесоха из въздуха на цялата хижа. Постепенно огънят добиваше форма и образ и тогава младата жена видя една нереална приказка...


Какво ме вдъхнови?!
" Огън в камината" е съвместна творба. Тази част е изцяло по разказ на ИВ / alims /, за което много й благодаря. Тя искаше аз да бъда автора на всичко, но нямам право на това. Прегръщам те Ив! Ако не беше ти, нямаше да се роди моето продължение. Само имайте търпение и ще го видите утре.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-05
прочитания: 248
точки: 35 (виж далите точки)
коментари: 23 (виж коментарите)
препоръчано от: 20 (виж препоръчалите)

Вход