StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,713
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,127
   Точки: 2,627,275
   Съобщения: 142,678
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Огън в камината - трета част

         - Госпожице, госпожице, моля станете!
        Ехо отвори очи и те се разшириха от ужас. Пред нея стоеше собственичката на хижата жива и здрава. Защо Марк го нямаше?
         -  Заспали сте пред камината, а чаят е вече ледено студен. Вятърът утихна, а каква буря беше само! Не можах да мигна цяла нощ. Явно сте били доста изморена, щом не сте чули нищо. Вече е сутрин. Можете ли да карате ски?
         Дали може? Защо я пита? Как е узнала? Може би от пресата, нали беше известна национална съзтезателка по ски спускане, имаше няколко медала... Още не можеше да разбере какво става и дали сънува... Спомни си смътно, че избяга от големия град заради... Да, да - заради някакъв мъж... Не, не беше Марк! Не познаваше никакъв Марк, поне в този си живот. Тогава? На какво място беше попаднала? И какво иска тази жена от нея? Чакай, чакай! Поне се сети, че оня мъж я наричаше Ехо и на нея това име й хареса. Явно доста я беше наранил, щом се скри така от него. О, да, разбира се – той се оказа женен и просто тя беше поредното му забавление. Гадняр! Направи я за смях пред целия отбор. И това ми било треньор!
         - Госпожице! – стресна я отново гласът на леля Дори – Има ски долу в мазето... Трябва да де се отиде до градчето за помощ. Пътят е затрупан. Няма  връзка с телефоните, нито ток. Явно бурята е направила голяма беля... Опасявам се, че и водата ще замръзне...
         След кратко мълчание старата жена изведнъж трепна и попита:
         - Гладна ли сте? Мога само бисквити за ви предложа за закуска. Сложила съм ги на масата.  Аз ще запаля отново камината, а вие тръгвайте покрай боровете надолу. Там не е толкова стръмно...
         Ехо разбра, че всичко зависи от нея. Изпи набързо студения чай и хапна само една шоколадова бисквитка. После извади от багажа си розовия екип с бледолилави и светлосини  черти отпред на гърдите и се усмихна на отражението си в огледалото. Беше красавица...
         Нямаше време за губене. Надяна ските и тръгна между дървета.Тази инпровизирана писта й беше непозната. Не знаеше нито завоите, нито наклона. Можеше да се пребие... Всичките й сетива се напрегнаха. Сложи слънчевите очила, за да не освети очите си от блясъка на снега и потегли към неизвестността...
         Оказа се, че не е трудно. Беше срещала и по-опасни трасета. Скоро не беше карала ски, дори напусна отбора и не искаше повече да вижда нито спортистките, нито щеките. Сега обаче нямаше избор. Трябваше да помогне на стопанката на красивата хижа и на себе си...
         На места пътят беше стръмен и тя леко се навеждаше с издадена напред глава, като притискаше здраво щеките към тялото си. Това спускане й правеше удоволствие и тя с лекота пореше въздуха край себе си. Не смееше да погледне заснежените дървета, за да не загуби контрол над себе си. Не беше тръгнала на разходка, за да се наслаждава на околната среда.
         Едва не се удари в насрещната елха, но успя да закачи снега по нея и той се разпиля на милиони парченца. Стори й се като изригване на току-що отворено шампанско и без да иска, се усмихна. Трябваше да внимава да не се пребие. Нямаше право на това!
         Скоро теренът стана равен и Ехо въздъхна. Вече беше съвсем лесно. Видя къщите отдалече и намали темпото. После завъртя с финес краката си и грациозно спря, като заби щеките в снега. Свали ските и ги подпря на фасадата на близката сграда. Едва не се сблъска с някого на входа. Вдигна поглед да се извини и замря. Пред нея стоеше оня красив мъж от съня й и тя без да иска произнесе името му:
           - Марк?
          Той я погледна, озадачен със сините си очи и попита на свой ред:
          - Познаваме ли се?
          - Нямам представа – отвърна тя – Виждала съм ви някъде, но не помня къде... Може би в някакъв друг далечен свят, където... Всъщност нужна ми е помощ. Изпращат ме от хижата, която е горе на склона. Бурята е затрупала пътя и прекъснала всички връзки.
          Тя му се усмихна топло, а той сякаш попадна в капан и застина като препариран. Не очакваше, не го беше планирал, но се случи като мълния. Нещо го грабна, завладя го, омагьоса го и той се влюби в тази непозната. А може би не беше непозната, а винаги близка и любима в сънищата и мислите му. Съдбата явно беше добронамерена към двамата и си знаеше работата, иначе какво щеше да търси това момиче в такова градче?  Марк работеше тук, в спасителната планинска служба и график не беше дежурен, негов колега си навехна крака и той трябваше да го смени...
         Когато снегът беше почистен, токът оправен  и телефонът звънеше, в гостната стая на малката хижа Ехо, Дорийн и Марк пиеха билков чай с мед като стари приятели, които се познават от цяла вечност...

 Епилог

         Сезоните се меняха и зимата беше такава, каквато си я направиш- студена или приказно красива. Това се отнасяше и за живота, където злото и доброто все се бореха да надделеят едно над друго...
         Къде отидоха нашите герои ли? Те просто намериха пътя един към друг, който търсеха векове, епохи, години в различни прераждания и омагьосани кръгове с много премеждия, но винаги с любов. Понякога бяха силни, друг път слаби, но винаги изпълнени с вяра и надежда, че ще има утре и някой ден пак ще бъдат заедно...
         И, ако случайно тръгнете за Алпите, отбийте се до Лугано. Лесно ще откриете малката кокекна хижа, заспала сякаш в снежна обвивка горе на склона. Там ще чуете стара келтска музика, чиито звуци от цигулки се носят от много стар грамофон с фуния... На прага ще ви посрещнат усмихнати собствениците – красивите Ехо и Марк. После пред огъня в камината ще ви разкажат такива интересни легенди и историйки, където никъде не сте слушали и то докато старата Дори на красив порцеланов поднос ви предлага сладки с канела и джинджифил като добавка към вкусния билков чай с мед и лимон...

 
05.11.2013, Рая Вид


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-07
прочитания: 214
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 18 (виж коментарите)
препоръчано от: 21 (виж препоръчалите)

Вход