StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,727
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,675
   Точки: 2,654,051
   Съобщения: 155,965
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Обичам и двете

Обичам и двете

  – Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.

  – Обичам и двете – въздъхна момчето.

  – Какво?

  – Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.

  – Излизаш с две момичета значи?

  – Да, Мария и Вероника.

  – Откога е така?

  – От два месеца.

  – Сядай и разказвай!

  – Какво да разказвам? Трябва да направя избор, но проблемът е, че…

  – Обичаш и двете – прекъсна го майка му. – Добре, случват се такива неща. Разкажи ми за тези момичета. Можеш всичко да споделиш. Аз съм ти като приятелка, знаеш.

  – Мария е висока, руса и има големи гърди. Много е приказлива и забавна. Никога не ми е скучно в нейната компания. Баща й й дава доста пари, защото е бизнесмен, не че това е от особено значение за мен. Тя не се надува, държи се съвсем… земно.

  – А другата? Вероника?

  – Тя е дребничка, но много симпатична. С нея се общува по-трудно, защото е мълчалива и притеснителна. Умна е, приятно ми е да я слушам, когато се отпусне и разприказва. Родителите й са инженери.

  – Виждат ти се свестни и двете, така ли?

  – Да, иначе нямаше да ги обичам.

  – Понякога човек си мисли, че обича, но всъщност…

  – Казах ти, еднакво близки ги чувствам.

  – Хубаво. А спал ли си с тях?

  – С Мария съм спал. Два пъти.

  – Нали си слагаш презерватив?

  – Естествено.

  – А Вероника?

  – Няколко пъти сме се натискали, но тя се притеснява да ми пусне. Помоли ме да не прибързваме. Не й се сърдя, още повече че си личи, че й се иска.

  – Слушай сърцето си, само това ще ти кажа. Но… днешният свят е материален. Щом чувствата ти са еднакви, логично е да избереш изгодата. Осъзнавам, че това звучи грозно…

  Евгени се намуси. Каза:

  – Не знам с коя бих бил по-щастлив. Ужасно се чувствам.

  – Съветът ми е да изчакаш. Времето ще покаже.

  – Добре, мамо. Само ме е страх да не разберат какъв двуличник съм.  

 

***

 

  – Защо си се отвеял така, младежо?

  Евгени тръсна глава, защото въпросът бе прекъснал потока на мислите му.

  – Случиха се разни неща… не е за разправяне.

  – Хубави или лоши?

  – И хубави и лоши.

  – Ами разкажи на любимата си майка.

  – Вероника пострада лошо. Някакви момчета си играели по стълбите в училище. Блъснали я, без да искат. Сега тя е в болница. Преди няколко часа й бях на свиждане.

  – Горкичката! Какво й е?

  – Счупила си е левия крак малко под коляното. Има и пукнат прешлен в кръста. Гипсирали са я.

  – Ужас!

    Евгени сведе глава и се замисли. Представи си гипсирания й до средата на бедрото крак и малките пръстчета, потрепващи нервно в гнездото си от памучна вата, и стегнатата й с ортопедичен колан талия, и натежалите й от болка очи, и измъчената й физиономия. Мъчно му беше за Вероника и му бе криво, че в момента не е до нея.

  – Може ли да става? Какво казват лекарите?

  – Казват, че ще се оправи. Но я боли много. С мъка се добира до тоалетната с патериците, защото пукнатият прешлен й създава сериозни проблеми. Налага се да лежи. Срещнах се с родителите й, много са притеснени.

  – Че как няма да са притеснени. Чакай малко, Евгени, ти каза, че се е случило и нещо хубаво. Да не би с Мария да сте се сближили още повече?

  Евгени я изгледа учудено.

  – Напротив, ще скъсам с нея.

  – Защо?

  – Казах на Вероника, че искам да й помагам, да се грижа за нея. Тя ми отвърна, че не желае да я виждам такава, нервна и измъчена. Признах й, че я обичам и че съм готов да направя всичко за нея. Тогава лицето й грейна, тя явно също изпитва силни чувства към мен. Инцидентът ми помогна да реша. Още утре ще кажа на Мария, че отсега нататък ще сме само приятели. Няма да спя повече с нея.

  – Странно ми изглежда това, моето момче. Съветвам те да премислиш. Ами ако Мария се бе потрошила. Тогава на нея ли щеше да се обясниш в любов?

  – Мислих и за това. Ако нещастието бе сполетяло нея, щеше да е по-различно. Осъзнах, че за нея нямаше да ми е толкова мъчно. Щях да й помагам, разбира се, но нямаше да съм… напълно отдаден.

  – Любов в мъка се познава, така ли?

  – Добре го каза, мамо.

  – Е, дано тя бързо се възстанови и дано да сте щастливи заедно.

  Евгени се усмихна. Мислеше си как утре ще занесе шоколад и цветя на Вероника, и как ще я прегърне много, много внимателно, за да не й причини болка в кръста.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-12-05
прочитания: 39
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход