- Денят е прекрасен! Нали, миличък, прекрасен ден за разходка из гората. Усмихна се жената и погледна загрижено запъхтялото се дете, което приличаше на \"Карлосон\" но на вместо перки, имаше раница на гърба си.
- Да, да. Отговори то, като килна леко настрани глава и завъртя очички.
- Видях тее ... Хайде не бъди такъв, кога друг път ще имаме такава възможност. Телевизия, игри, компютър. Това е един друг вид забавление. И не само, че е приятно, но, и е полезно. Дава сили, дава живот.
- Какви сили, мамо .... ужасно се изморих !?
- Сега да, но, ще видиш как с времето, ще се усетиш по- силен и ще имаш желание за още и още, животът ще кипи от теб. Детето изпусна парата от себе си с едно звучно \"Пфууу\" и допълни: \"Щом казваш\"
- Добре, ще починем за малко ето тук на тази поляна и аз се изморих, отдавна съм загубила тренинг. Ще си набавим малко сили от силата на природата и ще продължим. Ето, погледни,
тук животът кипи.
Детето се огледа учудено, изсмя се и каза:
- Момо сами сме, наоколо няма хора, дори и животни не виждам.
- Огледай се по- добре, погледни наситения цвят на дърветата, на тревата, на цветята. Той е признак на силен живот. Представи си, че земята е дом, слънцето- майка, а облаците на небето са баща, децата- всичките тези дървета. Облаците и дъждът който се сипе от тях може да ти се струват неприветливи, сурови, студени. Също като тати понякога, нали!?
Но както той на теб, така и дъждът на дърветата дарява любов, като им запазва живота и снабдява с необходимото за да продължат напред или в техния случай нагоре. И те го обичат, обичат дъжда, както и ти обичаш тати въпреки, че понякога ти се кара. Затова пък, после идва мама Слънце и ги гали по главичките, топли им телцата и така те растат под закрилата на природата. Както ти растеш под нашата закрила, за да даряваш живот и любов на земята и на хората по нея.
- Усещаш ли сега любовта на дърветата около нас, пазят ни сянка, дават ни прохлада и още много неща правят за нас, неща, които ако ги нямаше дърветата щяхме да усещаме. Животът ни щеше да е на едно по- ниско ниво, без тяхната любов и закрила здравето ни щеше да страда, децата нямаше да имат руменни бузки като твоите, които също са признак на сила и живот. А горите искат толкова малко от нас, за да ни обичат.
Едно уважение- като ги пазим чисти, като не изсичаме прекалено дърветата, като ги пазим от пожарите и с мъничко любов за благодарност, посаждаме по едно дръвче в годината, за да има и за напред. А, и го правим за себе си, но понякога хората забравят, че са част от природата и често вървят против себе си, робувайки на собствени мисли и желания.
- Мамо, затова ли на Ники бузките й са винаги червени, защото, е силна и здрава ли?
- Да, миличък. Но живецът в нея напира не само защото е здрава,
а защото когато й подадеш ръката си, тя е щастлива и караш животът й да кипи. Или по друго казано, когато й подадеш ръка, ти й подаваш обич и живот. Както слънцето на земята и на всичко що е по нея.
Детето първо се засрами, после се нацупи и се обърна на другата страна, казвайки едвам: \"Повече няма да го правя\"
- Ето, виждаш ли, така вървят хората против себе си, като се притесняват от собствените си действия и знания. А обичта, е също толкова важна колкото, е, и храната, и водата, и съня за един човек. А, ако нещо от тях, е в срив и другите, ще тръгнат надолу, от там и живота. Дори обичта, е водеща. Затова, не се колебай дали да сториш добро, и с него да дариш мъничко обич някому обичта, е цена и желана от всеки.