StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,515
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,641
   Точки: 2,643,785
   Съобщения: 152,721
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Обяснение в любов

             Нещата днес вече бяха по-различни. Музата се беше свила някъде дълбоко в душата ми и не искаше да мръдне оттам. Не бях сигурна за нейното състояние и се чудех номер ли пак ще ми скрои или се чувстваше виновна за миналите дни и разбития ми сън.
            За разлика от нея, аз бях малко по-зле или по-добре, беше въпрос на виждане. Раздавах усмивки около себе си и стриктно изпълнявах възложените от шефа задачи. Той естествено си нямаше хабер от мен, нито аз се интересувах от него…
            Нали си спомняте, че ме вълнуваше оня виртуален приятел, който някъде изчезна, а аз исках да му се обясня в любов?  Изгарях от нетърпение вече да го видя наживо… Та сега се опитвах да съчиня любовното си писъмце, но музата явно беше сърдита и не ми обръщаше внимание. И на какво отгоре? Не стига, че ми обърка живота, ами сега не смееше и една рима да ми подскаже, за да шашна човека. Свързвах “любов” само с “лов”, “зов”, “готов”, “суров”, “картоф” и се получаваше една невероятна каша. Гладна ли бях?... По дяволите! Идеше ми да крещя, да моля, да падна дори на колене пред музата, само и само да се смили над бедната ми душа и да направи нещо за мен, обещавах й дори лакомства, подаръци, развлечения, но нищо… Усещах, че напразно се надявам. Явно пред нея не минаваха никакви подкупи.  Беше време аз да се свия в ъгъла и да си натисна парцалите, след като за нищо не ставам. Зароних горчиви сълзи, преглъщах вкуса им, съжалявах се, оплаквах късмета и самотата си, не мислех за нищо друго и се чудех как да изчезна в дън земята, та да не ставам за смях нито пред хората, нито пред обекта на чувствата си, нито пред музата си…
            Телефонът иззвъня и ме извади от черните мисли. Вдигнах слушалката и чух далечен, но някак си познат глас:
            - Ха, познай кой се обажда!... Да, да… съученици сме. Искам да ти съобщя за празниците… Точно така, минаха още пет години… За миналата среща не успя, но сега ще дойдеш, нали?…
            Обещах и се зарових някъде в детството и спомените си. Всеки беше хванал пътя си и устроил живота си по някакъв начин, а аз не бях виждала  петнадесет години никого. Все нещо се случваше и по това време бях или в командировка, или не ми беше до срещи, тоалети, виждане на стари муцунки, нито до неудобните им въпроси какво съм направила с живота си, след  като бях известната там отличничка и голяма спортистка… Сега сигурно нямаше да ме познаят…
            Времето минаваше ту бързо, ту бавно, а нищо  друго не се случваше, освен многото служебна работа. Музата ме беше напуснала и въобще не се сещаше за мен. Оня, мой виртуален приятел, също ме забрави. Явно е разбрал, че съм хлътнала, уплашил се е и ме е изтрил от живота си, а аз си оставах поредната патка, очакваща някой да й обърне внимание поне по интернет…
            Дойде и денят на срещата, която беше в провинцията в най-красивият ресторант на близкото възвишение. Изпуснах единия влак, а другият според закона за гадостта, закъсня и аз се появих там след три часа… Свиреше нежна музика, а светлината беше някак си в розово, виолетово, млечнозелено, светлосиньо и аз потръпнах от вълнение. Танцуваха по двойки... Огледах се, но не видях познати лица... Изведнъж две ръце ме обвиха и чух топъл глас в ухото си:
            - Обичам те!... Винаги съм те обичал… Още от първия учебен час, но ти хвърчеше тогава из облаците, а аз не намирах смелост… Сега като теб живея в столицата… Мила моя, аз съм и твоят виртуален приятел, с когото ти споделяше музика, мисли, стихчета…
             Обърнах се и онемях. Пред мен стоеше един от съучениците ми. Оня, в когото и аз бях влюбена навремето, но се срамувах да си призная първа тогава… Протегнах ръце, прегърнах го и впих устните си в неговите… И в този миг музата ми се появи незнайно откъде и започна да шепти такива обяснения в любов, че направо ми се замая главата и се чудех сънувам ли или бях на романтичен филм… Не, не! Бях на срещата на класа и се чувствах още като ученичка на първата си среща с момче… Вълнението ме изяждаше отвсякъде и краката ми омекваха, а аз потъвах някъде и после политах към висините като птица, разперила крила за полета на любовта си…

 

Рая Вид, 03.04.2014


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-03
прочитания: 551
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 17 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход